На читателския въпрос отговаря проф. Георги Едрев, специалист по уши, нос и гърло.

Носната кухина се разделя от преградата на 2 симетрични половини, през които самостоятелно преминава въздух и във всяка от тях се отварят прилежащите синуси. Преградата се изгражда от хрущялна и костна пластинка.

При изкривяването се нарушава симетричността на двете носни половини. През едната преминава повече въздух, а през другата по-малко. В някои случаи изкривяването е толкова сложно, че дишането и през двете е затруднено (S-образно изкривяване). Това се дължи много често на травма.

Може да се случи още при раждането, защото носът е централна част на лицето и поема натиска от ръцете на акушер-гинеколога. По-късно при падане или удар също може да се появи изкривяване на преградата.

При по-големи деца вследствие на спортни травми, катастрофи или сбивания носът може да се счупи и преградата да се изкриви.

Нерядко травмата отсъства, а става дума за генетична закономерност - неравномерен растеж на костната и хрущялната пластинка, при което се получава деформация. Изкривената преграда невинаги затруднява носното дишане и може случайно да бъде открита при младежи, които кандидатстват за военни професии.

В други случаи прибавянето на хипертрофия на носната лигавица или носни полипи става причина за диагнозата в по-късна възраст.

Много често обаче пациентите с изкривена носна преграда отрано дишат лошо през носа, нощем хъркат, по-често боледуват от синузити, възпалено гърло, трахеобронхити поради лоша вентилация.

Някои имат т.нар. вакуумно главоболие, при което кривината притиска отвора на синуса и в него се създава вакуум. Дишането по време на сън през устата лишава гърлото, трахеята и бронхите от преработен от носа въздух и се получават остри и хронични възпаления. Обясняването на мигрена, припадъци, неврастения и редица други симптоми с липса на кислород от изкривената преграда не е вярно, защото дишането веднага се подпомага от устата.

Поставя се въпросът какво да се прави с изкривената носна преграда. Тя се състои от кост и хрущял, които не се свиват от носни капки или други медикаменти. Остава решението за оперативно лечение. Това е така, но много хора с изразено крива преграда нямат оплаквания. Субективното усещане на пациента е от значение, защото в тези случаи операцията едва ли ще доведе до подобрение.

В последните две десетилетия носната анатомия беше детайлно проучена и бяха въведени много модерни оперативни техники. За по-добра диагноза се използва методиката риноманометрия, а чрез акустична ринометрия се диагностицира конфигурацията на носните кухини.

Едната методика дава обема въздух, който носът получава, а другата - конфигурацията му. Ако тези методи се използват преди и след операция на изкривената носна преграда, ще е налице обективно състояние на носната проходимост.

По този начин субективизмът в тази хирургия (е, как е, дишаш ли по-добре след операцията) отстъпва на математическите измервания и стереометричната конфигурация на носа. Данните от тези и други подобни методи все повече дават увереност на хирурзите, че са на прав път при корекция на конфигурацията на носните кухини.