В УМБАЛ “Св. Анна” изграждат център за модерно лечение при мозъчносъдови  инциденти

Д-р Нурфет Алиоски е роден в Македония. Завършил е Медицинския университет в София през 1999 г. “Тогава това беше един от начините да се избегне войната в Югославия”, казва. Първата му специализация е в Клиниката по чернодробна хирургия в Александровска болница при проф. Гайдарски и проф. Димитрова. Взема специалност по хирургия през 2005 г., но постепенно се насочва към неврохирургията. През 2007 г. постъпва в неврохирургията на болница “Токуда”, а специализацията му започва след 2 г., когато са освободени специализациите, в “Пирогов”.

“Има амбиция в болница “Св. Анна” да се изгради много сериозен спешен център. Нас с д-р Алиоски ни поканиха чрез лични контакти, нормално, защото нашата общност е много малка. Мен ме представиха пациенти”, обяснява д-р Марин Генчев, началник на Клиниката по неврохирургия в болницата. Той самият работи от години в университетска болница в Майнц, Германия, когато го канят от “Св. Анна”. Общата цел тук е да изградят съвсем нов тип неврохирургична клиника. “Бягаме от строго йерархичната система, наследена от остарели времена, и създаваме екип от самостоятелно действащи високоспециализирани експерти, които сами по себе си са много ценни, но заедно са още повече”, казва д-р Генчев. В момента там работят 7 неврохирурзи и според него клиниката има отличен потенциал за развитие.

“Промяната на статуквото и екипната дейност ни правят по-силни”, казва д-р Алиоски. Едно от приоритетните направления за клиниката е хирургията на дегенеративния гръбнак - потребностите са големи заради застаряващото население. Той самият отговаря за второто приоритетно направление - терапията на мозъчносъдовата патология, при която има и “подмладяване” в контекста на стрес, затлъстяване, пушене, хипертония и атеросклероза. Тук попадат мозъчните аневризми, артерио-венозните малформации и най-вече инсултите.

В “Св. Анна” на практика вече работи първият център за лечение на инсулт по програмата, обявена от здравното министерство в края на 2015 г. Това са специализирани звена в големи болници, които разполагат с най-високото 3-о ниво на компетентност на спешното отделение, реанимацията, образната диагностика и са в състояние да осигурят ендоваскуларна терапия при исхемичен инсулт - за отпушване на тромбозиралата мозъчна артерия.

Скоро се очаква в “Св. Анна” да бъде монтиран нов ангиограф, предвиден специално за лечение на мозъчна и периферносъдова патология. Той ще е в непосредствена близост до спешното отделение, за да се скъси още повече пътят на пациента. При инсулта водещият критерий за ефективност на лечението е времето, като се следва принципът “Времето е мозък”. Означава, че с всяка изминала минута в хода на инсулта умират мозъчни клетки и колкото по-бързо се възстанови мозъчното кръвообращение, толкова повече тъкан ще бъде спасена. Времевият прозорец, в който пациентът може да се лекува по модерния метод, е 1 час в идеалния случай. Това е златният стандарт в Европа от миналата година. Преди това е 90 минути. Ако не се постигне това време, пациентът трябва да се лекува по стария начин.

“В България вече има изградени специалисти за мозъчносъдови интервенции, но това е най-лесната част в цялата процедура. Все още системата не е готова за цялостното лечение на един инсулт - то започва със спешната помощ, при която времето е изключително важно”, казва д-р Алиоски.

“Продължавам да работя и като началник на отделение в голяма университетска клиника в болница със 700 легла в Идар-Оберщайн, Германия. Там не се прави лечение на инсулт с мозъчносъдови интервенции, защото е много трудно. Винаги решаващият фактор са хората - няма такива специалисти, които да могат да поддържат и 24-часова спешност. Не е много лесно да бъде организиран процесът в рамките на времевия прозорец”, обяснява д-р Генчев и допълва, че от години в неговата клиника в Германия мечтаят за специалист като д-р Алиоски. “На такива лекари винаги се дават най-специалните условия, но въпреки това от години не успяваме да намерим”, уточнява д-р Генчев. Затова той се радва, че в българската клиника са попаднали точно на такъв. Според него са съвпаднали плановете на много хора, за да започне развитието на клиниката по неврохирургия и спешния център в “Св. Анна”.

