• Още не е изяснено дали безопасната доза е 5-7 мг на седмица и превръща ли се тя в отрова, ако се прескочи този праг
  • Четирима топучени говорят "за" и "против" добавката, увеличила възрастта на мишки с 60%
  • Проф. Синклер от "Харвард" твърди, че приема лекарството, той е на 53 г., но изглежда 15-ина години по-млад
  • Доказано: крем с извлеченото от бактерия вещество намалява бръчките

Безспорният хит в областта на антиейджинг стратегиите е рапамицинът, който се извлича от бактерия, открита на Великденските острови. Славата му се разнесе след едно сензационно изследване в Cancer Biology, доказващо, че с тримесечно лечение продължителността на живота на мишки се е увеличила с до 60%. Но заедно с това са подобрени и едни от най-важните здравни маркери, а приемът е довел до насищане на организма с полезни чревни бактерии и чревният микробиом при гризачите значително се е подобрил.

Така рапамицинът бе преоткрит, след като години наред се използваше като медикамент при трансплантации, за да подпомогне по-бързото приспособяване на организма към новия орган. Принципът му на действие е да потисне имунната система, но заедно с това редица проучвания показват, че удължава продължителността не само на живота, а и на периода на здравословно остаряване при различни животни.

Днес учените спокойно казват, че действието му е добре изучено, тъй като рапамицинът действа чрез инхибиране на протеиновия комплекс mTOR, подпомагащ производството на протеини и клетъчния растеж. От друга страна, веществото си остава енигма. Приемането му показва, че инфекциите за период от една година намаляват, което предизвиква истинска главоблъсканица сред научната общност.

Защо има такова въздействие, след като потиска имунитета?

Паралелно с това стана известно, че рапамицинът е в състояние да подмлади и кожата.

Очевидно препаратът е пъзел от висш порядък и затова тук ще представим мненията на четирима топучени, за да може всеки да се ориентира в различните нюанси и да е наясно с плюсовете и минусите от тази нова световна мода.

Първото мнение е на известния антиейджинг гуру д-р Марк Хайман, чиято позиция е изключително балансирана. Д-р Марк Хайман смята, че със спорт и здравословно хранене може да имитираме въздействието на рапамицина.
СНИМКА: ИНСТАГРАМ НА Д-Р ХАЙМАН

Д-р Марк Хайман смята, че със спорт и здравословно хранене може да имитираме въздействието на рапамицина. СНИМКА: ИНСТАГРАМ НА Д-Р ХАЙМАН

"Някои фактори, като прекомерния прием на калории, липсата на физическа активност и хронично възпаление, могат да провокират mTOR да се ускори - отбелязва в своя статия той. - Свръхактивността му може да накара клетките да работят по-усилено от необходимото, потенциално ускорявайки стареенето и увеличавайки риска от здравословни проблеми, свързани с възрастта." Според него именно тук изглежда, че рапамицинът има потенциал.

И причината е, че това лекарство подпомага нулирането на mTOR, давайки сигнал да се забави секретирането му. В момента, в който това стане, клетките преминават в състояние на пълно изчистване, характерно за автофагията. Тогава се разграждат увредените протеини и се премахват ненужните остатъци от клетките, за да се подобри функционирането им.

Затова Марк Хайман обобщава, че рапамицинът може да се използва безопасно от хора между 70 и 95 години, тъй като пилотно проучване показва, че води до потенциално забавяне на проблеми със здравето, свързани с възрастта.

В продължение на осем седмици участниците приемали рапамицин или плацебо всеки ден.

"Резултатите показват, че са докладвани само незначителни странични ефекти като обрив или леки стомашни проблеми, без значителни промени в кръвната захар, физическото представяне, когнитивната функция или цялостното здраве - отбелязва Хайман. - Авторите стигат до заключението, че краткосрочният прием на рапамицин може да е безопасен при здрави по-възрастни хора, но не показва забележими ползи." Затова според учените са необходими допълнителни изследвания с по-голяма група и за по-продължително време.

В друго изследване, където са анкетирани 333 души, използващи рапамицин, се съобщава, че мнозинството го е приемало веднъж седмично.

Според Хайман въпреки появата на рани в устата участниците в проучването съобщават, че забелязват подобряване на настроението, на мозъчната функция и прилив на повишена енергия.

Установено е, че продължителният прием води до леко боледуване при COVID-19 и по-нисък риск от дълъг ковид.

Стъпвайки на досегашните проучвания, друг екип решава да провери дали крем с рапамицин е в състояние да подмлади и застаряващата кожа. Резултатите са сензационни и се оказва, че препаратът се справя идеално с тази задача. Нещо повече, бръчките при повечето участници намаляват, както и признаците за стареене.

