Ускориха ваксините срещу рак, човек живя със свинско сърце

Макар и фиксирана главно върху лечението и превенцията на ковид, медицината направи големи крачки през 2022 година.

Експерти впрегнаха технологията “информационна РНК”, използвана в имунизациите срещу коронавирус, за да ускорят създаване на уникални ваксини против рак. Сега мнозина вярват, че до десетилетие с този метод много видове на коварната болест ще са лечими.

Появи се и потенциално решение на проблема с глобалния недостиг на органи. Мъж от Балтимор, САЩ, живя в стабилно състояние два месеца със сърце на прасе.

За страдащите от алцхаймер също пламна искра надежда – първо в историята лекарство забави развитието на жестокия мозъчен упадък.
Особено съществен е напредъкът в създаването на ваксина, която да

възпре разпространението на раковите клетки и

да научи имунната система да се бори

с тях. Изпробват се иРНК ваксини за лечение на различни видове злокачествени заболявания като рак на панкреаса, дебелото черво и кожата. Принципът първо бе приложен срещу ковид, след като учените откриха белтък на вируса, наречен “протеинов шип”, чрез който той прониква в клетките и ги заразява. Изследователите възпроизведоха инструкциите за производство на протеиновия шип - т.нар. месинджър-РНК (mRNA), или още информационна РНК (иРНК).
Това е нов подход към ваксините, тъй като те не съдържат фрагмент от генетичния код на коронавируса, а дават указания към клетките да произведат протеин като този на COVID-19, да предизвикват имунна реакция и да подготвят тялото за победа на истинския вирус.

Сега фирми като Merck and Moderna разработват по тази технология

революционна ваксина за лечение на меланом,

която използва част от генетичния код на тумора, за да научи тялото да се бори с него. Наскоро учените съобщиха, че тази ваксина, комбинирана с имунолечение, намалява риска от рецидив и смърт от меланом в стадий 3 и 4 с 44 процента в сравнение само с имунотерапията.

Д-р Уилям Шафнър, експерт по инфекциозни заболявания в Медицинския център на университета “Вандербилт”, казва: “Учените отдавна опитват да разработят ваксини срещу рак, но без особен успех. Сега има надежда, че ако инвестираме достатъчно пари, време и интелект в новата технология, може би след 10 г. ще имаме широко използвани ваксини срещу рак”.

Германската компания BioNTech, която работи върху иРНК противоракова ваксина, наскоро съобщи, че тя

може да стане публично достъпна преди 2030 г.

Попаднала в тялото, иРНК инструктира клетките да произвеждат протеини, които да стимулират имунен отговор срещу туморните антигени. Ваксините ще се прилагат заедно с други лечения като лъчетерапия и вероятно ще се поставят след операция за елиминиране на остатъчните ракови клетки и предотвратяване на бъдещи рецидиви.

Те ще бъдат съобразени с всеки пациент, т.е. няма да има две еднакви инжекции. А това значи, че освен ефективни ще бъдат и доста скъпи, пише “Дейли мейл”. Смята се, че

цената ще тръгва от $ 100 000

В момента BioNTech ръководи изпитвания на няколко ваксини, включително срещу рак на простатата, яйчниците, белия дроб, кожата, както и инжекции, които се насочват към уникалния тумор на пациента.

2022 г. ще остане паметна и с друго постижение – медикамента леканемаб, който забавя симптомите на съсипващата болест алцхаймер. За 18 месеца експериментално лекарство е намалило до 27% когнитивния спад сред голяма група болни. При пациенти в ранен стадий на болестта е установено по-бавно натрупване на амилоидна плака в мозъка.
Леканемаб е антитяло, подобно на тези, които организмът произвежда за борба с вируси и бактерии. Той инструктира имунната система

да чисти мозъка от амилоид

“Лекарство като това би позволило на хората да удължат нормалното си съществуване и нещо много важно - да се намалят разходите по грижите за хора с алцхаймер, които са непосилни”, казва д-р Каръл Сикора от Университета в Бъкингам, Англия. Очаква се лечението да бъде одобрено от Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ. Но засега то показва някои странични ефекти и скромни резултати.
На фона на растящото затлъстяване през 2022 г. бе

одобрена нова сензационна терапия

срещу наднормено тегло
Седмичната инжекция семаглутид на Novo Nordisk се оказа много ефективна за отслабване - пациентите се разделят с 15 - 17% от килограмите си за около 60 седмици. Същото лекарство в по-ниска доза на име оzempic дебютира през 2020 г. за регулиране на кръвната захар при хора с диабет. Но тестовете показаха, че пациентите губят и значителна част от теглото си. Знаменитости и обикновени дебеланковци така полудяха по семаглутид, че той изчезна от аптеките, създавайки проблем за диабетиците. Медикаментът може да причини странични ефекти като диария, повръщане, запек, болки в стомаха, главоболие и умора. Но това не спира феновете му да пръскат по $ 1000 на месец, за да си го доставят, пише “Дейли мейл”. Ким Кардашиан отслабна с него над 7 кг за 3 седмици, за да влезе в рокля на Мерилин Монро за най-бляскавото модно събитие в САЩ - “Мет Гала 2022 г.”.

Уловката е, че за да се задържи

отслабването, лекарството не се спира
През януари 2022 г. присадиха на неизлечимо болен човек сърце от прасе със сензационна операция, обнадеждила чакащите за органи пациенти. 57-годишният бивш затворник Дейвид Бенет от Мериленд, САЩ, почина два месеца след трансплантацията, но причината за смъртта не бе отхвърляне на сърцето, а сърдечна недостатъчност. Специалисти от Медицинския център на Университета на Мериленд модифицираха сърцето, за да премахнат гените на прасето, които предизвикват бързо отхвърляне, и да добавят човешки гени, за да помогнат на пациента да приеме органа.

“Фактът, че тялото му не отхвърли веднага сърцето, е голяма медицинска победа и крайъгълен камък в ксенотрансплантацията – присаждане на животински орган на човек и обратното”, казват от клиниката. Смята се, че смъртта на Бенет се дължи на инфекция в свинското сърце, а не на неуспешната операция.
Прелом в изследването на множествената склероза бе осъществен с откритие на учени от Харвардския университет през 2022 г. Това може да улесни създаването на терапия за имунното заболяване, от което страдат над 3 млн. души по света.

Екипът от Харвард намери най-убедителните досега

доказателства, че болестта вероятно се отключва

от обикновен херпесен вирус Епщайн-Бар

Множествената склероза (МС) е възпалително дегенеративно заболяване, при което имунната система разяжда защитата на нервите - миелиновите обвивки, предпазващи невроните в мозъка и гръбнака. Въпреки че приносът на екипа от Харвард не е лечение, той може да проправи пътя за разработване на терапия и ваксина срещу болестта.

Също миналата година учени в САЩ разработиха т-клетъчна интравенозна терапия срещу вируса Епщайн-Бар, който причинява и жлезиста треска, призната като причина за множествената склероза. Проучването установи, че имунните т-клетки срещу жлезиста треска може да забавят напредъка на МС и дори да възстановят някои от щетите. При тестове в центъра Atara Biotherapeutics в Сан Франциско някои пациенти са показали “траен обрат в уврежданията”, включително възможност да се движат с по-малко болка, пише “Дейли мейл”.