Изследванията показват, че независимо от вида на диетата след около 3 месеца отслабването достига плато. Обяснението е, че тялото се адаптира към загубата на тегло и се защитава срещу по-нататъшно отслабване. Смяна на диетата дава шанс топенето на килограми да продължи.

Концепцията, че бързата загуба на тегло ускорява възстановяването на стопените килограми в сравнение с по-постепенния подход, е догма на догмите в теорията за йо-йо. В нея вярват всички. Попитайте в обкръжението си и ще се убедите. Това доказа нагледно и върху аудиторията проф. Виолета Йотова на дискусия за затлъстяването. И коментира, че с изследванияй от последните 20 г. учените не намират потвърждения за това твърдение. Но повтаряно много пъти, за общественото мнение то се е превърнало в аксиома - никой не търси доказателства. Причината за препоръката вероятно е идеята, че колкото по-дълго време хората губят тегло, толкова по-вероятно е да установят по-здравословни хранителни навици.

За затлъстели хора успешната загуба на тегло се определя като минус 10% или повече, поддържано за поне 1 г. При диетите за ускорено отслабване целта е драстично намаляване на калориите и загуба на повече от 1 кг телесна маса седмично. Тези режими трябва да бъдат следени отблизо от лекар. Скоростното стопяване на мазнини може да не е безопасно за някои хора. Особено ако нискокалорийното хранене продължи повече от няколко седмици.

Убеждението, че бавният модел е за предпочитане пред бързата загуба на килограми, не се подкрепя от научни доказателства, смятат различни екипи, сравнявали ефекта от двата модела. Епизодични данни от малки проучвания има още от началото на века. Но бомбата, която разклаща устоите на догмата, е хвърлена от по-мащабно проучване на Университета на Флорида от 2010 г. То прави изводите, че възстановяването на теглото не се различава значително в групите за бързо, умерено и бавно слабеене. Друго заключение е, че бързата загуба на тегло при жени на диета с 1200 калории на ден води до по-голямо краткосрочно намаляване на теглото, без да засилва възстановяването на килограмите. Освен това “бързането” е постигнало по-голяма загуба на килограми и цялостен дългосрочен успех. Това мотивира учените да препоръчат усилията да бъдат насочени към насърчаване на големи промени в поведението за отслабване през първите седмици. 

Подобни резултати има австралийско проучване с “брилянтен дизайн”, публикувано през 2014 г. в авторитетното сп. Lancet Diabetes & Endocrinology. Сравняват се 12-седмична бърза загуба на тегло и 36 -седмична постепенна програма - и двете насочени към отслабване с 15%. Накрая се вижда, че скоростта не влияе на степента на йо-йо в рамките на 144 седмици. Хубавата новина за пухкавите, които сега се сещат как ще изглеждат по бански, има и недостатък. И в двете групи участниците са си върнали голяма част от загубените килограми през следващите години, без значение от скоростта на диетата. Това измества фокуса от времетраенето на ограниченията върху по-важното: как постигнатото намаляване на килограми да се задържи дълго, изтъкват учените от Университета на Мелбърн. Хората със затлъстяване, които губят тегло чрез диета, са склонни да възстановят приблизително 70% от загубеното тегло в рамките на 2 години.

Феноменът на обратното пълнеене е познат отдавна. Смята се, че тялото разполага с интелигентни системи за компенсиране на загубата на тегло и апетит. Заложени са в човешкия вид като еволюционна гаранция, че човечеството няма да се загуби в евентуални периоди на бедствия и глад. Това е проблем за съвременния човек, който отдавна не познава гибелен глад.

Загубата на мазнини - независимо от скоростта, води до физиологични адаптации с резултат възстановяване на теглото. Така че скоростта на диетите няма значение за йо-йо, установяват и други по-малки проучвания в следващите години.

Същото може да се каже и за модерните начини за намаляване на калориите като например периодичното гладуване. Изследванията показват, че такива режими на хранене не водят до по-добри резултати при загуба на тегло от която и да е от предшествениците си.

Подобни са данните и за диетите с умерено или високо съдържание на протеини, с превес на въглехидрати или обратното, с ниско или високо съдържание на мазнини. Различните подходи постигат сходни резултати, ако спазваш баланса. Разликата при тях е, че някои са по-добри за общото здраве независимо от бързината на въздействие.

Истинското предизвикателство е спринтово постигнатото вталяване да бъде съхранено маратонски - продължително във времето. Това може да се постигне единствено с траен контрола на храните и порциите плюс движението.

Като недостатък на бързите режими учените отчитат забавения “завинаги” метаболизъм. При всяка диета в един момент се забавя метаболизмът - организмът си пази резервите, не хаби енергия, като в същото време усвоява максимално всяка хапка. Този механизъм се преодолява след време при хората, които са отслабвали по-продължително и след това не преяждат. Докато след бързото темпо тялото дълго или за постоянно остава на муден метаболизъм. Тогава се достига плато и се забавя или спира загубата на тегло дори при същия брой калории, които са ви помогнали да отслабнете.