Последната дума на науката е, че когато се нарушат традициите на храненето в даден регион, много често се стига до заболяване. Най-красноречив пример е коренното население на Гренландия. Инуитите ядели огромни количества животински мазнини, а не са боледували - не са познавали нито затлъстяването, нито високото кръвно, нито инфаркта, нито диабета. През 30-те години на миналия век започват да консумират една много известна безалкохолна напитка с тръстикова захар, която е нетипична за техния бит и по тази причина несъвместима с ензимната им система. И започват метаболитни и сърдечносъдови усложнения.

Това разказва в интервя за "24 часа" доц. д-р Светослав Ханджиев, водещ специалист в областта на диетичното хранене и метаболитните заболявания.

Българските традиции в храненето в края на ХIX и началото на XX век са много близки до модела, наречен Средиземноморска диета и признат за най-здравословния тип хранене - щит срещу атеросклероза, инфаркт, инсулт, казва той.

Освен българското кисело мляко, което е еликсир за дълголетие по определението на Асен Златаров, редовно на трапезата на българите от това време са присъствали характерните за нашия регион зеленчуци и плодове, а те предпазват дори от рак, бобовите и зърнените храни, които осигуряват не само енергия, но и много нужните баластни вещества, пчелните продукти - доказани помощници на имунната система.  

Няма храна, която е здравословна за всички хора и дори за един и същи човек във всеки момент от живота му. Важното е да бъде от вид, който е подходящ за определения човек , смята Ханджиев. Белият хляб например не се препоръчва за хората със затлъстяване и диабетиците, за тях е вреден. В същото време е логична препоръката към хора със стомашно-чревни заболявания да се придържат към бял хляб. Като цяло хлябът не може да бъде отречен. Той доставя не само калории, източник е и на важни минерали и витамини особено от група В. 

Какво още казва за храненето доц. Ханджиев, чете ТУК