Данните от трансплантации в САЩ за последните 32 години сочат, че 25 души живеят с орган, който работи над един век. Стареенето на черния дроб при някои хора, изглежда, е значително забавено, вероятно поради способността му за регенерация

Черният дроб е органът, който продължава да изненадва, въпреки че изучаването му започва още в ранен Вавилон около 3000 години преди Христос покрай гадателски обреди, в които магьосници “виждали” бъдещето по овчи черен дроб. Докъм средата на миналия век медицината натрупва основните данни за водещата роля на черния дроб като метаболитен и ендокринен орган и връзката му с остаряването. В последните десетилетия се добавят нови знания благодарение на подема на образните технологии, генетиката и епигенетиката. И нови въпроси за смайващата издръжливост на органа при някои хора.

Новина от годишния конгрес на Американското дружество на хирурзите за впечатляващата жизненост на черния дроб отвори дебат за увеличаване на броя на трансплантациите. Цитира се проучване за 32-годишния период на донорството от 1990 г. до днес. Данните от регистъра за трансплантации на САЩ показва, че органът, известен като химическата лаборатория на тялото, може да ни надживее. Най-старият трансплантиран черен дроб е на 108 години, във феноменалната възраст над 100 г. са общо 25 от общо около 250 000 донорски органа.

Данните са заявка, че разширяването на критериите за донорство ще намалят листата на чакащите втори шанс. Напредъкът на хирургическата наука позволява - доскоро неочаквано - удължаването на живота на пациенти с краен стадий на чернодробна недостатъчност.

Изследователите установяват, че 25-имата с органи столетници са имали средна възраст на донора 84,7 години, докато донорите на черен дроб, които не са толкова дълголетни, са били средно на 38,5 години.

Всички черни дробове, достигнали до 100 г., са работили пълноценно поне едно десетилетие в тялото на реципиента.

Добрите резултати са плод на модерните хирургични техники и съвременните възможности за потискане на отхвърлянето на органите, както и на оптимизираните изследвания за съвместимост донор - реципиент благодарение на куража да се трансплантират органи от доста възрастни хора. Резервите по принцип са заради вероятността черният дроб на донора в напреднала възраст да е натрупал увреждания - от хепатит, стеатоза (омазняване на органа), алкохол, лекарствени интоксикации - предвид по-дългата “експлоатация”. Към момента учените смятат за първи признак на чернодробна дегенерация прекомерното натрупване на триглицериди, което води до неалкохолна мастна стеатоза на черния дроб, често характеризираща се с процес на стареене на органа. Но изглежда, той има подценявани скрити възможности да съхранява енергия за дълголетие. Хипотезата е за възможен ефект от свързани с възрастта здравословни промени в навиците, които вероятно правят органа по-здрав.

Изследователите от Югозападното медицинско училище на Тексаския университет съобщават за още нещо в подкрепа на по-либерални възрастови критерии за донорство. Страничните ефекти от чернодробни трансплантации като диабет и инфекции на донори са по-рядко срещани при пациенти с по-стар черен дроб. Този клиничен опит също не може да се обясни напълно. Въпреки че хирурзите засега поставят на първо място успеха, биха искали да разберат защо някои черни дробове оцеляват толкова дълго. И защо същият орган на техни връстници е напълно разрушен. Следващата стъпка е с изследване на органите столетници да се откроят нови биомаркери, които са важни за продължителността на живота на черния дроб.

Трансплантирането на черен дроб от много възрастни донори - възрастта 80+, се прилага успешно в Италия от много години. Там се стига и до изключителни случаи на жив черен дроб на столетници, подобно на данните от проучването в САЩ. Биологичната и хронологичната възраст могат да се различават значително и годините по паспорт се превръщат в неадекватен параметър за оценка на здравето на човека или на конкретен орган.

Отговорът на въпроса какво е специалното на тези възрастни донори, потенциално ще увеличи трансплантациите и продължителността на живота на пациентите. Милиони хора в света се надяват на втори шанс за здрав черен дроб.

Според съвременната геронтология възпалението е един от 7-те фактора за свързаната с възрастта патология. Черният дроб не е изключение. И при него хроничното възпаление улеснява стареенето на органа. Но в останалите случаи физиологичното стареене на черния дроб, изглежда, е значително забавено в сравнение с други органи, вероятно поради присъщата му способност за регенерация. 

У нас по официална статистика в списъка на чакащите донор са 28 души с напреднало до крайна степен чернодробно увреждане, което застрашава живота им. Според лекарите реалното число е много по-голямо, но няма достатъчно донори, а от друга страна, липсва информация.

Първата трансплантация на черен дроб в България е направена преди 15 г. във ВМА. Операцията е една от най-сложните в хирургията. За екипа на проф. Никола Владов това е вече рутинна дейност. Този месец хирурзите трансплантираха на 50-годишен мъж черен дроб от 71-годишен мъж, изпаднал в мозъчна смърт след кръвоизлив в главата. Най-често задаваните въпроси във връзка с донорството са свързани с мозъчната смърт. Това е фактическият край на човешкото съществуване, трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък.

При продължаваща и след това сърдечна дейност мозъчната смърт се установява от комисия от 3-ма лекари. По правилника за тази дейност у нас лекарите, които се произнасят за края на живота, не могат да участват в екипа, който трансплантира.

До мозъчна смърт водят тежки травми в главата, кръвоизливи или липса на кислород в мозъка. Установяването ѝ се прави по строг регламент. Задължително е 2 пъти през 6 часа чрез електроенцефалографско изследване, популярно с абревиатурата си ЕЕГ, да се докаже т.нар. мозъчно електрическо мълчание в продължение на поне 30 минути. Освен това чрез прилагане на няколко различни метода трябва да се докаже липса на мозъчен кръвоток. Когато животът си е отишъл, лекарите питат роднините за съгласие за донорство. Това не се случва, когато починалият приживе е изразил несъгласие за вземане на органи, тъкани и/или клетки. От 2005 г. досега у нас такъв документ са заверили 2819 души.

По българското законодателство няма ограничение за възрастта на донора, критерий е дали органът е годен да работи и съвместим ли е с реципиента. Съвместимостта е само медицинска превенция органът да не бъде отхвърлен. Друго, което влияе върху избора, е здравословното състояние на реципиентите - дали може да бъдат оперирани в момента. Според действащата наредба расата, известността, материалното положение, полът не са фактори за решението кой от листата на чакащите да бъде трансплантиран. Законът за трансплантация на органи, тъкани и клетки е категоричен: те не могат да бъдат предмет на възмездна сделка. Също така не е разрешено да се разгласява информация, която разсекретява донора или човека, който е трансплантиран с неговите органи.