При евентуална среща на птичи и човешки инфлуенца патоген в организма на бозайник, е възможно вирусът на птичия грип да си присвои генетичен материал от човешкия. Такъв микс е потенциален източник на нов за хората вирус, към който нямат никаква имунна защита

Птичият грип H5N1 се предава сред диви и домашни птици от 1996 г., но започналото в последните месеци разпространение при бозайниците трябва да се наблюдава внимателно, предупреждават вирусолозите. За момента СЗО оценява риска за хората като нисък, въпреки че има заразени. Големият проблем ще започне, ако птичият H5N1 тръгне да се предава от човек на човек или ако започне да инфектира масово бозайници и в техните тела мутира до нещо подобно на пандемичния свински грип от 2009 г., който уби хиляди.

До момента пред световните здравни институции са докладвани съобщения за заразени и след това унищожени норки във ферма за близо 52 хиляди животни в района на Галисия в Северозападна Испания, тюлени в САЩ в акваторията на Нова Англия, видри, лисици. Има и сигнали, които се проверяват, за котки и мечки. Разболяването на бозайници от птичия вирус доближава с едно ниво вероятността за засягане на човешки общности. СЗО даде препоръки държавите да засилят наблюдението във ферми и райони, където хората са в пряк контакт с животни. Информациите за риска засега звучат успокоително. Без от това да следват апокалиптични внушения, така беше и при първите случаи на COVID. Това кара вирусолозите да са предпазливи в прогнозите как ще се развиват епидемиите от H5N1 сред бозайниците, включително човека. Червеният флаг е вдигнат по принцип от факта, че вирусът е силно инфекциозен. Това означава, че е много заразен. Ако започне да се разпространява широко сред хора, може да се превърне в следващия пандемичен патоген.

Откакто е открит вирусът, са описани по-малко от 900 случая на заболели хора, но при над 50% от тях птичият грип е протекъл фатално. Допуска се, че данните на Световната здравна организация за смъртността може да са надценени поради неразпознати леки инфекции, които не са стигнали до лекар. Но това пък означава, че е подценено числото на заболелите и те са повече от 900.

Огнищата от птичи грип сега са рекордни по мащаб за Европа и Северна Америка. Към това се добавят и случаите сред бозайници, които плашат специалистите – теоретично разпространението сред тези видове не би трябвало да взема епидемичен характер, но животът показва друго.

Генетичният анализ разкрива, че щамът, разпространил се сред норките, съдържа необичайна мутация, която може да увеличи предаването сред бозайниците. В публикация в сп. “Юросарвейлънс” изследователите съобщават, че подобна мутация е наблюдавана във вируса зад пандемията от свински грип през 2009 г. Учените изтъкват, че норките са податливи на нововъзникващи вируси, така беше и при появата на SARS-CoV-2 който доведе до пандемията, която още не е приключила. Освен това норките са възприемчиви както на птичи, така и на човешки грипни вируси от типа А и следователно може да послужат като жива колба за междувидово смесване на вируси по птици, бозайници и хора. Друг вид, който е податлив едновременно на птичи и човешки грип, са прасетата. При среща на двата вида инфлуенца в организма на възприемчив бозайник е възможно вирусът на птичия грип да си присвои генетичен материал от човешкия вирус, който му дава възможност лесно да се разпространява от човек на човек. Ако се случи, идва пандемия, защото населението на света е суперподатливо на всеки нов вирус.

Рискът е особено повишен при H5N1 – грипен вирус тип А, а тези вируси могат да се променят драстично, ако се слеят с грип, който заразява хората. Такива човешки епидемии има на 10-15 г., коментира в изданието на Американската медицинска асоциация специалистът по инфекциозни болести в Кливланд клиник д-р Райън Милър.

Други учени смятат, че рискът сега не е по-висок от преди. Никой от работниците в испанската ферма за норки не се е разболял. Един мъж е развил хрема, но тестът му за вируса бил отрицателен.

Песимистично настроените вирусолози обаче напомнят, че при епидемията от птичи грип в Хонконг през 90-те години загинаха стотици хора. От миналата година също се заразяват хора – засега има данни за 6-има. Сред тях мъж в Англия, който отглеждал патици в двора си, и човек от екип за умъртвяването на заразени пернати в САЩ. Въпреки доказателствата за предаване от човек на човек при близки контакти в предишни огнища на H5N1 случаите са редки.

Изглежда обаче, че разпространяващият се сега щам е по-заразен и с потенциал да причини тежки заболявания при бозайници, които ядат мърша, каза пред “Инсайдър” специалистът по птичия грип д-р Ричард Уеби. Той уточнява, че в мозъците на бозайниците, починали от H5N1, се открива голямо количество вируси. В по-голямата си част те вероятно са се заразили, докато са яли болни или мъртви птици.

Към момента няма доказателства, че вирусът може да се предава от човек на човек, поради което експертите продължават да подчертават, че рискът за обществото е нисък. Засега.

Все пак и учените - оптимисти за птичия грип, са съгласни, че нови мутации, които позволяват на вирусите да преминават от животни към хора, могат да се случат навсякъде и по всяко време. Зависи ли тогава нещо от нас самите? Не много, но ако видите птици с болен вид, залитащи, с лилави петна, отоци, диария, както и трупове на птици или бозайници, не ги докосвайте и не позволявайте на вашите домашни любимци да ги доближават или да ядат от тях. От заразените тюлени, които са намерени живи, някои не можели да се ориентират във водата и да плуват. Заразените мечки също са били с признаци на неврологично засягане - дезориентирани и частично слепи. Както при норките, така и при тюлените секвенирането на вирусния геном идентифицира мутации, които помагат за копиране на вируса при бозайниците. Но според СЗО генетичните маркери за адаптация все още са рядкост в секвенирани проби от H5N1. Работи се вирусът да бъде допълнително характеризиран, за да се анализират по-подробно зоонозният и вирулентният му потенциал.

Вирусът е много заразен, казват учените, които следят еволюцията му.
Вирусът е много заразен, казват учените, които следят еволюцията му.