Алергиите са много видове, има дори алергия към мъж. А ако развиете непоносимост към котката си, или я махнете, или си вземете още 2

Д-р Мария Стаевска е доцент към Медицинския университет в София, лекар в Клиничния център по алергология на Александровска болница. Има две специалности - по клинична алергология и по вътрешни болести. Специализирала е имуногенетика в института “Пастьор” в Париж и медикаментозна алергия в Медицинския университет в Лодз, Полша.

Преминала е обучение за преподаватели по алергология в Медицинския университет в Безансон, Франция, завършила е интензивен курс по клинична епидемиология и биостатистика в Медицинския университет във Варна.

Номинациите на читатели на в. “24 часа” я включиха в класацията “Лекарите, на които вярваме” в секция “Алергология”.

Алергологията не била детската й мечта, но се превърнала в голямата й любов. Завършила медицина в трудните за прохождащ лекар години веднага след промените у нас. Чула, че в Александровска са обявили конкурс, и се явила. Легендата в алергологията проф. Божко Божков я “свалил на земята” с думите: “Честито, печелиш конкурса, но сигурно скоро ще има съкращения и първи ще си тръгнат последно дошлите”. Е, не се случило - и досега работи в същата клиника, в която започнала тогава. Определено помогнало, а продължава да й помага и днес, че преди това се е интересувала от имунология. Професорът й предава интереса си към едно доскоро нелечимо у нас заболяване - наследствения ангиоедем. Специализира в Париж и там прави първите си научни изследвания за заболяването. При него има 50% смъртност - когато отоците обхванат ларинкса.

Уртикарията е другата научна страст на доц. Стаевска и затова преди години тя се включва в екип, който търси най-ефективното лечение. Първите му задълбочени проучвания върху болестта излизат в най-престижното американско научно списание в тази област. Стратегията включва антихистамини в големи дози и е сред най-цитираните научни публикации в тази област. Според доц. Стаевска антихистамините от ново поколение нямат противопоказания и не водят до свръхапетит и напълняване.

“И днес за уртикарията се знае недостатъчно, съвсем ограничена е масовата представа за заболяването. Хората с уртикария очакват, че ще се изследват, ще им открият някаква алергия и ще им кажат какво да ядат и какво не, какво да правят и какво да избягват в живота си, и - край. А всъщност проблемът е у тях, не в някакви алергени, той е имунен или автоимунен. Медицината отскоро знае този факт, но пътят към разгадаването на механизмите на уртикарията е още в началото", обяснява доц. Стаевска. Практиката й я е научила, че общуването на пациенти и алерголози до голяма степен е като на загубени в превода. Затова къде на шега, къде на сериозно е започнала да прави речник на основните понятия, с които двете страни си общуват. Например под студова алергия, която може да се проявява дори през лятото при 30 градуса над нулата, хората разбират да им тече носът или да им настръхва кожата, когато им стане студено. Според медицинската дефиниция студовата алергия се изявява като студова уртикария - надигнати червени сърбящи петна като от опарване с коприва. В повечето случаи обривът не се появява на мига, а по-късно, след като кожата се затопли. Алергията е една от най-честите в групата на уртикариите от физикални фактори (от студ, топлина, натиск, вибрация, слънце и вода). При нея е важно да се избягва рязка смяна на температурата дори през лятото. Най-опасно е къпането в студена вода - потапянето на цялото тяло може да доведе до обрив на голяма площ, което предизвиква рязко спадане на кръвното и човек може да се удави, обяснява алерголожката.

- Доц. Стаевска, защо се увеличават алергичните хора?

- Заради промяната в начина на живот и бързото обедняване на нашия микробиом. Микробиомът са бактериите, които носим - общо над 2 кг, и които са важна част от нас и от “обучението” на имунната ни система. Този комплект се е формирал в цялостното развитие на човечеството - от непрекъснатите контакти през хилядолетията с животни, растения, пръст, изобщо с природата. През последните 100-тина години човечеството прави рязък завой в начина си на живот и тази връзка е почти прекъсната. Но имунната система не може да се приспособи. Колкото по-голяма е промяната на микробиома, толкова по-агресивни са проявите на непоносимост и свръхреакции. Алергиите сред хората в селата са изключение.

- Защо?

- На село има повече микроби от разнообразни източници и фактът, че има и повече полени, не е проблем. От ранна възраст детето започва да ги среща и правилно развиващата се имунна система се научава, че се безобидни. При градското бебе, ако е предразположено, имунната му система се

нахъсва да се бори

с нормални неща,

образно казано -

с вятърни мелници,

каквито са алергените. Или се сражава с клетките на организма, които грешно е започнала да мисли за вражески, и се развиват автоимунните болести.

