Доц. д-р Григорий Неделков, дм, е изпълнителен директор на Университетската болница за активно лечение "Царица Йоанна - ИСУЛ" от началото на 2014 г.

Завършва медицина през 1976 г. в София, 6 г. по-късно придобива специалност по рентгенология. Кариерата му започва в Свищов - там е изпратен по разпределение, каквато е практиката при социализма. След това печели конкурс на Медицинския университет в столицата и е назначен в Катедрата по рентгенология.

Дисертационният му труд за научна и образователна степен "доктор" е посветен на ролята на компютърната томография при определянето на стадия на карцином на пикочния мехур и простатата.

От 1991 г. до декември 2013 г. е ръководител на Клиниката по образна диагностика в ИСУЛ. Специализирал е компютърна томография в Германия, магнитно-резонансна томография в Белгия и образна диагностика на заболяванията на гръдния кош в Норвегия.

Лектор е в курсовете на студенти по медицина и за следдипломна квалификация. Членува в българската асоциация по рентгенология, радиология и радиобиология, в европейското дружество, в международната организация по кардиоваскуларна и интервенцинолна рентгенология. Има 48 научни публикации в български и чуждоезични издания.

- Доц. Неделков, как се развиха отношенията на ИСУЛ с фондацията, която съдът задължи да върне на Ангел Бончев преведените като дарение пари, което беше условие похитителите да освободят съпругата му, отвлечена при предаването на откупа за неговото пускане?

- При вече изтекъл договор за ползване на наша сграда под наем сдружението с нестопанска цел "Аюрведа рейки" поиска да подновим договора и предложи да актуализираме наема. Той е бил 260 лв., но след изискана неотдавна от болницата оценка вещо лице фиксира сума от 3000 лв. без ДДС. Настоях представителите на фондацията да внесат писмено предложението си, официално и с входящ номер. Разгледахме го на заседание на съвет на директорите и го отхвърлихме предвид на това, че сдружението е компрометирано в очите на хората след скандала с невърнатите пари от откупа. Веднага изпратих нотариално заверена покана сдружението да
освободи сградата. Приключваме, не искаме да имаме нищо общо с тази организация. Учудващото е, че г-н Бончев е осъдил другото, свързано с нея сдружение - "Утре за всеки", но с нея болницата няма никакви отношения.

- За какво ще се използва сградата след освобождаването?

- Може да продължи да бъде рехабилитационен център за онкоболни, но в структурата на болницата, разбира се. ИСУЛ има възможност за такава дейност - нареждаме се веднага след Националния онкологичен център по броя на лекуваните с химио- и лъчетерапия. Онкологията определено е сред основните направления, с които е свързвана работата ни. За година пациентите на двете клиники са били почти 4 хиляди.

- ИСУЛ обаче е най-известна сред хората със спешните центрове за очни и УНГ болести, които са денонощни.

- Това е повод за удовлетвореност, но е свързано с огромни трудности. Напрежението достига връхна точка около празници - във всеки от кабинетите на нощно дежурство
преглеждат между 90 и 100 души, много от тях деца. В края на смяната си колегите буквално припадат от умора, отделно са скандалите пред вратата кой има по-голямо основание да мине преди другите. Но както знаем, празник - не празник, черква и болница не може да ги заключиш.

- Защо и други болници не отворят такива кабинети?

- Причините се няколко. От една страна, имаме опит в тази дейност. От друга, дори донякъде да се осигури паралелна възможност, хората си знаят, че ние сме спешен център за тези две медицински области, и познайте къде ще се събира основният поток от пациенти. За много от заболяванията спешните случаи се карат от "Бърза помощ" и се разпределят, при нас гражданите идват със собствен транспорт и дори да се регламентират и други спешни кабинети, хората просто ще се насочват натук, към познатото място. Затова съм решил да предложа на Столичната община да отворим по още един кабинет тук, в ИСУЛ. Но понеже не можем да увеличим персонала на болницата, в тези спешни кабинети да дават дежурства лекари специалисти от другите градски болници.

- Вие сте отскоро начело на ИСУЛ, как ще развивате областите, в които болницата е пионер?

