ФЕОДОРИНА ЛЯСКОВА

Всяка сутрин избърсвате бюрото си с антибактериална кърпичка, дезинфекцирате клавиатурата на компютъра, подреждате папките и документите. Колегите ви често се шегуват с вашата пристрастеност към чистотата и реда. Е, ако го правите само по веднъж дневно, забавлявайте се със закачките им. Защото има хора, при които манията за чистота превръща живота им в кошмар. Въпреки това повечето от тях като че ли не го мислят за болестен симптом. Когато ситуацията стане очевидно непоносима, се оказва, че е твърде късно за повлияване, казва доц. Лъчезар Хранов, д.м., началник на Втора психиатрична клиника към УМБАЛИП "Св. Наум" в София.

Заболяването е сериозно, тежко и с трудното за произнасяне име - обсесивно-компулсивно разстройство (обсесия). То е упорито, не се самолекува и е непознато за повечето специалисти. За него се говори рядко, а пациентите не ходят на лекар, споделя опита си психиатърът и допълва, че е нормално човек, когато излиза, понякога
да се върне, за да провери дали е изключил печката.

Но ако го прави по 8 или 10 пъти, и то по определен начин - например отключва вратата и влиза с левия крак, докосва бутона на печката с показалеца на дясната ръка и винаги в тази последователност, нещо не е наред.

Обсесивно-компулсивната болест се свързва най-често с два типа симптоми - обсесия и компулсия, както подсказва и името й. Обсесиите са упорити мисли, нахлуващи в съзнанието на човек без неговото желание и без връзка с моментната ситуация. Той осъзнава, че мислите са продукт на неговия мозък, но са или някак срамни, или пресилени.

Вторият тип симптоми са свързани с тези мисли и са ритуални действия (компулсии), които целят някак си да променят ситуацията. Доц. Хранов разказва за пациентка на 23 г., при която от 16-годишна възраст се появява натрапчивата мисъл "баба ми ще умре, баба ми ще умре... от задушаване.

Оказва се, че баба и е прекарала тежка белодоробна болест, на която тя става свидетел и това по някакъв начин отключва проблема. С времето момичето
започва да отваря всички врати и чекмеджета, за да се движи въздухът.

Връзката е нелогична, действието е нелепо, а целта му е по някакъв необясним начин да осигури на баба си въздух. Това й носи успокоение, макар и за кратко, и момичето го повтаря постоянно.

Огромният брой пациенти извършват своите ритуали многократно и по фиксирани правила, които сами си създават. И ако случайно нещо сбъркат или пропуснат в последователността, започват отначало. Най-честите натрапливи мисли са свързани със замърсяване или заразяване. И съответно най-честите натрапливи действия са безкрайно миене и чистене.

"Спомням си, като студент, имах асистент, който непрекъснато чистеше ръцете си с тампон с дезинфекционен разтвор и отваряше вратите с лакът, за да не изцапа дланите си. Ако това ви отнема по 8 часа дневно, какво друго бихте могли да свършите?

Представете си, че около вас се въртят всички ваши роднини, като един е зает да ви купува шампоани, друг да ви осигурява мехлеми, защото от миенето с часове сте си разранили ръцете, третият - да се грижи за вашето социално съществуване - да ви търси извинения защо не се явявате на работа или защо системно закъснявате. Това затормозява цялото семейство. И тук не говорим за шизофрения, а за нещо, по-страшно, което доскоро се наричаше натраплива невроза. Е, какво по-тежко?

"Невроза" отпадна от психиатричната терминология. Обяснявам за каква тежка болест става дума."

Представете си, че имате син, който е голям чистник - постоянно се къпе, продължава с примери от богатия си опит лекарят. "И това, че той държи на хигиената, на вас първоначално ви харесва.

Докато не дойде денят, когато осъзнаете, че той прекарва по 3 часа в банята и хаби по 5 сапуна, че нонстоп чисти ушите си, ноздрите си, зъбите си..."

След всички тези обяснения няма как да не се сетите за талантливия и винаги спретнат детектив Монк от едноименния тв сериал, чиято мания за чистота, ред и симетрия ни развеселяват, без да подозираме всъщност колко сериозен е проблемът му.
Мъжете, като по-слаб пол, страдат по-тежко и по-често от всички психиатрични болести.
Обсесивно-компулсивната болест има 2 пика - във възрастта 9-10 и 18-19 години.

Тази болест, както и повечето психични разстройства, се изявява рано и може да продължи с десетилетия. Честотата е около 3% и е много мъчителна. Но съвсем малко от пациентите се обръщат към лекар и много от болните всъщност остават недиагностицирани.

Ако се съберат накуп всички психиатрични разстройства, се оказва, че 26-27% от всички хора - т. е. всеки четвърти, е имал поне един епизод на психиатрично разстройство, уточнява доц. Хранов. И най-голямата помощ е да се увеличава и зачестява информацията за тези проблеми. Защото все още на психичното разстройство се гледа като на петно върху името на човека.

Основните причини за обсесивно-компулсивната болест са генетични, но отключващите фактори на предразположението са много и се крият в нашия хронично стресиращ начин на живот. Организмът реагира на стрес най-често с продукция на хормона кортизол. И това всъщност е полезно, защото го мобилизира, но когато състоянието е хронично, възможностите за компенсация се изчерпват и човек се поболява.

