Георги Стайков: Не разчитам на чудодейно изцеление - не пия лекарства, но живея, за да давам пример

Киното ме срещна с няколко носители на "Оскар", а с оператора на "Опенхаймер" снимахме филм в Швеция

- Г-н Стайков, измина година, откакто пред в. "24 часа" казахте, че ще съдите България в Страсбург, ако не ви изплатят забавената с месеци инвалидна пенсия. Какво се случи за тази година? Как сте, редовно ли получавате пенсията си?

- Вече не чакам, не давам ултиматуми, а действам. Да, получавам пенсията, защото се налага. Чутовната пенсия по болест от 601 лв.!

- Как се живее с пенсия доста под минималната работна заплата?

- Ами трудно! Добре, че имам някакви странични доходи от работата си в чужбина. Иначе не се живее. Питат ме и ваши колеги - как живеят инвалидите и въобще пенсионерите в България с тези пенсии? Ами не живеят, умират прави!

И най-жалкото е, че на този фон виждаме политици, които се борят не за народа, а как да разделят властта. Каква част от баницата ще вземат - за това става дума. Никой не го е грижа за друго. Елитът, който ни управлява, не се интересува как живеят хората.

По принцип в цял свят е така, но в някои страни като в Скандинавието това се случва по-елегантно - там народът освен задължения има и права.

Питам се аз обаче могат ли управниците ни да бъдат щастливи сред нещастни хора? Според мен не могат. Ама да не забравят, че един ден техните авоари могат да се окажат замразени. Политиците ни мислят, че народът е много тъп, но той не е. Която империя се е докосвала до България, се е разпадала - нека не забравяме историята.

- И все пак стигат ли ви парите? Предполагам, че само за лекарствата отива голяма част от пенсията ви?

- Аз лекарства вече не вземам, но имам рехабилитатор - казва се Ибрям Хаджиали.

Благодарение на него се справям, неговите ръце удължават живота ми. Това е положението. Страдам от прогресивна множествена склероза - заболяването напредва, но може да се забави.

- Разбрахме, че благодарение на асистента си учите поредния чужд език?

- Най-много да си изкарам боя в Истанбул с моя турски. (Смее се.) Ибрям идва в понеделник, сряда и петък и стои по 2-3 часа. Прави ми масаж на краката и гърба. Лекарства не пия, защото мисля, че няма смисъл от тях. Трябва да се правят упражнения и аз ги правя колкото мога.

За съжаление, при това заболяване мускулът атрофира. И ако не правя тези упражнения, съвсем ще атрофира.

Не разчитам на чудодейно избавление. Човекът, който измисли лек срещу множествена склероза, ще измисли и срещу алцхаймер и други заболявания. Но такъв няма. Една позната се опита да ме лекува с водорасли и витамини от Америка. Не става!

- Чухте диагнозата преди 5 години. Днес как възприемате болестта, която пренареди приоритетите ви?

- Като част от живота. Добре, че не е инфаркт или инсулт все пак!

- Оптимист сте.

- А какво, да се оплача на арменския поп? И какво ще каже той: "Благославям те, чедо, следващият, моля". Моят случай не е най-лошият. Аз все още имам крака, а други са без крака, но живеят и дават пример на останалите.

Ако човек няма дух, е бита карта, независимо колко пари има в банката.

- А как се постига тази сила на духа?

- Ами трябва определен умствен багаж. С развиването на езици например.

- Интересно ми е вие наистина ли владеете 19 езика, както казахте преди дни в ефира на една от националните телевизии?

- Да, така е. Знам латински, старо- и новогръцки, говоря италиански, френски, испански, португалски и т.н. (Демонстрира с реплики на всеки език - б.а.) Все пак съм завършил класическата гимназия, и то с отличен 6.

- Не сте загубили и присъщото си чувство за хумор.

- А трябва ли? Във ВИТИЗ ме приеха на второ място, понеже имаше някакъв парашутист. Ама не знам дали знаете, приеха ме и "Право". Аз се готвех една година за ВИТИЗ, но не за актьорско майсторство, а за режисура. Намирам я за малко по-интелигента професия. Подготвяше ме Владо Икономов.

Но годината, в която кандидатствах, беше нулева и реших да опитам актьорско майсторство. Имаше предварителни прослушвания в 5 кръга. Проф. Енчо Халачев ме избра още на 3-ия кръг.

