Това казва в интервю за в. "24 часа" д-р Мария Николова, дм, специалист по хранене и диететика.

Други акценти в интервюто:

Случаите се увеличават и в България

Зависимостта от диетата сред млади амбициозни хора достига 15-20%

Нарушението има много лица - от гладуване през дъвчене и плюене на храната до прехранване

- Д-р Николова, в последната година чувствително се увеличиха научните публикации за хранителните разстройства, това резултат ли е на нарастването им като честота?

- Безспорно има тенденция към нарастване на честотата. За такъв проблем свидетелстват не само научните публикации, а и всекидневният опит на специалистите по хранене, на ендокринолозите, гастроентеролозите, та дори и на общопрактикуващите лекари. Дори за по-наблюдателните хора, които не са лекари, е очевидно, че особено младите с отклонения в хранителното поведение се увеличават.

- Кои са причините?

- Почти винаги в генезиса се открива предразположение за по-различното отношение към храненето. Доказа се, че има определени гени, които правят определени хора по-податливи към отклонения в хранителното поведение, но обикновено това рядко е достатъчно само̀ по себе си. Трябва да има и отключващи фактори. Те може да бъдат най-различни в зависимост от личността и най-често комбинират много влияния – от обществената среда, от модата, от приятелския кръг, професионалните задължения, начина на живот. В последните години се намеси решително рязката социална и поведенческа промяна в живота ни по време на пандемията.

- Има ли ясно разграничаване между норма и болест? В общите представи това може да изглежда като много слаб или прекомерно пълен човек, но в медицината какво е прието за хранително разстройство?

- Най-разпространените познания наистина са свързани с крайностите в телесното тегло, но същността на проблема има много лица. Най-популярното е анорексия невроза – хора, които имат изкривена оценка за собственото си тегло, колкото и слаби да са, им се струва, че не е достатъчно. Много се знае също за булимията и за прехранването. Разпространено е рестриктивното, ограничително хранене – избягване на определени видове храни или количествено нормиране до грам на позволената за изяждане храна. Все по-честа е и орторексията – доведен до крайност стремеж към здравословно хранене. По-рядко е разстройството, което може да се нарече частично хранене. Засегнатите от него не се ограничават в желанието си да сложат нещо в уста, но само дъвчат храната, за да усетят вкуса ѝ, и я плюят. Практикуват се и други, по-редки методи за елиминиране на храната.

Междинно място в класификацията на хранителните разстройства имат т.нар. неуточнени нарушения, сред които например са диетоманията, фастването и други, които не отговарят напълно на критериите за диагноза, но са много полезен ориентир в посока риск от истинско хранително разстройство. Но и при тях, както и при по-сериозните разстройства страдащите обикновено прикриват дълго проблема си и той остава невидим, докато не се появят физическите симптоми.

В основата е фактът, че хората с хранителни разстройства използват нетипичното си поведение като начин да се справят с трудни ситуации или травмиращи чувства.

- Колко хора страдат от хранителни разстройства и въобще може ли да претендират за точност тези статистики при толкова многовариантно състояние?

- Статистиката обикновено показва върхя, видимата част на айсберга, но и така е впечатляваща.

Проучване за разпространението на разстройствата на храненето у нас беше направено за последно преди 15-ина години и тогава беше съобщено, че около 200 000 млади хора живеят с различните форми на хранителни разстройства. Оттогава няма сериозни изследвания и не можем да кажем колко са днес българите с отклонения в храненето, но със сигурност има нарастване.

Според няколко проучвания в САЩ средната честота на хранителни разстройства към 2019 година е около 10 процента. Само 4 г. по-късно, в миналогодишните проучвания, вече се съобщава за двойно увеличение – 18-20 процента.

В моята лична практика на специалист по хранене наблюдавам близък до този ръст на случаите.

- С уточнението, че всеки човек е уникален, има ли общи черти, които споделя усредненият профил на човек с хранително разстройство?

- Някои личностни характеристики може да се отнесат към повечето хора, склонни да тръгнат в посока хранително разстройство. Откриваме тези черти по-често сред хора с професии, в които се носи голяма отговорност, каквато е работата на медицинските специалисти например, но и на много други, ангажирани с прецизни или опасни дейности, с работа, в която безкомпромисно трябва да се спазват установени стандарти.

Това обикновено са хора максималисти, много отговорни, работохолици, перфекционисти, мотивирани и от морални подбуди да свършат работата си по най-добрия начин, самокритични, взискателни, прецизни. При лекарите това се изразява в стремеж да дадеш най-доброто на твоите пациенти и съответно може да рефлектира върху това да искаш да имаш най-доброто здраве, най-доброто тяло, да имаш най-добрия хранителен подход и контрол на храненето и съответно да потънеш в посока хранително разстройство.