Независимо от фурора около добавката д-р Хайман призовава за предпазлив оптимизъм, тъй като все още проучванията са в начален стадий и участниците са малко на брой. Според него е необходимо групата им да се увеличи и да се проследят дългосрочните ефекти - само така може да се установи дали рапамицинът наистина е безопасен.

Дотогава д-р Хайман предлага, вместо да разчитаме на добавката, да приемаме правилните хранителни

вещества и фитонутриенти, придружени от движение и полезни стресови фактори като гладуване и упражнения. По този начин организмът по естествен начин ще активизира пътищата за дълголетие, без да е необходим прием на рапамицин. Според учения вече е известно в какви дози може да се приема относително безопасно и какви "почивки" да се правят, но все пак не трябва да се забравя, че всеки човек е различен. Това, което помага на един, на друг може да навреди, затова са необходими професионален подход и персонализиран режим, съветва д-р Хайман.

След тези изследвания с озадачаващи резултати големите колоси в областта на подмладяването проф. Дейвид Синклер от "Харвард" и д-р Питър Атия кръстосаха шпаги и до ден днешен те не са постигнали примирие.  Д-р Питър Атия споделя, че е силно заинтригуван от рапамицина и веднага би започнал да го взема, след като е наясно в дългосрочен план с безопасната доза.
СНИМКА: АРХИВ

Д-р Питър Атия споделя, че е силно заинтригуван от рапамицина и веднага би започнал да го взема, след като е наясно в дългосрочен план с безопасната доза. СНИМКА: АРХИВ

В своя статия от тази година д-р Атия бе категоричен, че клиничните изследвания са обещаващи и той ги следи с голям интерес. Въпреки това медикът отбелязва, че все още не е изяснена оптималната безопасна доза. Притесненията му са свързани с различни проучвания, показващи, че ако се надхвърли определен праг, лекарството се превръща в отрова и може да провокира развитие на диабет тип 2.

Различни проучвания предполагат, че безопасната седмична доза е между 5 и 7 мг, базирана на дългогодишни клинични изследвания, но въпреки това д-р Атия настоява за още доказателства, и то в дългосрочен план.

На другия полюс е харизматичният проф. Синклер от "Харвард", който поне от няколко години публично твърди, че приема рапамицин и дори конкретизира дозата си. Проф. Дейвид Синклер от Харвард на свой риск приема рапамицин и заедно с “коктейла” му от други мерки очевидно добре му се отразява.
СНИМКА: ИНСТАГРАМ НА ПРОФ. СИНКЛЕР

Проф. Дейвид Синклер от Харвард на свой риск приема рапамицин и заедно с “коктейла” му от други мерки очевидно добре му се отразява. СНИМКА: ИНСТАГРАМ НА ПРОФ. СИНКЛЕР
Въпреки че самият той е споделял, че е наследил фамилна обремененост да заболее от диабет, той е поел този риск и в интерес на истината днес никой не може да каже, че е на 53 г., тъй като изглежда 15-ина години по-млад.

Между тези два полюса - проф. Синклер и д-р Атия, е проф. Милена Георгиева, която пред "24 часа" разкри своята гледна точка към сензационната добавка.  Рапамицинът показва потенциал за удължаване на живота, но има още работа за оценка на дългосрочните последици от него, твърди проф. Милена Георгиева.
СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

Рапамицинът показва потенциал за удължаване на живота, но има още работа за оценка на дългосрочните последици от него, твърди проф. Милена Георгиева. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

"Въпреки обещаващите резултати от терапията с рапамицин все още съществуват значителни неизвестности и рискове, свързани с неговото приложение - обясни тя. - Понастоящем няма консенсус относно краткосрочните маркери за антистареещи ефекти, което подчертава необходимостта от фокусиране върху потенциалните странични ефекти на терапията." Според нея основните нежелани реакции, които могат да възникнат, са стоматит, анемия, тромбоцитопения, левкопения и оток.

"Важно е да се определи индивидуалната оптимална доза, тъй като тя може да варира значително между различните пациенти и трябва да бъде ограничена от страничните ефекти - допълва още тя.

Освен това проучвания показват, че рапамицинът може да увеличи риска от диабет тип 2, въпреки че е необходимо допълнително изследване за потвърждаване на тази връзка."

Други потенциални нежелани ефекти включват повишена честота на катаракти и тестикуларна дегенерация, както и глюкозна непоносимост.

"Съществуват доказателства, че интермитентното (протичащо с прекъсвания - бел. ред.) приложение на рапамицин може да намали някои от тези странични ефекти в сравнение с непрекъснатата терапия - изтъква още проф. Милена Георгиева. - В заключение, въпреки че рапамицинът показва потенциал за удължаване на живота и подобряване на здравето, необходима е допълнителна изследователска работа за оценка на безопасността и дългосрочните последици от неговото приложение."