Учен от Флорида, прекарал 100 дни под вода, твърди, че от престоя под вълните все още има огромни ползи за здравето му - девет месеца след като се е върнал на сушата, пише Мейл онлайн.

Бившият водолаз от военноморските сили Джоузеф Дитури е прекарал този рекорден период от време в подводен хотел на 9 метра под повърхността на Атлантическия океан, в среда с високо налягане, която според него е променила възрастта на организма му на клетъчно ниво.

Когато Дитури излезе на повърхността през юни миналата година, той обяви, че кръвните тестове са показали 50-процентно намаление на всички възпалителни маркери в тялото му, 17 пъти по-голям брой стволови клетки, отколкото преди престоя, и по-дълги теломери - структури на хромозомите, които според научните теории са свързани с удължаването на живота.

„Сега съм на 56 години. Биологичната ми възраст беше 44 години при спускането под повърхността. Когато излязох от водата, биологичната ми възраст беше 34 години", каза Дитури пред репортери в Орландо. „Така че теломерите ми се удължиха и, всъщност, се подмладих, когато бях под водата", обобщи преподавателят в Университета на Южна Флорида, който има докторска степен по биомедицинско инженерство, и е пенсиониран офицер от Военноморските сили на САЩ.

В края на човешките хромозоми има т. нар. теломери, които приличат на пластмасовите накрайници в края на връзките на обувките. Всеки път, когато клетките се делят, теломерите се скъсяват. След като се изчерпят, хромозомата се разплита и клетката умира. Затова идеята е, че поддържането им дълги ще помогне на клетките да живеят по-дълго, забавяйки цялостния процес на стареене.

Тази идея за дълголетие все още не е доказана в експерименти с хора, но други изследователи работят върху генни терапии за удължаване на теломерите с надеждата да забавят процеса на стареене, предаде БТА. 

Дитури твърди, че теломерите му не са толкова дълги, колкото са били, когато е излязъл за първи път, но че все още са по-дълги, отколкото са били преди потапянето.

Той също така съобщава, че познавателните му способности са се подобрили по време на престоя му под водата.

Дитури вярва, че подмладяването му се дължи на живота в среда с високо налягане или „хипербарна" среда.

В съвременната медицина хипербарната камера обикновено съдържа чист кислород, но в случая с подводния хотел сместа е по-близка до тази на обикновения въздух, а налягането – два пъти по-високо от нормалното атмосферно.

Ползите за здравето от хипербарните камери са добре документирани, откакто британски лекар построява първата такава през 1662 г. - повече от 100 години преди откриването на кислорода.

В много случаи обаче привържениците на лечебния ефект на хипербарните терапии разчитат повече на спорадични доказателства, отколкото на висококачествени клинични проучвания.

Въпреки това медицинската литература показва, че някои хора са получили дълбоки, почти чудодейни ползи от хипербарната терапия.

Лекарите са лекували пациенти с испанския грип през 1918 г. с хипербарна терапия, като са ги измъкнали от ръба на смъртта само като са ги вкарали в камери, пълни с въздух под налягане.

„Искам да кажа, хайде! Това вече е познато. Така че защо да не лекуваме например усложненията след КОВИД", призовава Дитури.

Той добави, че трябва да се проведат научни изследвания, но и че предоставените вече данни трябва да са достатъчно доказателство, че има нещо, което си струва да се проучи.

По-конкретно, каза той, учените трябва да изследват „механизмите на действие" - какво се случва на молекулярно ниво и води до положителни ефекти върху здравето.