В моя клас бяха Здравко Методиев, който сега озвучава "Черешката на тортата", Андрей Баташов, бог да го прости, Евелина Борисова, София Кузева-Чернева, Албена Чакърова - знакови имена. Третата ми бивша жена - Асения, също беше в класа, но остави актьорството.

- Заради нея ли се върнахте в България? По онова време имате много успешна кариера в Швеция.

- Това е една от причините. С нея се оженихме светски и в църква в Копривщица през 2012-а. Кум ни беше Дачко, който беше в нашия актьорски клас (Йордан Господинов - б.а.).

- Някъде се появи информация, че сватбата е била на Бали?

- Бали посетихме през февруари 2013-а. Там беше 28 градуса, докато в България по същото време е било минус 21 градуса. Любовта наистина бе една от причините за завръщането ми, но основното, което ме накара, е убеждението, че камъкът си тежи на мястото.

- Днес съжалявате ли? В Швеция пенсията ви нямаше да е 601 лв.

Георги Стайков с втората си съпруга Мариан по време на негова изложба в Стокхолм. Актьорът завършва фотография в Лондон.

- Не, наистина смятам, че камъкът си тежи на мястото. Но е вярно, че за източноевропеец имах блестяща кариера в Швеция, макар че съзнавам, че аз не мога да бъда звезда там. В Швеция имам 49 филма и минисериала - до 8 серии.

Започнах да снимам на шведски 4 месеца, след като се прехвърлихме със съпругата ми Мариан през 2001 г. През 2008 г. The King of Ping Pong спечели наградата в Sundance Film Festival, през 2009-а Le pere des min enfantes спечели в Кан наградата за режисура в лицето на Mia Hanson-Love. Тя е французойка от норвежки произход.

- Въпреки че имате стотици роли в киното - и в България, и в чужбина, името ви се свързва най-вече с "Вчера". Знам, че това не е най-любимият ви филм, но защо според вас стана любим на поколения българи?

- Ще отговоря така: В Америка - а аз съм бил там и като работещ, и като турист, продуцентите не питат за какво става дума във филма, а кой е във филма. Започнеш ли с това, че филмът е много интересен, казват: "Следващият, моля."

В България всички се оплакват от липсата на пари. Моля?! Давам пример с един BG сериал за Симеон Велики ("Войната на буквите" - б.а.). Там не става дума за пари, става дума за глупав сценарий. Знам, че допреди 4 г. България даваше към 14 млн. лв. за киното. 

В Швеция за кино се дават 28 млн. евро, ама шведските филми са световноизвестни. А българските се гледат от 73 човека!

- Напоследък има нови български филми, телевизионни сериали. Сигурно ги гледате?

- Да, гледам. За един от добрите смятам сериала "Есента на демона". Там продуцент е Евтим Милошев, а той знае за какво става дума. Аз съм работил с него, като той ми беше и режисьор, и продуцент в "Столичани в повече".

Първоначално сериалът бил замислен за 6 сезона, но заради големия интерес стана 13 сезона и аз в 13-ия играех най-лошия. На мен ми се удават тези роли.

- И тези на руски мафиот - вероятно заради отличното владеене на езика?

- Да, да. Да ви разкажа по този повод една истинска история, докато бях в Англия. В един ресторант, в който съм работил, наблюдавах неведнъж истински мафиоти. Ама истински! Единият винаги ядеше паста и пиеше кола.

Франко, собственик на ресторанта, ми каза, че това е един от братята Адамс. Попитах кои са тия братя? "Ами те държат Източен Лондон, разбирай цяла Англия", каза той. По-късно направиха и филм за тях.

Та във филмите мен или ме вземаха за лошия, или за бащата, или за комбинация от двете. Но да се върнем на българското кино - "Вчера" остава, помни се.

Обаче знаете ли каква е истината днес? Хора, тръгнали да стават режисьори, не знаят коя е Катя Паскалева, кой е Антон Горчев, не са гледали онзи чернобял "Козият рог"! 

- А защо е така?

- Е, всичко започва от първите седем!

- Възможно ли е все пак някога български филм да е в световното кино?

- Ние трябва да правим световно кино. Как се прави? Не само с пари. Да, и пари трябва да има, но най-вече трябват идеи. Ето, през 90-те години румънците имаха филм, който спечели Cannes.

