На читателския въпрос отговаря д-р Веселин Колчаков, специалист по гастроентерология, главен административен асистент към Клиниката по гастроентерология в университетската болница "Св. Иван Рилски"

Стомахът и дебелото черво на практика са в двата края на храносмилателната система. В стомаха храната се обработва механично и химически, за да бъдат извлечени в тънкото черво всички хранителни вещества. В дебелото черво остатъците от храна се подготвят за изхвърляне от организма, като целта е всичко полезно да бъде усвоено и всички отпадъци максимално да бъдат изхвърлени.

Стомахът и дебелото черво боледуват по различни причини, дават различни оплаквания и усложнения и съответно се лекуват по различен начин и с различни медикаменти. Логично е да се приеме, че режимът на хранене и хранителните ограничения при тяхното боледуване ще имат своите различия.

Диетата при заболявания на стомаха има за цел да го щади от механични, физични и химически дразнения. Зад тази "академична" фраза се крие едно просто разбиране. Храната трябва да е такава, че болният орган с най-малки усилия да свърши работата си.

 "Механично щадене" означава, че храната трябва да е мека, да се дъвче добре,
да няма твърди частици (ядки, пуканки, твърди обвивки на плодове, семки, твърди зеленчуци - ряпа, сурово зеле, цвекло, моркови). Важно е и количеството храна, което се приема. Храненето следва да е на малки порции и с такава честота, че пациентът да няма чувство за глад.

 "Физично щадене" означава, че храната трябва да е с подходяща температура. Много горещата и много студената храна е опасна за лигавицата на стомаха. Особено опасна е комбинация на двете, съчетано при течни храни. Например гореща супа, която обилно се полива с ледена напитка (вода, бира и др.). Яденето на сладолед, от друга страна, не е никак вредно, защото, докато стигне до стомаха, малки порции от него престояват първо в устата, където се темперират, и после бавно се стичат по хранопровода, където почти достигат телесна температура.

"Химическо щадене" означава, че храната следва да е бедна на химически стимули. Това са силните вкусове - люто, сладко, кисело, солено.
Най-вредно е лютото, също например една лъжица мед на гладно е също толкова дразнещо, колкото и скилидка чесън. За някои хора приемът на тесто (например баница, козунак, бял хляб) е по-дразнещ от пикантното. Тук може да се каже, че в най-голяма степен важи правилото, че "всичко прекалено е излишно".

Ако оплакванията не са силно изразени, е допустим по-остър вкус. Но при обостряне диетата трябва да е наистина съвсем рестриктивна.

Диетата при заболявания на дебелото черво се подчинява на подобни правила. Тук също целта е червото да работи с най-малко усилие. Разликата е, че храната достига до него в голяма степен обработена.

"Механично щадене" означава, че храната трябва да е бедна на твърда целулоза. Целулозата не се преработва в по-горните отдели на храносмилателния тракт, освен механично да се надроби. Постъпвайки в дебелото черво, твърдата целулоза дразни болния орган и това създава неприятни усещания. Източник на твърда целулоза са най-вече някои сурови зеленчуци (ряпа, морков, цвекло, целина, зеле), плодове и най-вече обелките и семките им (киви, цитруси, ягоди, зелена ябълка).

"Физично щадене" при заболявания на дебелото черво няма, защото храната е престояла достатъчно дълго в организма, за да достигне телесна температура.

"Химическо щадене" - при достигане до дебелото черво много от химическите фактори са били неутрализирани или в голяма степен разредени, което също намалява тежестта на този фактор. Единствено големите количества люто достигат дотук и избягването му е препоръчително.

В обобщение - и при двете заболявания има хранителни ограничения, които водят до намаляване на оплакванията и по-бързо възстановяване. При стомашните болести на преден план е "химическото щадене", а при дебелочревните - "механичното". Разбира се, всеки пациент е различен и трябва да се отчитат индивидуалните особености на хората. Също така не трябва да се абсолютизира диетата, защото това много бързо води до дефицити на важни витамини и микроелементи. Винаги трябва да се отчита и общото състояние на пациента. Дали става дума за възрастен, или млад човек, дали има придружаващи заболявания, колко често и колко силни са оплакванията, прием на медикаменти, които повлияват храносмилането. Ето защо диетолечението трябва да се прилага при леки случаи и за кратко време. Ако ефектът е незадоволителен, е по-добре да се консултирате с лекар и той да ви предпише медикамент, отколкото да настоявате с диета.