- Казано кратко, със закупуване на апаратура и специализации в нови медицински технологии. Зад това обаче стоят наистина уникални възможности, за които все още не се знае.

- Дайте примери.

- При нас вече се прави виртуална колоноскопия, имаме апарат от последно поколение и екип, който работи с него. Това дава възможност за много прецизна образна диагностика на дебелото черво. Друга дейност, която се извършва само от нашите специалисти, е минимално инвазивната плазмофереза чрез нанотехнологична мембрана.

- Какво представлява?

- Най-общо, това е иновативен метод за пречистване на кръвта, който се осъществява през периферна вена на ръката. За първи път у нас се използва нанотехнологична мембрана, получена чрез високоенергийни протони в ускорител за елементарни частици. В екстракорпоралното кръвообращение се използва помпа на принципа "систола-диастола" по подобие на изкуствено сърце. Засега това е единствен метод в света на минимално инвазивна перманентна плазмофереза, осъществен само от една малка канюла на периферна вена на ръката. При класическата плазмофереза инвазивността, а оттам и рисковете за пациента са по-големи. При нея заместването на отделената плазма става с белтъци, получени от донорска кръв - човешки албумин и прясно замразена плазма. При нанотехнологичната минимално инвазивна плазмофереза не се използват донорски кръвни продукти.

- При какви заболявания е подходящ методът?

- Основно при тежки автоимунни заболявания като множествена склероза, миастения,
наследствена сетивно-моторна полиневропатия. Може да се прилага дори при деца. Първите резултати от лечението с този метод бяха докладвани на конгрес по анестезиология и интензивно лечение у нас и на симпозиум в Сан Себастиан, Испания. Лечението се провежда под методическото ръководство на изобретателя на нанотехнологичната плазмофереза проф. Валерий Войнов от Санктпетербургския университет. Според колегите резултатите са обнадеждаващи. В ИСУЛ е единственият за целия Европейски съюз сертифициаран център за терапията. С нея работят нашите специалисти проф. д-р Марин Даскалов и проф. д-р Пламен Кенаров. Вече са направени 50-ина процедури, въпреки че не са евтини, защото мембраните са за еднократна употреба и пациентите си ги купуват. За минимално инвазивната нанотехнологична плазмофереза в ИСУЛ тепърва ще се говори много.

Повече се знае за другите дейности, в които болницата е пионер - благодарение на поставянето на кохлеарни импланти стотици деца с вродена глухота започват да чуват и говорят. В болницата се правят най-голям брой от онкологичните операции на ларинкса и епифаринкса. Колегите в УНГ отделенията осъществяват най-ранната дигностика на слуха на бебета, което е от голямо значение за резултатите от последващи терапии и специфични фониатрични изследвания на гласа.

Екипът на хирурга доц. Бинка Попова е единственият, който има подготовка за
цялостна реплантация на напълно отрязана ръка - от съединяването на мускулите до микрохирургията, при която се шият кръвоносни съдове с диаметър до 1 милиметър.

- Тези дейности и многото пациенти дават ли финансова независимост на болницата?

- Шегувате се. Между лекарите има реплика, че колкото повече работи една болница, толкова повече губи. Многото пациенти не означават много постъпления от здравната каса, както е по света. Напротив. Надхвърляме прословутите лимити и не получаваме пълните суми по клинични пътеки за реално извършена дейност.

Ако лекуваме толкова пациенти, за колкото ни се плаща от НЗОК, това означава последните 3-4 дни от месеца да затворим болницата. Естествено, абсурд е - черква
и болница не може да се затворят. Няма как да върнеш хора, които се нуждаят от преглед и лечение, въпреки че преди дни здравната каса ни съобщи, че от дължими над 1,1 милиона лева ще ни изплати 900 хиляди. Отделно чак сега получаваме забавени 37 хиляди от миналата година. През целия период октомври - декември се задържаха около 30 процента от парите за извършена дейност. Не може здравноосигурителната каса да се издължава на принципа "когато имам възможност". Защото болестите нямат почивен ден, нито се съобразяват с лимити за прегледи, изследвания и лечение.