Ако пациентът доплаща, дава разликата между
стойността на изделието (закупено от болницата) и тази, отпускана от касата

Броят на хората, които имат нужда от медицинска помощ, свързана с ортопедия и травматология, всяка година през зимата расте. Затова от НЗОК дават полезна информация какво заплащат за:

  • Лечение по клинични пътеки за ортопедия и травматология;
  • Медицинска помощ в извънболнична помощ;
  • Медицински изделия;
  • Рехабилитация. 

1. Какъв е пътят на пациента по линия на НЗОК, ако се нарани/падне на улицата или на пистата?

Не всички видове наранявания налагат лечение в отделение/клиника по ортопедия и травматология. При травми, свързани със счупване на кости или сериозни наранявания на мускули и сухожилия (скъсване, смачкване), се налага лечение в отделение/клиника по ортопедия и травматология.

Когато травмата е индикация за спешно състояние, пациентът може да постъпи в болница след транспортиране от екип на Спешна помощ. Друга възможност е постъпването за планово лечение (когато травмата не налага спешна хоспитализация), чрез Направление за хоспитализация (бл.№7 МЗ-НЗОК). Направлението може да бъде издадено от личния лекар или лекар специалист.

2. На какво имам право, ако бъда приет в болница?

Приемът в болница може да се осъществи по клинична пътека, по спешност или планово с Направление за хоспитализация (бл.№7 МЗ-НЗОК). Пациентът получава диагностика и лечение в рамките на съответната клинична пътека.

3. Какво заплаща пациентът, ако се лекува по клинична пътека в болница?

Принципно НЗОК поема всички разходи за диагностика и лечение по клинични пътеки, освен за някои медицински изделия (изрично посочени в клиничната пътека, заплащани частично от НЗОК), когато са използвани такива, които се заплащат пациента на цената, на която ги е закупила болницата.

Например: Медицинското изделие изкуствена тазобедрена става се имплантира в рамките на клинична пътека №218 "Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става". НЗОК заплаща на изпълнителите на болнична помощ за всички медицински дейности: изследвания, предоперативна подготовка, упойки, операция, лечение в болницата с назначаване на два контролни прегледа и др.

НЗОК заплаща за протеза за тазобедрена става 1500 лв., 1080 лв. или 1560 лв. в зависимост от вида на ставата и подгрупата, в която попада.

Най-подходящото медицинско изделие се определя от лекуващия лекар. Ако пациентът доплаща за медицинско изделие, той дава сума, която представлява разликата между стойността на изделието (закупено от болницата) и тази, заплащана от НЗОК. Болницата задължително издава документи (вкл. фактура), в която е посочено за какво е плащането от пациента.

Пациентът заплаща потребителска такса за болничен престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за изпълнение на определена клинична пътека, в размер 5,80 лв. за всеки ден болнично лечение, но за не повече от 10 дни годишно (освен ако лицето не е освободено от нея).

4. Кои са клиничните пътеки за ортопедия и травматология, по които НЗОК плаща, и какво включват те?

КП№ 159, 217 -1, 217 – 2, 217 – 3, 218, 219, 220, 221, 220, 221, 222, 224, 225 и др.

Артроскопски процедури в областта на скелетно-мускулната система, оперативни процедури при счупвания или луксации на таза, тазобедрената и колянната става, алопластика на тазобедрена и колянна става, оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, оперативни процедури при заболявания на гръдния кош и др.

НЗОК заплаща на изпълнителите на болнична помощ за всички медицински дейности, включващи: изследвания, предоперативна подготовка, упойки, операция, назначаване на два контролни прегледа и др.

5. Кои медицински изделия плаща НЗОК?

Определени медицински изделия, посочени в алгоритъма на клиничната пътека, не се заплащат от НЗОК. Други медицински изделия се заплащат напълно или частично, както е записано в клиничната пътека.

Списък с медицински изделия, които НЗОК заплаща в условията на болнична медицинска помощ, е публикуван на сайта на НЗОК - www.nhif.bg, рубрика "За болници" - подрубрика "Лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни" - линк "Медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ".

