Как далтонистите виждат света

Ако един мъж дълго избира банани в магазина, и накрая си вземе най-зелените, много вероятно е той да има някаква степен на далтонизъм. По-точно е да се каже, че има проблеми с цветното зрение, защото медицината ги класифицира в доста разновидности. От абсолютна цветна слепота до липса на възприемане на дадени нюанси.
Но това не е болест.

Понякога несъвършенството на зрението се открива случайно или даже в зряла възраст. Когато човек по рождение вижда нещата в определена палитра, може да не знае, че за другите хора багрите са различни. Дори английският химик Джон Далтон, който публикува първата научна книга по този въпрос през 1798 г., разбира в активна възраст, че има увреждане. Зрителната особеност е наречена на негово име, но очните лекари използват различни термини за всеки от типовете цветна слепота. Всъщност понятието "цветна слепота" е точно за много малък процент от хората - те виждат всичко в черно-бяло, макар и нюансирано.

Според лекарите като правило далтонистите не обичат зеленчуци и плодове - повечето им изглеждат отвратително, защото липсват характерните ярки, апетитни багри. А с типичната си спонтанност деца с такъв проблем сравняват цвета на някои храни с кал или с още по-отблъскващо нещо.

Извън чисто психологическите ефекти тази условна слепота създава затруднения, когато цветовете служат за някаква сигнализация като при светофарите, паникбутоните, пултовете с цветни ориентири и т.н. Тогава се налага човек да се ориентират по друг начин - обикновено запаметява мястото и тълкуванието, което съответният сигнал има. Но от съображения за лична сигурност и обществена безопасност се поставят ограничения за шофиране и за упражняване на дадени професии.

В повечето държави се приема, че хора с цветна слепота биха могли да причинят проблеми в някои области на индустрията, в транспортните услуги и въоръжените сили. Пол Нюман например е искал да стане военен пилот и да направи кариера в авиацията, но изненадващо и за него самия се оказва, че е далтонист, и го отрязват. Затова по-късно по време на войната за негово огорчение се озовава при радистите и артилеристите - факт с малко значение, като се има предвид, че в крайна сметка печели популярност като актьор. 

Интересното е, че далтонизмът не е пречка за създаване на впечатляващи произведения на изкуството дори там, където багрите имат главна роля.

Японски учен хвърли в смут ценителите на Винсент ван Гог, като допусна, че неповторимата му палитра, смели щрихи и ореоли от светлина не са резултат от естетическа преценка, а на увредено зрение. Казунори Асада създава дигитален симулатор на цветно зрение и показва как далтонистите виждат различни цветни изображения. Симулацията почти не променяла най-прочутите картини на гения. Според някои офталмолози наистина е възможно зрението му да е било увредено от многото лекарства, които е пиел.

Наличието на цветна аномалия не е пречка човек да стане художник и да бъде много известен. В никакъв случай далтонизмът не препятства създаването на значимо и радващо очите и душата изкуство, такива творци има през всички векове. Човек разпознава цветовете с помощта на специализирани възприемащи клетки в окото (конусчета), които са чувствителни към трите основни цвята - червено, зелено и синьо. Нюансите, които се различават, се дължат на различното смесване на тези три цвята. Смущенията в цветното зрение се наричат дисхроматопсии и може да бъдат вродени или придобити. Това обясни д-р Татяна Хергелджиева, офталмолог в Специализираната очна болница за активно лечение "Акад. Пашев" с ръководител акдемик Петя Василева.

