•  Идеята е недомислена, по места няма кадри
  •  Лекарите са достатъчно заети, не можем да ги задължим, а и те плашат с оставки, коментира председателят на Сдружението на общинските болници в България и управител на болницата в Чирпан

- Д-р Тотев, разбрах, че Сдружението на общинските болници в България е против постановление 47 на МС от 13 март т.г., с което се промени правилникът за работата на органите на медицинската експертиза. Какъв е проблемът?

- Готвим жалба до Върховния административен съд. Този правилник изисква да се открият ТЕЛК-ове към всички държавни и общински болници и онкоцентрове, а в и университетските да бъдат по две. Не се отнася до частните болници изобщо.

Още когато качиха проекта на сайта на МЗ за обществено обсъждане, ние от сдружението, в което са 30 общински болници от по-малки селища, излязохме с мотивирано становище “против”. Направихме го с идеята да не се допусне нещо подобно да се налага административно. Защото това, което възнамеряваха да приемат, първо, е незаконосъобразно, второ - нецелесъобразно, трето - неморално. Но не ни обърнаха внимание.

- Т.е. пуснаха постановлението за обществено обсъждане, вие казахте, че не става, но МС го прие?

- В по-малките селища нямаме достатъчно медицински кадри. Например в чирпанската болница лекарите са на предела на силите си. Това е резултат от безпрецедентната кадрова криза. Хората са претоварени, работят на второ място, за да си вържат семейния бюджет. Ако им калкулираш работното време, ще излезе, че е 16 ч в денонощие. Ако аз като управител им вменя да работят и по няколко часа в ТЕЛК, те ще си хванат шапката. Затова казвам, че задължението всяка държавна болница да има свой ТЕЛК е незаконосъобразно. Трудът по конституцията е право, не е задължение.Тези лекари не са работили това, профилирани са в дадена област и

нямат експертиза да работят в ТЕЛК

Казаха: ще ги научим онлайн. Оказа се, че не може само онлайн. Щом ще се обучават, значи ще са откъснати от работата си. Но в болницата те са назначени заради нея - за диагностика и лечение на активни заболявания.

А ТЕЛК-ът е извънболнична услуга, имат нужда да им бъде издаден документ- за пенсия, помощни средства и т.н. Защо не го дадоха на личните лекари? Те познават пациентите си по-добре, водят им досиета. Могат да си направят 10 лекари няколко състава на ТЕЛК и да заседават както си решат. Но на държавата е най-лесно да товари болниците - да вършат всичко.

Колегите питат: Кога ще се научим. Защото едно телково решение е оборимо в съда

- и от пациента, ако е недоволен, и от държавата, ако се почувства ощетена чрез НОИ. И накрая кой ще плаща - работодателят, защото съм допуснал да се причини щета на институцията. И финансовата част. Какво се заплаща на ТЕЛК - според методиката 60 лв. се дават за експертно решение, ако то бъде издадено в срок. Ако ги прехвърлиш - стават 40 лв., при това за цялата комисия. По протокол структурата е от двама секретари, които движат документите. Лекарите трябва да са началници на отделения или посочени от тях лица, да имат специалност и стаж, да са квалифицирани. Обикновено заседават по трима, но трябва да има и резерви с някакъв договор, щото всички са хора, разболяват се, имат отпуски. Отделно с тези пари, които се събират, трябва да купим хардуер - за софтуера казаха, че ще бъде безплатен. Ние, болниците, трябва да купим компютри, да осигурим интернет, помещения, отделно трябва специална кореспонденция с РЗИ, защото се борави с чувствителна информация.

И една подробност - всички мислят, че като има в една болница ТЕЛК, на пациентите от района ще им се решат проблемите. Нищо подобно. Молбите за освидетелстване се подават в РЗИ по местоживеене, но после те се разпределят на лотариен принцип. Например моето досие го пращат в Каспичан. На друг - в Петрич, където дойде. Комисиите работят изцяло по документи, всичко се праща по електронен път. Когато се оформи решение, то се връща като хартия за съответната РЗИ. Това са хартии, ксерокси.