За жените е важно да знаят, че бременността не е рисков фактор за психиатричен проблем. По-сериозен и възлов рисков период са първите три месеца след раждането,
когато може да се провокират голяма част от психиатричните заболявания. Причините са хормонални, биологични, дори нарушението на съня.

Част от болестно ангажираните с компютри младежи също са обсесивно болни и вече говорим за интернет зависимост, алармира психиатърът. Тези младежи не спят достатъчно, стоят пред компютрите с часове.

Има едно тревожно разстройство, наречено синдром на социална тревожност (болестен срам). За нашето възпитание срамът е нещо положително, внушаваме на децата си, че не бива да са нахални, поощряваме у тях чувството на срам. В същото време
има и патологичен вариант на срама, на който хората почти не обръщат внимание Възприемат страдащите от него просто като по-притеснителни хора.

"Имам пациентка на 36 г., която не е могла да завърши гимназия, да осъществи запознанство с мъж заради това разстройство. Жената работи като дефектоскопист в завод, седи в будка и следи преминаващи покрай нея бутилки дали имат някакви пукнатини или дефекти.

Тя се промъква в тази будка половин час, преди да дойдат другите. Не излиза от нея, дори си носи храна от вкъщи. Когато колегите и отидат в обедна почивка, прибягва до тоалетната. Чака всички да си тръгнат в края на работния ден, за да се прибере и тя. Така минава съсипаният й живот, защото нея толкова я е срам да срещне погледа на хората, че избягва всякакъв контакт. Лечението на тези хора е трудно и защото ги е срам да отидат на лекар. И тези пациенти не са никак малко."

Предстартовата и сценичната треска, когато водят до тотален блокаж, също не бива да се пренебрегват. Както и паникьосването и неспособността да говориш пред публика. Затова е важно хората да са информирани, подчертава лекарят.

Пациентите с психични проблеми боледуват по-често и по-тежко от  телесни заболявания.

Най-разпространени сред тях са сърдечносъдовите проблеми и диабетът. Обясненията са много - че водят неразумен живот, обездвижени са, но очевидно има и някакви други биологични връзки.

Хората с психични заболявания умират между 5-10 г. по-рано от връстниците си, ако преди това не са посегнали на живота си. Мозъкът е в много сериозна връзка с имунната и ендокринната система и когато е болен, той въздейства чисто химически на тези системи.

Има изключително ефективни лекарства, независимо от разпространените предубеждения за странични действия, твърди доц. Хранов. "Разбира се, те изчистват симптоматиката, но не премахват предразположението. Както е при хипертонията и диабета - взимаш си лекарствата и си добре, спреш ли ги, минават два месеца и оплакванията се появяват.

Това не е пневмония да убиеш микроорганизма и всичко да изчезне. Искам да подчертая, че към повечето психоактивни лекарства не се развива зависимост Малко са медикаментите, към които се получава привикване.

Даже за антидепресантите е известно, че поддържат жизнеспособността на нервните клетки и подпомагат развитието на нови нервни клетки."

Има и сериозни психотерапевтични методи и добре обучени специалисти, които предлагат качествена услуга. Психиатърът отново набляга на факта, че лечението изисква време и обяснява, че първоначалният успех се постига бързо, в рамките на месец. Но за да се стабилизира състоянието и да се въведе ред в мозъчната патология, са нужни години. Не е разумно хората да си прекратяват лечението през първите 12 месеца, от каквато и психична болест да се лекуват.

Логиката на българския пациент е доста странна, констатирал е той. "Защо си спря лекарствата? Ами защото съм добре. А защо си добре? Ами защото си взимам лекарствата. Тогава защо ги спря?! Никой не обича да взима лекарства, особено когато се чувства добре. Смятам, че нашата здравна система се крепи на един огромен стълб, който се казва "близките на болните". Повече от 4/5 от бремето по финансовото обгрижване на болните пада върху роднините им."

Честотата на големите психиатрични болести, например шизофрениите, се е запазила една и съща от 100 г. Докато различните тревожни и депресивни състояния се увеличават. Едната причина е, че диагностиката им е по-добра, хората са по-информирани и си обръщат повече внимание на здравето. Втората, че повечето от нас живеят в състояние на хроничен стрес.

Има данни, че хората, родени от средата на миналия век насам, по-често боледуват от депресия и никой не може да каже защо. Но фактът, че тези състояния зачестяват, не означава, че болните по-често се обръщат за помощ към лекар особено в България. Причините също са две.

Едната е варварското отношение към психичните разстройства, които се смятат за нещо срамно, позорно, ужасно. Втората причина е свързана с първата - хората си пазят работните места, не им се отсъства от работа, не им се ходи по лекари, не им се предприема лечение.

А всички тези разстройства изискват продължителна терапия за стабилизиране. "Една майка ми казва: Ама, докторе, как ще го оставим в психиатрията, хората ще чуят, че е бил тук. По тези причини пациентите не се насочват към психиатър. Затова искам да им кажа: Не се страхувайте от психиатрите, те са в състояние да помогнат."