6. Заплаща ли се за образна диагностика в болничната и извънболничната помощ?

Образната диагностика е включена в клинична пътека в болничната помощ. За извънболнична помощ е необходимо Направление (бл.№4 МЗ-НЗОК), издадено от личния лекар или лекар специалист. При необходимост от някои специални образни изследвания (КТ, МРТ) направлението се издава само от лекар специалист.

Пациентът не заплаща за образни изследвания, ако е здравноосигурен и има съответното направление. НЗОК поема тези разходи.

7. На какво има право пациентът в извънболничната помощ?

Може да бъде диагностициран и лекуван както от личния лекар, така и от лекар специалист по ортопедия и травматология в медицински център или ДКЦ, за което е необходимо Направление (бл.№4 МЗ-НЗОК). НЗОК поема тези разходи, когато пациентът е здравноосигурен и има съответното направление.

8. Какво получава като рехабилитация пациентът?

Рехабилитация може да се проведе както в извънболничната помощ, така и в рамките на клинична пътека.

ВЪПРОС НА СЕДМИЦАТА

Кой и кога може да издаде направление за физиотерапия/рехабилитация?

Всеки здравноосигурен пациент има право на рехабилитация, заплатена от НЗОК по клинични пътеки, ако е със заболяване, включено в съответната пътека и с индикации за хоспитализация. Той може да бъде хоспитализиран по клинична пътека във всяко лечебно заведение, сключило договор с НЗОК.

Лекуващият лекар ще прецени дали пациентът отговаря на индикациите за хоспитализация и необходимо ли е да проведе физиотерапия и рехабилитация в лечебно заведение.

Направлението, с което здравноосигурените лица могат да проведат физиотерапия и рехабилитация по клинична пътека по линия на НЗОК, е Направление за хоспитализация (бл. МЗ-НЗОК № 7).

След извършените процедури в извънболничната помощ, когато има недостатъчен терапевтичен ефект, физиотерапевтът издава направление за хоспитализация в лечебно заведение за болнична помощ по клинична пътека за рехабилитация.

Личният лекар също може да издаде направление за рехабилитация в болнични условия, ако преди това пациентът е лекуван в болница за съответното заболяване и в епикризата му е вписана препоръка за провеждане на рехабилитация по клинична пътека, която той следва да представи на своя личен лекар след дехоспитализацията.

Издаването на медицински направления от общопрактикуващия лекар към лекар специалист или за медико-диагностични изследвания става по негова преценка и при необходимост в зависимост от здравословното състояние на пациента.

Стига да реши, човек винаги може да намери време за спорт. Особено за волейбол. Нооо... наоколо е пълно с писти, пързалки, сняг. А дали сме на кънки, или просто ходим по улиците, всеки от нас може да се окаже пациент на отделение по ортопедия и травматология. От кого да потърсим помощ, какво заплаща здравната каса и може ли да се наложи нещо да доплатим. Всички разяснения – в "НЗОК за теб" от мен, Евгени Иванов. 

Да започнем с успокояващата информация - не всяко падане означава, постъпване в болница. И все пак: ако травмата е индикация за спешно състояние - най-добре е да потърсите спешна помощ.

Ако лечението може да се осъществи в извънболничната помощ - в ДКЦ например, тогава ни поема личният лекар или специалист. Ако състоянието не е спешно, но се налага хоспитализация – трябва направление.

Що се отнася до образната диагностика – рентген, ядрено-магнитен резонанс - ако сте в болница, тя е включена в клинична пътека. НЗОК поема всички разходи за диагностика и лечение по клинични пътеки, освен тези за някои медицински изделия.

Те са изрично посочени в клиничната пътека, по която ви лекуват. Определени медицински изделия не се поемат от НЗОК. За тях пациентът плаща цялата сума. Списък с медицински изделия, които НЗОК заплаща, е публикуван на сайта на НЗОК.

Аз съм Евгени Иванов. Желая ви да сте здрави и да спортувате разумно!