Първи BG комикс за слепи, има само в 4 страни по света

Предизвикателството - как се обяснява червеният цвят или как точно изглежда дървото

На преден план е вцепененият Сами. Той е скрит зад дървото и гледа към вълк от другата му страна. Лелите му са на заден план и си говорят нещо. Те сякаш не забелязват нищо странно. “Куче?! Не, вълк!”

Побиха го ледени тръпки.

Това описание, преведено на брайловата азбука, е част от първия комикс за незрящи у нас.

Той ще даде възможност на

над 400 хиляди с нарушено зрение да “видят” изрисуваните страници

С него България става едва петата страна в света, в която се създава адаптиран комикс за слепи, разказва Иван Карастоянов.

Негова е идеята картинките да се заместят с думи, за да може и незрящите да се докоснат до недостъпното досега за тях изкуство - комикса, който през последните години отново е особено популярен и у нас.

Самият Иван от две години драстично губи зрението си. Предлага идеята на колеги и приятели и заедно създават проект “Комиксилница - достъп до култура за зрително затруднени”, финансиран от Национален фонд “Култура”. Всъщност точна статистика колко са незрящите у нас няма, според младия мъж хората с различна степен на увреждане доближават половин милион.

Чрез платформа за доброволци намират 20 момчета и момичета, които искат да преведат картините с думи. Избират вече публикувания комикс “Русалии”.

Доброволците образуват екипи

от зрящ и незрящ и заедно пресъздават какво има на страниците.

“Целта на екипите е виждащият да чете и описва детайлно на зрително затруднения партньор всяка илюстрация в комикса ”, разказа ръководителят на проекта Дима Настева. Незрящият задава допълнителни въпроси, за да си представи точно историята, и всичко това се допълва в описанието на изображението. След това историята, пресъздадена от тандема доброволци, се записва като текст и се предава на редактор. Той подбира най-въздействащите думи, редактираният текст се предава за брайлова обработка и печат.

“Думите са много важни, защото някои хора никога не са виждали, следователно не знаят как изглежда дървото или червеният цвят например”, обяснява Настева. Много внимават да не се създаде грешна представа у хората чрез неточно подбрана дума.

Доброволци вече са опитали да адаптират комикси за незрящи в Белгия, Япония, Франция. В някои от чуждестранните списания

картините са заместени от релефни фигури

и пипайки, човек може да придобие представа за изображенията.

Този подход обаче крие слабости, твърди Иван, защото фигурите са опростени и така се губи функцията на комикса. Затова първият комикс у нас няма да бъде пресъздаден с релефни фигури, а с думи, обясняват той и Дима.

Те очакват комиксът да е готов до края на септември. Ще бъде разпространен за

свободен достъп в библиотеки, читалища и клубове

за незрящи хора из цялата страна. Освен това планират комиксът да бъде пресъздаден и като аудиозапис. За целта актьори и доброволци ще озвучат текстовете, за да може да бъде още по-леснодостъпен. 200 диска ще се разпространят в читалищата и клубовете за незрящи. За да станат факт, съдействат от Национално читалище за слепите "Луи Брайл",  театър-лаборатория “Алма Алтер” и сдружение "Арсов Саунд". 

След “Русалии” започва работа и по друг комикс - “Пътешествието на Уики”. Изрисуваните от Мая Бочева 64 страници също ще бъдат описани за незрящите.

Идеите на Иван Карастоянов не свършват дотук. Той иска да създаде 3D макет на Софийския университет, за да може слепите да добият представа как изглежда най-престижното висше учебно заведение у нас. Заедно с колегите си от театър-лабораторията на университета “Алма Алтер” опитват да закупят аудиосистема, която се ползва в музеите.

Такава е нужна и в театъра, за да могат и незрящите да се потопят истински във всеки спектакъл. “Зрително затруднени хора в публиката ще си слагат слушалка, а в редовете ще стои виждащ човек, който чрез малък микрофон предавател ще им разказва какво се случва на сцената в моментите, когато няма диалог”, обясни Карастоянов. Според него така ще се привлекат повече хора със зрителни затруднения в салона.

В областта на културата има много какво да се направи за слепите, обобщава Иван.

“Ние правим малки крачки, но се надяваме след нас да се повторят от други хора”, допълва Дима.