6° C, облачно
Затлъстяване, злоупотреба с алкохол и пушене на цигари отхапват години от качествения живот на българите.
Българският начин на живот е причина да сме сред първенците в световната класация за предотвратима смъртност, посочиха водещи български учени по време на събитието Power Summit, чиято първа част фокусира проблемите на здравеопазването.
Политическите сили се обединиха именно около приоритетите на здравеопазването.
„Лудостта е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат.“
С тази мисъл на Айнщайн председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване доц. д-р Антон Тонев аргументира належащата необходимост от радикални реформи в здравеопазването, без които то няма как да излезе от сегашната дълбока криза. В дискусионния панел за вредните навици, наречени скритите пандемии в България, бяха обсъдени прекомерната употреба на алкохол, тютюнопушене, затлъстяване и проблемна употреба на дигитални устройства. Всички тези фактори, влияят все повече върху качеството на живота на хората.
Това става ясно и от данните на специално разработения доклад „(не?)Победимите пандемии“, създаден от авторитетни специалисти в няколко области. Поставените на фокус приоритети от панела “Скритите пандемии – превенция и намаляване на риска” бяха създаване на работеща стратегия за превенция и борба със затлъстяването, оповестяване на разходването на сумите по чл.53 от Закона за здравето и съвместни усилия с представители на научния сектор за по-целенасоченото им разходване с фокус върху подрастващите. Не на последно място приоритет е борба с тютюнопушенето по модерен и измерим начин, вкл. чрез ясно измерими годишни таргети за намаляване на пушачите в България и третиране на цигарите и по-малко вредните алтернативи съобразно степента на вредата.
„Затлъстяването е първото, което виждаме и последното, което лекуваме. То е сериозен, а не просто естетичен проблем, нито въпрос на воля“, посочи доц. Теодора Ханджиева-Дърленска - председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания. Данните сочат, че 60% от децата в ранна училищна възраст имат наднормено тегло. Ключов фактор е начинът на живот, а в 40% от случаите причините са генетични. Най-често наднорменото тегло е свързано с последващо развитие на диабет, високо кръвно, сънна апнея, някои ракови диагнози, а фамилното предаване на затлъстяването и тези диагнози не чертае добър здравен хоризонт.
България се нарежда на 6-то място по прекомерна употреба на алкохол с около 13 литра чист алкохол годишно на всеки човек над 15 години.
„В страната ни има едва 30% въздържатели, но това означава, че на практика на останалите се падат 19 литра чист алкохол или по 200 бутилки вино годишно“, допълва картината проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация. Последствията са драстичен брой диагностицирани с цироза и онкологични заболявания, както и смъртни случаи при катастрофи с пияни водачи.
Друго нещо, което „отхапва“ години качествен живот от обществото ни е тютюнопушенето. България е сред „шампионите“ по тютюнев дим с 40% пушачи и на едно от първите места в света по смъртност от болести, свързани с пушенето.
„Нездравословното хранене, затлъстяването, ниската двигателната активност, прекомерната употреба на алкохол, тютюнопушенето, проблемното използване на дигитални устройства – това са фактори, които са в нашите ръце. Ако се приложат мъдри стратегии да се намали вредата и рискът за здравето на хората, тогава шансът ни да се справим и да превърнем тези пандемии в победими, е много голям“, казва друг автор на доклада за скритите пандемии доц. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология към БАН.
Под мъдри стратегии експертите не разбират забрани и рестрикции, а поощряване на подхода на намаляване на вредата.
„Какво представлява той? Например в сферата на храненето – разпознаването на вредните съставки в храната, различно етикетиране, което да казва коя храна е здравословна и коя не е, изписване на калориите, информационни кампании за това колко е важно храненето. В сферата на прекомерната употреба на алкохол това е познаване на понятия като алкохолна единица, вид на алкохола, вреда за организма. При тютюнопушенето, ако наистина не можем да спрем да пушим стандартните цигари можем да преминем към технологиите, които днес съществуват, разработени и с доказателства, че са по-малко вредни в сравнение с цигарите. Говорим за едно съвсем съзнателно редуциране на риска с мерки, които налагаме в начина си на живот“, казва доц. Георгиева.
