Доц. д-р Ботьо Ангелов, дм, е ръководител на Първо очно отделение в офталмологичната клиника на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Александровска". Провежда лекции на студенти и специализанти в Катедрата по очни болести на Медицинския университет в София. Специализирал е в Швеция, Германия, Унгария, Украйна и др. През 2011 г. доц. Ангелов основава фондацията "Национална академия глаукома" , Наред с всекидневната си работа в момента участва в кампанията за световната седмица за борба със заболяването. Организира и провеждането на Шестия международен симпозиум на фондацията, който ще се проведе на 26 април в София.

- Доц. Ангелов, какво точно представлява глаукомата?
- Глаукомата е една от водещите причини за необратима слепота, тя е хронична, дегенеративна оптикопатия, при която има загуба на ганглийни клетки на ретината и се развива атрофия на зрителния нерв с изменения в зрителното поле.

- Променя ли се тревожната статистика, че 50% от хората с глаукома у нас не знаят за заболяването си и отдават постепенното намаляване на зрението си на всевъзможни други причини?
- За съжаление, тази тенденция е устойчива във времето. Но не само у нас, така е в най-развитите държави. Заболяването започва много дискретно, с едва забележимо намаляване на зрението. Чрез очите човек получава около 80-90 на сто от информацията от околния свят. А глаукомата протича със загуби в зрителното поле. Заболяването може
да увреди зрителния нерв, който провежда информацията от окото към мозъка.

В най-ранната фаза проблемът може да се отдаде на преумора, неточно коригирани диоптри, поява на катаракта, развитие на сенилна макулна дегенерация на ретината и т.н. Дори за очните лекари в някои случаи е трудно да поставят без колебание диагнозата. Не е случайно, че като синоним на заболяването се използва изразът "тихият крадец на зрение".

Глаукомата се диагностицира често дори 10-ина години след началото й, като до този момент тя не е лекувана. У нас между 60 000 и 80 000 души страдат от глаукома и половината не знаят, че са болни, а пък 50% от лекуваните за глаукома всъщност нямат това заболяване. За уточняване на състоянието освен клиничен опит и знания са нужни и поредица от специализирани изследвания.

- Не е ли достатъчно редовно да се мери вътреочното налягане?
- Това е най-познатото на хората изследване, но не е достатъчно за поставяне или отхвърляне на диагнозата. При около една трета от случаите вътреочното налягане е в така наречената норма, но реално заболяване има. Няма такъв апарат, който да ни изкара краен резултат с диагноза! Поставянето й е труден процес, в който се вземат предвид много фактори и е резултат от прецизната преценка на лекаря специалист.

Освен това и самите стойности са условни - по учебник са от 10 до 21 mmHg, но в зависимост от индивидуалните особености невинаги показания на уреда над 21 са признак за заболяване. При някои хора стойностите се преизчисляват заради различия в дебелината на роговицата. Необходимо е определяне на индивидуалното прицелно очно налягане на всяко око и всеки човек поотделно.


- Кои са основните рискови предпоставки за развитие на глаукома?
- Има редица генетичени фактори. Ако кръвни роднини са с глаукома, е необходимо да се провеждат редовно профилактични прегледи с цел ранна диагостика. Възрастта също е важен фактор. Сред 40-годишните 2-ма на сто души вече са с глаукома. С напредването на възрастта на всеки 10 години процентът на болните се удвоява Безспорно много важен фактор е повишеното вътреочно налягане, но то се открива при 70% от пациентите. Смята се, че и някои заболявания, като например кардиоавскуларните и сънната апнея, също имат отношение. При намаляване на зрението човек трябва да потърси причината, а не да отлага. Колкото по-рано започне една терапия, толкова по-голям е шансът да е успешна.

- Какво е лечението?
- Каквото е отнела от зрението глаукомата, не го връща. Най-доброто, което постига лечението, е да се запази съхраненото до момента зрение и с терапията прогресирането на заболяването максимално да се забавя, поради което е важна ранната диагностика. Бих сравнил заболяването и стратегиите за контрола му с други хронични диагнози като диабета и хипертонията. Но връзката е и по друга линия - диабетът и хипертонията са сред факторите, които може да допринесат за развитието на глаукома.

В офталмологията се говори за глаукомата в множествено число, тя не е един вид и съответно подходите за лечението са различни. Най-общо може да се каже, че
консервативната терапия е с капки, целящи да понижат вътреочното налягане, понякога не 1 вид, може да се стигне до 3 различни медикамента. Друга тепария е лазерната - при нужда със специални апарати се намалява налягането в окото. В редица случаи се налага провеждането на хирургична операция, в това число и с използването на антиглаукомни импланти.

- Много хора с глаукома се оплакват, че нямат възможност да спазват предписаното им лечение, защото здравната каса поема само до 50% от цената на капките, които им се изписват. Скъпи ли са медикаментите?
- Като се има предвид, че глаукомата е заболяване предимно на късната възраст, цената на лекарствата може да е проблем за част от пенсионерите. Пациентската организация от години настоява здравната каса да реимбурсира ако не изцяло, както е в повечето държави от Европейския съюз, то поне по-висок процент от цената на медикаментите. Друго тяхно настояване е да има възможност за по-чести прегледи, които сега са лимитирани до един на 6 месеца.

- От медицинска гледна точка през какъв период се препоръчват консултации с лекуващия офталмолог?
- Всичко е индивидуално, понякога се налагат и през 2 седмици, но ще е успех, ако по НЗОК се даде гарантиран достъп на 2-3 месеца.

- Мнението ви, че половината от хората с глаукома все още не знаят, че са болни, е впечатляващо. Но не по-малко изненадващи са и думите ви, че половината от лекуваните за глаукома всъщност нямат реално това заболяване. Защо е така?
- Щеше да е идеално, ако можеха да се разменят тези проценти на непоставени и грешно поставени диагнози. В някои случаи именно трудностите за уточняване на диагнозата са причината за неточности. В много отделения в страната няма модерна апаратура за изследванията, а и възможностите за обучение също са недостатъчни. Като организатори на симпозиуми по глаукома и ретина се стараем да разширим достъпа на лекарите у нас до новостите в диагностиката, проследяване за прогресия и лечение. Специализанти, студенти и общопрактикуващи лекари ще могат да присъстват без такса за участие на предстоящия Шести симпозиум на "Национална академия глаукома" през април.

- Какво ще е новото в предстоящото издание на форума?
- Ще бъде разширена сесията за ретината. Колеги от 7 държави ще участват в симпозиума. Ще има възможност да се сподели ценен опит и техники в диагностиката, проследяване на прогресията, както и иновации в консервативното, лазерно и хирургично лечение.