На читателския въпрос отговаря проф. Боряна Делийска, началник на Клиниката по нефрология в болница "Царица Йоанна - ИСУЛ"

Обикновено на диализно лечение се включват болни с крайно тежко нарушена бъбречната функция. Стандартните процедури се провеждат 3 пъти седмично по 4 часа.
Една от основните причини за започване на това лечение е именно крайно намалената или изцяло липсваща бъбречна функция. Не става ясно откъде пациентката има информация, че единият бъбрек е добре, а другият работи по-слабо. Може би болната все още отделя урина, но тя е "некачествена", тъй като с нея не се изхвърлят токсините, натрупани в организма вследствие на метаболизма.

Един от точните лабораторни показатели за бъбречната функция е изследване на т.нар. азотни тела в кръвта - креатинин и урея, както и изчисляването на друг показател - т.нар. гломерулна филтрация. Тези параметри са нормални при запазена бъбречна функция, но деризните отклонения в тях са едни от основните критерии за включване на диализа. Явно при пациентката и двата бъбрека са трайно и тежко увредени, за да се започне такова лечение.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS

Ако по някаква причина единият бъбрек липсва или не работи, то здравият бъбрек трябва да поеме функцията и на неработещия. Вероятно при пациентката единият е с намалени размери и вероятно не функционира, а по някаква причина и вторият бъбрек е с напредналото степен увреждане, което е причинило значително повишение на азотните тела и необходимост от диализно лечение.

При някои болни бъбречното увреждане настъпва остро и при точно диагностициране на причината и своевременно адекватно лечение бъбречната функция се възстановява. В клиниката ни са чести пациентите на диализа, при които се провеждат морфологични изследвания, лечение и при част от тях напълно се възстановява бъбречната функция, но този алгоритъм на поведение се използва при много стриктни показания.
В диализните клиники и отделения обикновено работят и лекари със специалност по нефрология и след като те преценяват, че се налага продължаване на диализното лечение, вероятно това е правилното решение.

Освен това те периодично контролират лабораторните показатели и ако те са с тенденция за нормализиране, или ще се намали честотата на диализните процедури, или те изобщо ще се преустановят.

Ако болната има съмнение относно необходимостта от допълнителна консултация по отношение на това как работят бъбреците и дали се налага този тип лечение, бих я посъветвала да се обърне към компетентен специалист нефролог.

Болката в поясната обаст невинаги е свързана с бъбречно заболяване, поради което след преглед на пациента от специалист би могло да се уточни дали оплакванията са реално свързани с бъбреците.

След 4 часа хемодиализа много пациенти се оплакват от болки, които са свързани със заболявания на опорно-двигателния апарат.