Една камара гръцки режисьори имат голям успех в Америка. Има и турски, и сръбски филми. Мисля, че идеите са най-важните.

И трябва да използваш нещо, което другите го нямат - не става с имитация. Смятам, че имаме актриси, които са на световно ниво. Например Теодора Духовникова, която сега гледаме в "Есента на демона", също завършила Класическата. Тя стои много добре на екран.

Трябва да можеш да играеш, да знаеш къде е камерата, къде е осветлението, без това да е видно за наблюдателя. Гледам с удоволствие и Владимир Зомбори в "Като две капки вода", което си мисля, че той ще спечели - много свястно момче.

Но да вземем пак Духовникова, която участва и в онзи филм за Симеон II - там е напълно безпомощна.

Известният Хичкок казва: "За един хубав филм трябват 3 неща: първо - сценарий, второ - сценарий, трето - пак сценарий". И Робърт де Ниро да си, ако няма сценарий, няма да се получи.

- Когато навремето напуснахте България в разгара на славата си и с голямата награда за мъжка роля в "Без драскотина", с работа не къде да е, а в Народния театър, какво ви водеше? Защо станахте емигрант?

- Човек се дефинира от постъпките си. Трябваше да видя навън как е. Бяха ме приели в Народния театър, имах 11 филма зад гърба си. В Народния през 1989-а бяха имена, които аз само бях гледал по телевизора и как играят в театъра.

Тогава театърът кънтеше от такива хора. Стефан Гецов имаше специална маса в кафенето и никой не смееше да седне на нея. Един ден ме викна: "Ела, моето момче". И аз: "Да, другарю Гецов". Каза ми: "Ти имаш успех, да. Обаче на сцената, като се изкашляш, трябва и на последния ред да те чуват". Това бяха неговите инструкции.

Другото голямо име бе Стефан Данаилов. Аз съм му бил поддържаща роля и той на мен във филма "Инкогнита". Играли сме заедно в един филм във ВИТИЗ, казваше се "Една одисея в 3988 г.". Започваше като "Междузвездни войни", той беше Дарт Вейдър, а аз - Люк Скайуокър.

- Какво си спомняте от работата си със Стефан Данаилов?

- Това беше много достоен човек. Аз никога не съм харесвал комунизма като идеология, но той беше достоен човек, за разлика от много новоизлюпени новодемократи.

Тогава си дадох сметка, че аз в България повече от Стефан Данаилов не мога да стана. А говорех значително повече езици от него. И действително в Англия нямах проблем, езикът ми беше като матерен. А и бях авантюрист.

- Каква бе първата ви работа там?

- Работех в един магазин за плодове и зеленчуци. Там ми се случи нещо много интересно. Една сутрин дойде клиент със скъпа кола, добре изглеждащ, който ми даде 10 паунда бакшиш! Беше нормално един, максимум 5 паунда.

Попитах го какво работи, а той ме погледна и отговори: "В Ситито", т.е. финансист. После моят колега ме бута и вика: "Ти знаеш ли с кого говори, бе? Това беше Роджър Уотърс от "Пинк Флойд". Ама тогава нали нямаше интернет...

През 1991 г. пак в този магазин срещнах съпругата на Андрей Кончаловски - Юлия Висоцкая. Тя пазаруваше, заговорихме се на руски, казах , че съм актьор. Тя предложи да ме запознае със съпруга си, взе и мой видеоматериал. И наистина се запознахме, той хареса видеото.

- С кои други звезди са ви срещали животът и киното?

- О, познавам доста известни личности, сред които Милош Форман. Лично му занесох касета с филма на Рангел Вълчанов "А сега накъде". Видяхме се в неговия апартамент в Манхатън.

Работил съм с хора, които са получавали или са били номинирани за "Оскар". Един от тях е Хоакин Финикс, който изигра главната роля в "Жокера". Хойте ван Хойтема, операторът на "Опенхаймер", който взе няколко оскара тази година, ме е снимал в един филм за германската телевизия - "Завръщането на учителя по танци". Снимахме го през 2002-2003 г. в Швеция. Говорили сме си много, той е от шведско-нидерландски произход, но говори добре английски.

- В Лондон срещате оперната певица Мариан Хелгрен, която ви дарява със син Алберт-Николай.

