"Нужна е разумна и гарантирана система за продължаващото обучение (ПМО), законова база и ясни правила, по които то ще се организира и осъществявано", това каза д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС) по време на форум „Задължителната квалификация на лекарите – гаранция за качество на медицинската грижа", организиран от съсловната организация, предаде БТА.

Поканени бяха заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков, както и председателят на Българското научно дружество по неврохирургия проф. Николай Габровски, а също и ректори на медицински университети и представители на Здравната каса. "БЛС за пореден път насочва вниманието към темата за продължаващото медицинско обучение, а за цялото общество и за нас това е много важен въпрос", добави той.

В момента продължаващото медицинско обучение е доброволно и който желае, го прави, но обществото ни има завишени изисквания към професията ни и ние сме приели този факт в деня, в който сме получили дипломите си за лекари", добави д-р Брънзалов.

Директорът на БЛС изтъкна, че европейскатадиректива за признанието на професионалните квалификации подчертаванеобходимостта от ПМО като ключов елемент за поддържане квалификацията намедицинските специалисти. 

Държавите-членки трябва да осигурятусловия за актуализиране на знанията и уменията чрез национални механизми, катосъщевременно насърчават професионалната мобилност в ЕС. "Продължаващото обучение е ключов елемент за поддържане на квалификацията на медицинските специалисти, като в различните държави се прилагат задължителен, доброволен или хибриден модел на продължаващо обучение", каза Николай Стоянов, началник на отдел „Продължаващо медицинско обучение" в БЛС.

България е сред малкото страни, в които продължаващото обучение все още е доброволно. В 13 страни от Европейския съюз продължаващото медицинско образование е задължително, добави той и посочи, че при неизпълнение на изискванията санкцията е отнемане на лиценз.

Тринайсетте държави, в които обучението е задължително, са Австрия, Люксембург, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Полша, Словакия, Словения и Нидерландия.
Доброволно то остава у нас, Белгия, Кипър, Дания, Естония, Малта, Португалия, Испания, Швеция. Хибридният модел се прилага в Гърция, Латвия, Литва, Румъния, Хърватия.Швеция остава лидер по учене през целия живот. Швеция и Финландия инвестират 4% от БВП в учене, което води до най-високата продуктивност в  Европа.

Продължаващото медицинско обучение намалява рисковете от небрежност с 30% и многократно нараства удовлетвореността от работата, каза здравният експерт Аркади Шарков, цитирайки данни на Световната здравна организация. "COVID-19 подчерта необходимостта от бързо обучение по инфекциозни болести и телемедицина", заяви той. През 2021 г. в Швеция 35% от цялото население участват доброволно в продължаващо обучение, докато в България данните са за 2%, участващи в продължаващо обучение, добави още той. Средно 11% от населението в Европа участват доброволно в продължаващо обучение. Над 90% от лекарите в Европа участват ежегодно в дейности за учене през целия живот, добави Шарков. Над 80% от медицинските сестри в страната ни смятат, че трябва да участват в учене през целия живот, но половината посочват, че срещат финансови затруднения за това.

Трябва да се обсъди въпросът дали да има задължителен елемент за постигане на определени кредити, вследствие на което да може лекарят да подновява договора си със здравната касата или регистрацията му като лекар в съсловната организация, каза заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков. "Непременно заедно с Министерството на здравеопазването трябва да внесем законовата промяна за известна задължителност на продължаващото медицинско обучение", каза д-р Иван Маджаров, заместник-председател на БЛС. Според него през годините това обучение е срещало спънки и неразбрана конкуренция кой ще го организира. В Германия например лекарите задължително трябва да събират 250 кредита от ПМО на всеки пет години.

Че продължаващото обучение трябва да е задължително, е съгласен и проф. Николай Габровски, председател на Българското научно дружество по неврохирургия.

Съгласно чл.182 на Закона заздравето, БЛС организира провеждането на продължаващо медицинско обучение чрез договори сключени с ВМУ, ВМА, СБМС, БЧК, научни организации, асоциации, фармацевтични фирми и др. Право да провеждат ПМО имат лечебни и здравни заведения, акредитирани за учебна дейност, научни организации, както и асоциации, фармацевтични фирми и др., след сключен договор с акредитирани за учебна дейност структури от системата на здравеопазването. Проведени форми на ПМО от лекари в страни от Европейския съюз и разширеното икономическо пространство се признават от БЛС и се отразяват в електронния регистър. Не се кредитират форми на ПМО иличасти от тях, които имат търговски характер.