“Досега беше лесно. Направихме няколко случая. Трудното тепърва предстои - то винаги е в човешкия фактор. Можем да правим определени неща, но това не означава, че можем да контролираме целия процес. Много е хубаво, че имаме специалист като д-р Алиоски, но нямаме “машината” за мозъчносъдово лечение при инсулт, която представлява верига от хора”, уточнява д-р Генчев. Сега е в ход нейното изграждане, което ще отнеме доста време. Двамата неврохирурзи очакват много трудности “със сигурност”. Имат нуждат най-вече от свобода на действие. Противно на предположението, че липсват достатъчно кадри, тук няма такъв проблем. “Имаме и лекари, и сестри. Подчертавам ролята на сестрите - в тази клиника има няколко отлично обучени, мотивирани, работещи ден и нощ сестри. Не се оплакват. А ако останат сами с водещия хирург, се оказват по-добри и от втори хирург. Тук са невидими, а в Германия само можем да мечтаем за такива сестри”, казва д-р Генчев. “Хирургията е колективен спорт”, допълва д-р Алиоски.

В мултидисциплинарния екип за интервенционално лечение на инсулт влизат и инвазивните кардиолози - отлично се работи с доц. Васил Велчев, доц. Божидар Финков, д-р Низар Рифаи, както и с невролога доц. Росен Калпачки, казват неврохирурзите. Не може и без анестезиолог и специалист по образна диагностика. Щом пристигне пациентът с инсулт, минава първо на скенер, където се потвърждава и уточнява диагнозата.

Досега тук са лекувани 4-ма души по модерния метод. “При последния, 51-годишен мъж, който пристигна от Етрополе, нещата станаха като по учебник и много се радвам,” казва д-р Алиоски. Той, както и останалите пациенти, са докарани от “Бърза помощ”. При този пациент обаче имаше такава масивна тромбоза на каротидната артерия в дясно в мозъка - буквално липсваше цяла хемисфера, никакво кръвоснабдяване, казва д-р Алиоски. Този пациент имал златната тройка на рисковите фактори за съдов инцидент: мъжки пол, пушач, наднормено тегло.

При пристигането му в спешното отделение оттам известяват д-р Алиоски. Той се свързва с колегите си в инвазивната кардиология - засега се работи с техен ангиограф, и участва и техен дежурен екип. Катетеризационната за мозъчносъдови интервенции се изгражда точно до спешното отделение, така че след потвърдения инсут на скенера пациентът да влиза направо на ангиографа. Механичната тромбектомия - отстраняване на тромба в съда интервенционално, се прави успоредно с венозната тромболиза - вливане на лекарство за стопяване на тромба, което се прави и сега на отделни места у нас. Методът е само за исхемичен инсулт, докато при хеморагичен тук се осигурява неврохирургична терапия. Около 80% от инсултите са исхемични, а колко точно са годишно у нас - никоя институция не знае.

“Ако нещата вървят по план, след 2 г. можем да достигнем обем 1500 операции годишно и предполагам, че около 100 биха били ендоваскуларните интервенции”, казва д-р Генчев. Това е планираната за тази година пилотна бройка интервенции, за да се покаже резултатът и обществената полза от този тип лечение.

Финансирането засега е по проекта на здравното министерство, няма самостоятелна клинична пътека на здравната каса. Тя покрива интравенозната тромболиза при инсулт. Цялостното лечение - от влизането в спешното отделение до изписването, струва около 15 000 до 20 000 лв. За пациента е безплатно, тъй като скъпите медицински изделия се финансират целево от държавата. За мозъчносъдовите интервенции стентовете са по-различни и по-скъпи спрямо коронарните, тъй като структурата на мозъка е друга, а самото изделие се прилага по-рядко.

“През 2009 г. с колегите в Румъния започнахме заедно работата по този метод. Те бяха на нивото, на което сме ние сега. Сега са на космическа преднина от нас, благодарение на подкрепата от държавата и обществото. Преди 2 г. стартираха центровете за лечение на инсулт и вече имат добри резултати”, казва д-р Алиоски.

В момента такъв исторически шанс има и у нас. До края на годината се очаква да заработят общо 5 центъра по инсулт - вероятно 3 в София и по един във Варна и Пловдив, за да се постигне добро покритие на страната.