- Да, това е втората ми съпруга и единствената, на която аз съм предлагал брак. Първата и третата сами ми предложиха да се оженим!

Любопитен момент е, че с Мариан се видяхме за първи път в култов бар - "Борш енд Тиърс" в Лондон, в който по-късно са снимани кадри от "Мисия Лондон". Тя бе с приятелка, а аз закъснях за срещата с 15 минути.

С Мариан искахме да си купим къща в Англия, но можехме да си позволим само колибка за куче. Моя беше идеята да отидем в Швеция и заминахме. Синът ни се роди на 23 февруари 2007 г. в Стокхолм.

- И оставате там 10 г. Разкажете ни за сина си. Поддържате ли връзка, той говори ли български?

- Допреди 3-4 г. се виждахме редовно, защото като малък Коко прекарваше няколко седмици през лятото в България. През 2019 г. празнувахме рождения му ден в София.

Един ден ми каза, че иска да учи български. Майка му знае 3000 думи на български, говори почти без акцент. Коко вече е на 17, тренира футбол. В младежкия национален отбор на Швеция е и с негов гол се класираха за европейското първенство за младежи.

На 20 март играха с България. Обади ми се преди мача и му казах да вкара гол! И шведите биха.

- Често ли се чувате?

- Той си има своя път. До 13-ата му година съм ходил на всеки рожден ден, сега предимно си пишем, защото по телефона не е много словоохотлив, като повечето тийнейджъри.

- А с какво иска да се занимава?

- Ами с футбол. Целта му е да стане част от националния отбор на Швеция. А във футбола са големите пари.

- Заради болестта от известно време живеете доста изолирано. Поддържате ли връзка с ваши колеги актьори? С екранния ви партньор от "Вчера" Христо Шопов например чувате ли се? Наскоро името му бе замесено в един неприятен инцидент?

- Виждали сме се през годините, когато се връщах в България, и след това поддържах връзка с Христо. Но тази история с оръжията - да, той има три и за тях притежава лиценз, обаче е абсурд да е заплашвал някого. Убеден съм в това.

- Тази година на 10 август ставате на 60 г. Съжалявате ли за нещо?

- Не, и да съжалявам, няма файда. Аз моя избор отдавна съм го направил. Като типичен представител на зодия Лъв, че и с асцендент Лъв, съм човек на действието. Не се колебая. А юбилея ще го отпразнувам в заведение.

Ще ме заведе Ибрям, който е магистър по кинезитерапия и рехабилитация. Ще поканя приятели, ще се видим.

- Живеем в сложни времена, войната в Украйна продължава вече над 2 г. Как смятате, че ще приключи това?

- Светът вече е друг. Виждате, въпрос сега е на ракети и дронове, нещата са се променили от Втората световна война. Смятам, че войната в Украйна ще приключи след изборите в САЩ. Жалкото е, че загиват млади хора и от двете страни.

- Преди година ви питахме дали сте мислили да напишете книга - тогава казахте "Не". Днес какво мислите?

- И сега ще ви отговоря по същия начин. Защо да пиша - за да я прочетат 73 човека? Не виждам смисъл. А за книгата на баща ми мога да кажа, че някои разкази са много хубави.

Книгата му "Докторски дневник" има висока глаголна температура, повярвайте ми, аз разбирам от литература. Татко беше гинеколог, но работеше и като корабен лекар. И както пише на корицата, тя е история на живота му, преминал край леглата на болните, но и сред вълните на океана и живота.

Актьорът Георги Стайков е роден през 1964 г. във Велико Търново. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев.

Дебюта си прави във филма "Борис I", в който главната роля играе Стефан Данаилов. Става известен с ролята си на Ростислав в култовия филм "Вчера" на режисьора Иван Андонов.

Печели голямата награда за главна мъжа роля във филма "Без драскотина". Става част от трупата на Народния театър, но година по-късно емигрира в Америка, където прекарва няколко месеца.

После заминава за Лондон. В Англия живее 10 г., след което заедно с втората си съпруга - шведската оперна прима Мариан Хелгрен, се местят в Стокхолм. Там се ражда синът му Алберт-Николай.

В Швеция Стайков прекарва 10 г. и участва в много шведски филмови продукции. Завръща се в родното кино с "Мисия Лондон".

От 2015 г. работи в бургаския театър "Адриана Будевска". През 2019 г. му откриват заболяването множествена склероза.