Силно конкурентната среда в медицината, но и в много други области, наред с високия стрес често създават усещането, че едно от малкото неща, които можеш да контролираш, е начинът ти на хранене. При лекарите професионалният ритъм често им налага да преглеждат по непрекъснат график без почивка от рано сутрин до късен следобед или дори до вечерта и хранителният им режим е изместен по най-неблагоприятния начин – към късните часове. Това може да се наблюдава и в други видове заетост. Но към общи рискове за работохолиците и свръхотговорните хора при медицинските специалности се добавя строго специфичен риск – авторестрикцията по отношение на телесното тегло, за да бъдеш в по-добро здраве и в същото време да си образец за пациентите си.

Вече в почти всички специалности на медицината е заложена препоръката за поддържане на телесното тегло в норма. Лекарят си казва: Как да съветвам пациентите си, ако аз самият не успявам да следвам идеалните модели на поведение? Разбира се, той има и много повече знания и умения за контрол на телесното тегло и започва да ги използва, като невинаги ги прилага в разумни граници.

Лекарят често не оценява, че е преминал чертата на добрата практика, защото много по-често от останалите хора смята, че може да се справи сам с една депресия или тревожно депресивно състояние. Като правило медицинските специалисти подценяват собствения си психически дискомфорт, който ги тласка към хранителни нарушения, не признават тежестта на проблема си, а дори когато са наясно, може да го крият от колегите си.

- За да не покажат слабост?

- И това, но и от неудобство, че са изпуснали контрола над себе си, а понякога по чисто прагматични съображения. У нас не е така, но в САЩ например затаяването на каквито и да било поведенчески проблеми може да е с цел да не бъдат докладвани за психиатрични нарушения, което тутакси ги поставя в режим на наблюдение дали спазват дадените им препоръки за справяне с хранителното, или друго разстройство. Без да има такива практики тук, много лекари също предпочитат да бъдат в скрито субклинично състояние. Или да търсят “помощ на крак” от специалист в коридора: Предпиши ми нещо за ... че нямам време да дойда на преглед. Други направо се самолекуват, включително с най-новия клас медикаменти за контрол на диабета и наднорменото тегло например.

- Проблемът с хранителните отклонения разпознаваем ли е още в началото?

- Понякога – не. Например когато започва с “невинен” стремеж за трупане на мускули. Имам такива студенти, които се интересуват как да се хранят, за да увеличават мускулната си маса. Това често води до изкривяване и на диетата в посока прекомерен прием на белтъчини. В курса, посветен на храненето, се опитвам да дам на студентите по медицина, фармация и стоматология основите на здравословното хранене и как да разпознават ранните симптоми на хранителните разстройства. Когато признаците не се идентифицират, хора с хранителни разстройства отдават оплакванията си на нещо друго и най-често търсят гастроентеролог, кардиолог, ендокринолог, може и гинеколог, понякога – твърде късно за лекуване на хранителното разстройство. А то може да е смъртоносно.

В същото време часовете за обучение в областта на храненето на бъдещите медицински специалисти са недостатъчни. Същото споделиха на европейски конгрес по хранене през ноември в Белград и колегите от другите държави.

А всъщност в областта на разстройствата смъртността от хранителните нарушения особено сред младите хора съперничи на броя на фаталните случаи в резултат на опиоидна зависимост.

- Къде минава границата между естествения стремеж на младежите към красиво и здраво тяло и маниите в храненето?

- Имам съвсем актуални впечатления от един допълнителен модул на обучение по въпросите, свързани с храненето. С възможностите на импеданс апаратите за анализ на телесното тегло и обсъждането на конкретни въпроси, които поставят студентите по медицина, се установява, че между 15 и 20 процента имат реален риск или вече са развили хранителни нарушения.

ВИЗИТКА

Д-р Мария Николова, дм, е завършила медицина през 2004 г. в Медицинския университет в София, като през 2001 – 2002 г. се е обучавала в Медицинския университет на Виена, Австрия. Специалност “Хранене и диететика” е защитила през 2008 г.

От 2005 г. работи в Катедрата по хигиена, медицинска екология и хранене” към МУ – София. Ежегодно организира и ръководи курсове по следдипломно обучение по хранене и диететика. Участник в 3 проекта и ръководител на проект по грант към МУ – София. Организира и ръководи модул по “Диетотерапия на социалнозначими заболявания”, обучител към курсовете по клинично хранене към European Society for Clinical Nutrition and Metabolism.

Защитила е докторат на тема “Проучване на серумните нива на 25(ОН)витамин D при лица със затлъстяване и наднормено тегло и връзката с хранителния прием, антропометрични и метаболитни показатели”. Има над 100 научни участия и публикации у нас и в чужбина. Сред научните й интереси са нутригеномиката и нутригенетиката, затлъстяването и свързаните с него заболявания, микродефицитни състояния, храненето и имунитета, хранителните алергии, детското хранене и др. Работи като диетолог от 2005 г.

Член е на български и международни научни организации и на управителния съвет на Българското дружество по хранене и диететика.