Проф. Георги Момеков разказва повече по темата:
Проф. Георги Момеков:
Живеем по-малко от другите нации заради алкохола и цигарите
- Проф. Момеков, докладът (не?)Победимите пандемии, за който говорихте тук, постави на фокус колко много страдаме от начина си на живот. Какво нанася най-голяма вреда на нацията ни?
- Рисковите фактори са един калейдоскоп. Те са изключително разнообразни и за съжаление работят в зловеща синергия. Обхванахме четири от тях, но това далеч не са всички. Несъмнено нерационалното хранене се свързва със затлъстяване, с метаболитен синдром, диабет и т.н. Лично аз бях изненадан от данните за употребата на алкохол и тютюнопушенето в България, докато подготвяхме и анализирахме данните за доклада. Бях изумен от това къде се намира България. Но няма как да си наясно докато не видиш данните. По същия начин се изумявам и като се кача на кантара – имам идея, че нещата не са добре, но кантарът показва къде съм. Живеем в южната част на Европа и цялата ни култура е свързана с доставяне на удоволствие.
- Къде сме по пушене, алкохол и затлъстяване?
- За пушенето сме на едно от пиковите места в света и без съмнение - в Европа. Там са били много други страни, но от 60-те години има тенденция за ограничение на пушенето в големите европейски страни. Но в България, Гърция, Северна Македония, други южни страни огромен процент от хората пушат. По отношението на алкохола нещата са стряскащи – около 13 литра чист етанол изпива средният българин на възраст над 15 години. Това количество се изпива не от цялото население, защото 30% от хората са въздържатели. Това означава, че невъздържателите изпиват по 19 литра годишно чист алкохол, а ако се фокусираме върху мъжете - те изпиват 26 литра. Несъмнено това допринася за факта, че българинът живее по-малко от шведа да речем. Ние сме на една от най-ниските позиции в ЕС по средно очаквана продължителност на живота. И има и много стряскаща ножица между мъже и жени у нас – тя е свързана с това, че българските дами са по-нежни с напитките в сравнение с българския мъж. Трябва да мислим за това, защото държави, които са имали много по-сериозни проблеми от нас, със стройни и строги мерки са намалили тази консумация. Проблемът е, че който и да е на власт, който и да взима решенията и да създава регулациите, това ще бъдат решения и активности, които няма да се отразят на електоралната му подкрепа.
- Защо? Поради ограничаването на удоволствията, на които сме свикнали?
- Защото няма да има видими ползи в обозримо бъдеще. Това е една инвестиция, подобна на тази в образованието. Една от най-важните точки е да се работи с младото поколение. Зависимостта от електронни устройства и екрани например е гарнирана с обездвижване, нарушаване на циркадния ритъм на адекватно количество сън, консумация на вредни храни и след определен период от време - употреба на алкохол и цигари. Когато се търсят на младите хора занимания като спорт, като изкуство, като култура - въобще алтернатива на по-първичните удоволствия, можем да намалим тежестта на скритите пандемии. Това, че загива спортът също е свързано. Физическата активност е нещо много важно. Хората, които от рано се занимават със спорт стават дисциплинирани и повечето от тях не пият или пият по-малко. Политики трябва да има, но те не трябва да бъдат съвсем забранителни, българите не обичат репресивните мерки. Едни разумни политики за ограничаване и намаляване на вредата несъмнено ще отекнат в бъдещето с по-качествен живот. Това включва продукти с намалена вреда при тютюнопушенето, намаляване консумацията на алкохолните напитки, повишаване на дела на напитките, при които даже има ползи. Знаете за ползата от чашата вино, но е важно тя да бъде една чаша вино, а не две бутилки.
- За колко време смятате, че би могъл да се реши проблемът при най-добрия сценарий и прилагането на адекватни стратегии?
- Рискувам да сгреша при всеки отговор на този въпрос. Нямам инструментариума да го изчисля. Но това няма да стане бързо. Но и все пак виждаме, че в нации, които са си поставили тези задачи с дори по-сериозно стартово ниво, са постигнали ползи. Вероятно тук подобрение бихме могли да видим след не по-малко от 10 години. Всяко начало е трудно. Ако продължим в същия дух обаче е сигурно, че честотата на заболяванията, свързани с пушенето, пиенето и нездравословното хранене, ще расте. И няма да имаме това, което заслужаваме – показателите на други съседни народи със сходен манталитет като Гърция например, където средно очакваната продължителност на живота е 90 години.
Коментари