- Има ли разлика в честотата на алергиите по държави?

- О, да. Случаите нарастват с увеличаването на асфалтовия индекс. Колкото по-голяма е площта, покрита с асфалт в дадена държава, а това означава по-ограничен контакт на хората с природата, толкова по-чести са алергиите. Друг ориентир е броят на фермерите в страната - колкото са повече, толкова по-малко са алергиите. Много хора усещат интуитивно, че откъсването от естествения за миналите поколения живот и храна ги прави по-уязвими, и търсят компенсаторни механизми. Такъв опит е интересът към пиене на нестерилизирано мляко. Има резон - високата температура убива наред с опасните и полезните бактерии в млякото - пробиотиците. Но тези хора поемат риск, ако млякото е от животно, болно от туберкулоза или бруцелоза например. Един от водещите френски учени - проф. Бах, казваше, че има голяма ирония във факта, че сега

опитваме да върнем

бактериите, които

медицината толкова

успешно победи

С антибиотиците побеждаваме инфекциите, но убиваме пробиотиците, без които няма здраве. Ликвидираме едни болести, а си създаваме други. Антропологични проучвания категорично доказват, че след намирането на лечение на инфекциозните болести нарастват имунните и автоимунните, хронични болести като астма и ХОББ, сърдечносъдовите проблеми, диабетът.

- Градският човек често живее с котка или куче, но често развива алергия към животното. Кое е по-рисковото?

- Котката е по-агресивен алерген. За този домашен любимец има на пръв поглед парадоксална зависимост - при проблем или изгони котката, или си вземи още две. Емоционалната връзка с любимеца, който ти пречи на здравето, е голям, но решим проблем. Ако човек не може да махне животното, препоръчваме поне да се ограничи контактът и да започне имунотерапия.

- Кои са другите агресивни алергени в града?

- Цветният прашец, особено тревните и брезовите полени. Когато човек има предразположение, алергията към тях може да го преследва във всяка точка на света, полюсите са единствените места, където няма риск от среща с цветния прашец. Сенната хрема е проблем за поне 15% от хората. А всеки пети страда от алергична хрема. Въпреки че е масов проблем, не всеки ринит е алергия и науката вече има начини да разграничи диагнозите. По-особен случай е бронхиалната астма, която е често срещана не само при децата. Понякога минава година, докато се постави диагнозата, защото извън пристъпа човекът изглежда 100% здрав и невинаги личният лекар мисли в посока на тази диагноза. И обратно - често ларингиална кашлица е смятана за проява на астма.

- Лекуват ли се алергиите към оси, пчели?

- Важно е тези хора да бъдат научени как да постъпват при ужилване. Реакцията трябва да е в рамките на няколко минути, а за това време в 99% не може да се стигне до лекар. Затова алергичният човек трябва да се снабди с медикамент, който за него е спасителен, и да го носи със себе си, за да предотврати алергичен шок. В по-дългосрочен план може да се подложи на имунотерапия, която да изгради поносимост към веществата, които насекомите отделят при ухапването.

- Предразположението към алергии наследява ли се?

- Алергичният ринит, атопичният дерматит, астмата имат генетичен компонент.

Ако и двамата родители

са алергични, рискът

за децата е 80%,

но трябва да има и фактор от средата, който да изиграе ролята на спусък. Безспорно е, че поколенията преди нас са имали по-труден, но в същото време по-здравословен живот. Преди 100 г. честотата на алергичния ринит е била практически нула - 0,01%, а сега в някои държави е факт при половината от младежите. Ако семейството живее на село или детето ходи на детска градина и се отглежда

без маниакална

хигиена -

това намалява

вероятността

за алергия

Стерилната среда е идеална да си “отгледаш” алергия.

- Има ли в практиката ви случаи на необичайни алергии?

-Хората са склонни да си поставят сами такава диагноза, когато дълго не може да се реши техен кожен, стомашен или друг проблем. Безброй неща биват смятани за алергия. Част от обяснението е, че наистина към всевъзможни иначе безобидни агенти някой организъм може да реагира като на заплаха. Има дори алергия, наричана сексалергия или алергия към мъж, но това е доста фриволно определение - реакцията е към спермата. Не по принцип, а на дадена жена към спермата на определен мъж. Иначе в сферата на по-необичайното беше алергията на пациент към гербери, защото алергията към цъфтящи растения принципно е рядка. При него се беше случила, защото бизнесът му беше оранжерийно отглеждане на тези цветя и експозицията беше мощна. Това е пример за професионална алергия.