Но я си представете, че комисията открие несъответствия в даден пациент. Значи тя трябва да се срещне с този човек, може да насрочи и преглед. Но ако човек от Петрич трябва да дойде в Чирпан по силата на случайното разпределение? Значи този начин на работа не е и в полза на пациентите. А нали болниците сме търговски дружества. Никой от колегите не би изпуснал приходи, т.е. ако сме могли да открием ТЕЛК-ове, щяхме да го направим.

- Но казахте, че постановлението не е и морално?

- Неморално е, защото ние, управителите, ще търпим санкции, затова, че трябва да изпълним от един незаконосъобразен акт. Още повече че РЗИ-тата по места изпълняват разпоредбите на министерството като техен представител и вече искат със заповеди от нас, болниците, да им дадем състава на бъдещите комисии, списъка на лекарите, които ще се обучават за тези комисии. В отговор колегите, по-активно в Северна България, дават в административните съдилища тези актове на РЗИ. Защото то е все едно със заповед да накарат на някого да му израсне втора глава, за да мисли по-добре. И да му кажат: “Ако до утре не ти израсне тази глава, ще ти отрежем и онази, която имаш”. Съжалявам за примера, но как да изпълниш нещо, което практически е неизпълнимо? А като комплектуваме от тези отделни жалби една обща на сдружението, ще я внесем и във Върховния административен съд. Идеята ни бе да не се стига дотук, затова и забавихме жалбата максимално. Можехме веднага да атакуваме постановлението, но чакахме проблемът да се реши по друг начин. Не сме деструктивни, сто пъти сме казали на всички правителства, че искаме диалог. Миналия четвъртък имахме среща със служебния министър Галя Кондева, изцяло ѝ представихме проблема. Тя има нещастието да го наследи. Каза да ѝ пращаме информация.

- Но казахте, че постановлението не е и морално?
- Неморално е, защото ние, управителите, ще търпим санкции, затова, че трябва да изпълним от наша гледна точка един незаконосъобразен акт.
Още повече че РЗИ-тата по места изпълняват разпоредбите на министерството като техен представител и вече искат със заповеди от нас, болниците, да им дадем състава на бъдещите комисии, списъка на лекарите, които ще се обучават за тези комисии. В отговор колегите, по-активно в Северна България, дават в административните съдилища тези актове на РЗИ. Аз също съм сезирал Административния съд в Стара Загора. Защото то е все едно със заповед да накарат на някого да му израсне втора глава, за да мисли по-добре. И да му кажат: "Ако до утре не ти израсне тази глава, ще ти отрежем и онази, която имаш". Съжалявам за този пример, но как да изпълниш нещо, което практически е неизпълнимо? Ако е можело, държавата е щяла да го направи.
А като комплектуваме от тези отделни жалби една обща на сдружението, скоро ще я внесем и във Върховния админстративен съд. Идеята ни бе да не се стига дотук, затова и забавихме жалбата максимално. Можехме веднага да атакуваме постановлението, но чакахме проблемът да се реши по друг начин. Не сме деструктивни, сто пъти сме казали на всички правителства, че искаме диалог. Знаем си мястото, знаем, че сме никои, но твърдим и продължаваме да твърдим, че без да сме незаменими, сега ние, общинските болници, сме крайно необходими, защото в момента системата рухва и ако тук няма болница, никой лекар от тези, които все още могат да работят, няма да се задържи в района. Ще останат извънболнични лекари тук-там, останалите ще търсят препитание другаде, целият регион ще се оголи. Миналия четвъртък имахме среща със служебния министър Галя Кондева, изцяло представихме проблема. Тя има нещастието да го наследи. Каза да пращаме информация, чакаме да видим какво се случва по регионите.