В ежедневието терминът "далтонизъм" се използва за означаване на всички проблеми във възприемането на цветовете, докато всъщност за офталмолозите далтонизъм имат само тези хора, при които липсват чувствителните клетки за зеления цвят, и те имат проблеми във възприемането на зеленото и червеното. Когато хората различават и трите основни цвята, но в неправилни пропорции, състоянието се означава като анормална трихроматопсия. В генетичен аспект увреждането при тези хора представлява само промяна в абсорбционния максимум на конусчетата за определена дължина на светлинната вълна. Никой от тази група не може да обърка яркочервено с наситеносиньо или тревистозелено, но могат да не намират разлика между пастелнозелено, жълтеникаво и светлозелено и да смесват тези нюанси, дава пример д-р Хергелджиева. "Когато хората разпознават само 2 от основните 3 цвята, се наричат дихромати, като всички нюанси на цвета, които окото не възприема, се виждат като комбинация от другите два цвята. При най-тежкото нарушение в зрението, при което има пълна липса на цветно зрение - ахроматопсия. Засегнатите виждат света само в разновидности на сивото. Това увреждане е съчетано със слабо зрение (амблиопия), трепкане на очите (нистагъм) и слаба пигментация (албинизъм)."

Гените, които произвеждат фотопигментите, се намират върху половата хромозома Х.

Увреждания в тези гени, водещи до цветна аномалия, се предават от майка на син с Х-хромозомата, като в повечето случаи жената е само преносител, без да е засегната. Жените страдат много по-рядко - 0,5%, защото мъжете имат само една Х полова хромозома, а жените - две. За да виждаме цветовете правилно, е достатъчно да функционират гените само върху едната Х полова хромозома, казва офталмоложката. Тя подчертава, че нарушеното възприемане на цветовете може да бъде и придобито: в резултат на черепно-мозъчна травма, нараняване на ретината и очния нерв, както и при недостиг на витамин А, отравяне с тежки метали или при употребата на някои медикаменти. Тези нарушения са предимно в синьо-жълтия спектър и засягат в еднаква степен и жените, и мъжете. Точната диагноза за типа и степента на цветното нарушение се поставя след пълен очен преглед и изследване със специализирана апаратура - аномалоскопия. 

В практиката се използва специалният тест на Шинобу Ишихара - псевдоизохроматични таблици, съдържащи скрити цифри и вградени фигури, които може да се видят само от хора с нормално цветно зрение. При пълната цветна слепота светът се възприема както черно-бялата телевизия. При дихроматите цветовете се виждат по различен начин в зависимост от това кой от трите основни пигмента в конусчетата липсва. При протанопията не може да се разпознае червеният цвят. Възприемат се дължини на светлинните лъчи от 400 до 650 nm вместо обичайните 700 nm. Чисто червеното се вижда като черно, лилавото не се различава от синьото, доматеният цвят изглежда като бледожълт, а жълто-оранжевите и жълто-зелените нюанси се възприемат като различни степени бледожълто.

При далтонизъм не може да се разпознае зеленият цвят и засегнатите имат проблем с възприемането на зелено и червено.

Тританопията е свързана с липса на възможност за разпознаване на синия цвят. Тя не се предава с половите хромозоми, а с хромозома 7. Аномалията е много рядка. Засегнатите хора вместо сини виждат цветовете зеленикави, жълтото и оранжевото изглеждат розови, а лилавите цветове - наситено червени. При анормалната трихроматопсия хората различават и трите основни цвята, но в неправилни пропорции.

Хората с цветна слепота не могат да упражняват професии, в които се налага различаване на цветни кодове. Например в окабеляването при компютърните мрежи и телефонните централи, в електрониката и техниката, където различните елементи са цветно кодирани, в управлението на наземния транспорт и авиацията. В нашата страна и в Румъния например с изключение на аномалните трихромати, хората с цветни аномалии не могат да бъдат шофьори. На кандидатите за пилоти на самолети задължително се изследва цветното зрение. В някои страни се допуска хора с цветни аномалии да станат пилоти, но се ограничава летенето им през нощта или когато е необходимо цветно кодиране на полетите.

В лекарските специалности от хирурзите се изисква нормално цветно зрение за точното разграничаване на различните телесни течности. Също и от дерматолозите, тъй като трябва правилно да разпознават многообразните кожни промени, обясни д-р Хергелджиева.

Дъгата при нормално цветно зрение

Дъгата при протанопия

Дъгата при тританопия

Дъгата при далтонизъм