Това вероятно се дължи на кварцетина и хлорогеновата киселина в зърната, предполагат изследователи от университета в Болоня

Кафето е една от най-популярните напитки в света и в последните години неговата консумация се свързва с положително въздействие върху организма - особено по отношение на сърдечносъдовото здраве, диабет тип 2 и редица невродегенеративни и чернодробни заболявания.

Сега екип италиански лекари от университетската болница в Болоня, Италия, отиват по-далече в добрите оценки за него, като дават данни за ефекта от изпитите чаши върху артериалното налягане.

Оказва се, че хората, които пият 2 чаши кафе на ден, и тези, които консумират над 3, имат по-ниско систолно артериално налягане (наричано разговорно горно) от тези, които въобще не употребяват напитката. Подобни тенденции се наблюдават и за периферното пулсово и аортното налягане на хората, включени в проучването - приблизително равен брой мъже и жени на сходна възраст и с почти еднакъв брой хипертоници сред тях. В проекта, ръководен от президента на Италианското дружество по хранителни добавки проф. Ариго Цицерон, са взети предвид 4-годишни клинични оценки за начина на живот и хранителните навици, тютюнопушенето и текущите лекарствени лечения, антропометрични измервания, измервания в покой на кръвното и сърдечната честота плюс 12-канална електрокардиограма.

Изследователите откриват, че систоличното кръвно налягане “има тенденция да намалява” с увеличаване на броя на консумираните чаши. От публикацията им в сп. “Нутришън” се вижда, че тези участници в проучването, които пият една чаша на ден, регистрират средно 1 мм живачен стълб (mmHg) по-ниско от хората, които не пият кафе, докато хората, които консумират 2 чаши, имат с 5,2 mmHg по-ниско горно налягане.

Учените също съобщават, че хората, изпиващи 3 чаши, регистрират среден спад от 5 mmHg. Като цяло тези, които са консумирали повече от 3 чаши, са показали средно с 9,7 mmHg по-ниска стойност в сравнение с хората, които не пият кафе.

Изследователите не казват, че това понижение е идеалната цел. Перфектното е крайните стойности да остават под 120/90.

Когато горната стойност трайно прехвърля 140, вече се смята за хипертония.

Неотдавнашен голям метаанализ на наблюдателни надлъжни проучвания с общо над 12 млн. участници заключава, че има нелинейна защитна връзка между дългосрочната консумация на кафе и сърдечносъдовите събития. По-точно тенденцията е благоприятна за пиещите средно 3,5 чаши на ден в сравнение с тези без консумация. Подобни данни бяха потвърдени наскоро и сред американци.

Въпреки че кафето повишава краткотрайно кръвното, в дългосрочен план не била установена такава зависимост.

В изследванията, които сравняват ефектите от кафе със и без кофеин, няма разлика във въздействието върху кръвното. Това предполага, че кофеинът сам по себе си не е основният определящ фактор за ефекта на кафето върху здравето. Изглежда, крайният неутрален или положителен ефект на напитката се определя от нейните биоактивни съединения. По-специално хлорогеновата киселина, която е най-концентрираният полифенол в кафеените зърна и чиято бионаличност е обратнопропорционална на времето за печене, се смята за едно от основните съединения, отговорни за потенциалния ефект на кафето за понижаване на кръвното. На второ място допринася съдържащият се в зърната кверцетин.

Други проучвания обаче не подкрепят изводите за протективна роля на кафето. Медиците остават разделени по темата, като предупреждават, че прекомерните количества кафе могат да увредят сърцето.

Европейската агенция за безопасност на храните определя като подходяща за повечето възрастни дневна доза от 400 мг кофеин, които човек получава от около 4 чаши кафе. Въпреки това индивидуалната чувствителност към кофеина варира - за някои са безпроблемни и 6 и повече чаши на ден, а други се чувстват нервни след 1 или 2.