Само в 9 държави членки 65% от потреблението на антибиотици е от групата на онези, които в по-малка степен допринасят за резистентност

Антибиотичната резистентност е критично предизвикателство за общественото здраве, което засяга не само Европейския съюз (ЕС), но оказва влияние и в световен мащаб. Предвид факта, че в ЕС, Исландия и Норвегия над 35 000 души годишно губят живота си поради, резистентни към антибиотици инфекции, неотложността на този проблем не може да бъде пренебрегната. За ЕС въздействието на тези инфекции върху общественото здраве е сравнимо с това на грипа, туберкулозата и ХИВ/СПИН взети заедно.

Антибиотичната резистентност е способността на бактериите да устояват на действието на антибиотиците, които са предназначени да ги унищожат. Основната причина за този здравен проблем се крие в неподходящата и прекомерна употреба на антибиотици в човешкия, животинския и селскостопанския сектор, както и в недостатъчните хигиенни мерки за предотвратяване и контрол на инфекциите в здравните заведения и в обществото. Тъй като тези лекарства стават все по-неефективни, лечението на често срещаните инфекции става все по-трудно, което води до продължително заболяване, а в тежки случаи и до смърт.

По последни данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, годишните разходи за борба с антибиотичната резистентност в ЕС и Европейското икономическо пространство възлизат на близо 11,7 милиарда евро. Тази цифра включва както допълнителните разходи за здравеопазване (6,6 милиарда евро), така и икономическите загуби, дължащи се на преждевременна смърт или дълги отпуски по болест на хората в трудоспособна възраст (5,1 милиарда евро). 

В целенасочени усилия за справяне с този нарастващ проблем и като се надгражда върху основата от 2019 г. , през юни 2023 г. беше приета препоръка на Съвета за борба с антимикробната резистентност, включваща пет цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., Тези цели са ефикасен начин за наблюдение на напредъка и постигане на целите, свързани с превенцията и намаляването на антимикробната резистентност. Това са конкретни, измерими цели за ЕС и за всяка държава членка на ЕС в зависимост от индивидуалното им положение.

Въпреки че от 2019 г. насам в някои области се наблюдава бавен напредък, последните данни сочат, че антимикробната резистентност продължава да бъде сериозно предизвикателство в ЕС/ЕИП. За постигането на целите за 2030 г. е наложително да се положат повече усилия за намаляване на ненужната употреба на антибиотици и за подобряване на практиките за превенция и контрол на инфекциозните заболявания.

Ситуацията с резистентните към карбапенеми инфекции с Клебсиела пневмония в ЕС продължава да се влошава. Честотата на инфекциите с тези бактерии се е увеличила с почти 50% между 2019 и 2022 г. Това противоречи на целта за намаляване на тези инфекции с 5% до 2030 г. Това е обезпокоителна тенденция, тъй като за пациентите с тези инфекции има много малко ефективни лечения. Спешно са необходими контролни действия, за да се предотврати по-нататъшното разпространение на този патоген в ЕС и да се обърне настоящата тенденция.  

Обнадеждаващ е фактът, че в две области са отбелязани значителни подобрения: честотата на инфекциите с метицилин-резистентен Стафилококус ауреус (MRSA) е намаляла с 12,2% между 2019 и 2022 г., което е близо до целта за намаляване с 15%. По подобен начин честотата на инфекциите с резистентни към цефалоспорини от трето поколение Ешерихия коли е намаляла с 16,8% през същия период, което показва, че ЕС вече е постигнал целта за намаляване с 10%. Тези промени отразяват положителна тенденция в борбата с антимикробната резистентност в ЕС.

Общото потребление на антибиотици при хората (общо за извънболничния иболничния сектор) е намаляло с 2,5% между 2019 и 2022 г., което показва бавен напредък към целта за намаляване с 20% до 2030 г. Въпреки това, след безпрецедентните намаления през 2020 г. и 2021 г., потреблението отново нарасна през 2022 г. Това може да означава, че циркулирането на зимните респираторни вируси, социалните контакти, хигиенните навици и практиките на предписване на антибиотици са може би подобни на тези, които са били преди пандемията COVID-19.

Само девет държави членки на ЕС са постигнали или надхвърлили целта от 65% от потреблението на антибиотици от групата на „достъпните“, съгласно класификацията на антибиотиците AWaRe на СЗО, като общият процент за ЕС е 59,8%. Антибиотиците от тази група трябва да бъдат първи избор при често срещани инфекции, тъй като допринасят в по-малка степен за появата на антимикробна резистентност. Необходими са непрекъснати усилия в тази област, за да се приведат моделите на потребление в съответствие с препоръчаната цел.

Ако не предприемем незабавни действия, може да се окажем изправени пред бъдеще, в което медицински процедури като хирургически интервенции, трансплантации на органи и лечението на онкологични заболявания  ще бъдат застрашени, тъй като ефективността на тези процедури и лечения зависи от ефективните антибиотици. Възможно е в здравните заведения да се увеличи броят на пациентите с инфекции, устойчиви на антибиотици, което ще натовари ресурсите и ще увеличи нуждата от специализирани грижи. Това може да доведе до удължаване на престоя в болница, увеличаване на разходите за здравеопазване и намаляване на производителността поради заболяване или преждевременна смърт, което ще нанесе значителни икономически щети на хората, семействата и обществата като цяло.

Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията подчертава необходимостта от по-силни интервенции и действия за справяне с антимикробната резистентност в различни области, като разумна употреба на антибиотици, профилактика и контрол на инфекциите, научни изследвания и иновации, наблюдение на антибиотичната резистентност и потреблението на антибиотици и прилагане на националните планове за действие „Едно здраве“. Решаването на проблема с антибиотичната резистентност и постигането на целите за 2030 г. е спешно и всеобщо задължение. Всички ние сме отговорни.

Относно целите

За ЕС като цяло препоръчителните цели, които трябва да се постигнат до 2030 г., включват:

- Намаляване с 5% на честотата на инфекциите с резистентна към карбапенеми Клебсиела пневмония.

- Намаляване с 15% на честотата на инфекциите с метицилин-резистентен Стафилококус ауреус (MRSA).

- Намаляване с 10% на честотата на инфекциите с резистентна към цефалоспорини от трето поколение Ешерихия коли.

- Намаляване с 20% на общото потребление на антибиотици при хората.

- Гарантиране, че поне 65% от общото потребление на антибиотици при хората е от групата на „достъпните“, съгласно класификацията AWaRe на СЗО.

Европейския ден на осведомеността относно антибиотиците

Европейски ден на осведомеността относно антибиотиците (EAAD),  европейска здравна инициатива, координирана от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, която осигурява платформа и подкрепа за национални кампании за разумна употреба на антибиотици. Всяка година EAAD се отбелязва с национални кампании на 18 ноември или около тази дата. EAAD се провежда в партньорство със Световната седмица на СЗО за повишаване на осведомеността за антимикробната резистентност.

Посетете http://antibiotic.ecdc.europa.eu или за повече информация.