В ход е програма за привличане на специалисти и въвеждане на съвременни методи на лечение в нашата болница

Ново кръгово трябва да свърже линейките с модерното спешно приемно отделение

Д-р Красимир Попов е завършил Медицинския университет в София. Има специалност “Анестезиология, реанимация и интензивно лечение”.

От 2000 до 2015 г. работи в реанимацията на МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”. Бил е управител на ДКЦ 1 - Велико Търново.

От 20 май т.г. е изпълнителен директор на областната болница. Семеен, с две деца.

- Д-р Попов, изминаха 100-те дни толеранс, откакто поехте областната болница във Велико Търново. Какви са най-неотложните проблеми за решаване?

- Моето управление започна точно в периода, когато големите ковид бонуси, изплащани от началото на пандемията, спряха. С тях лекарската заплата за първото тримесечие на т.г. беше достигнала средно 3500 лв.

От май това свърши и оставаме на една основна работна заплата, непроменяна от 2019 г. Първият ми работен ден беше този, в който трябваше да раздам заплати под 1000 лв. на лекар дори. Първото нещо, което направих, е да вдигна основните работни заплати с 10%, знаейки, че вдигната основна заплата не може да се намали.

Ако ги бях вдигнал с повече, болницата вече щеше да е в просрочие.

- И как недоволството не изригна още тогава?

- Аз съм работил с тези колеги, те ме познават и ми гласуваха кредит на доверие. Повечето разбират ситуацията, в която сме поставени, че сме

на ръба на оцеляването

Проблемът е във финансирането на болниците. Оставени сме сами да се справяме с проблемите след епидемията. Имаме отлив на пациенти, инфлационен натиск, поскъпване на консумативи и енергоизточници.

Всичко това влошава финансовите показатели и комбинирано с намалените приходи от дейност води до този резултат.

Мога да ви дам сравнителен анализ за първата половина на годината. Приходната ни част е с 3,6 млн. по-малко от първото полугодие на 2021 г. Предполагам, че на годишна база разликата ще надмине 7 млн., а разходите по различни пера са увеличени драстично.

По перото “енергоносители” увеличението за първото полугодие е 141%. За първото шестмесечие м.г. сме платили за горива и енергия 322 хил. лв., а за същия период на тази - 730 хил.

Разбирате нонсенса, в който сме поставени. Бюджетът на болницата не може да осигури тези средно 500 лв. като добавки към заплатите, които са давани от министерството до април 2022-а. Приходите ни за тази година се движат средно 1,4-1,7 млн. месечно.

Ако ние спазим изискванията по КТД, заложени за 25% увеличение на клиничните пътеки, означава, че от 1 септември за фонд “Работна заплата” ще ни трябват 1,67 млн. лв., т.е. повече от парите, които изкарваме по здравна каса.

Не мога да рискувам финансовата стабилност на болницата.

- Но защото не сте дали заложените в КТД заплати, сега здравната каса ще си прибере обратно 10% от увеличението на пътеките.

- Сдруженията на областните, общинските и частните болници

заведохме колективен иск в административния съд

Жалим законосъобразността на този акт, защото има дискриминационна компонента. Качеството на услугата в нашата болница и във всяка друга е едно и също, лекуваме по едни и същи стандарти с едни и същи методи, правейки едни и същи разходи.

В същото време здравната каса ще ни плаща по различен начин за една и съща услуга и като основен критерий ще бъде основната заплата на лекаря. Юридически е неиздържано.

Чакаме решение на съда през ноември. Ако той се произнесе в наша полза, няма да връщаме тези 10%. Това няма да спре недоволството на медиците, но ако ги върнем, вече ще вкараме болницата в просрочие, ще започнем да забавяме задълженията си към доставчици нещо, което е факт в доста болници.

- Как може да бъде разрешен проблемът?

- Правим отчасти вътрешно преразпределение, за да поддържаме определено губещи структури. Колегите, които работят там, са изключителни специалисти, но са поставени при условия да работят с клинични пътеки, стойността на някои от които е дори под 500 лв.

Решението в момента трябва да е политическо

За нас е важно да бъде взето в кратък срок, в рамките на няколко месеца. В по-дългосрочен може да се говори за някаква промяна в самата система.

Говоря в здравнозастрахователна посока - нов модел с много здравни каси или модел на диагностично свързани групи с ясна финансова оценка на вложения медицински труд.

Това са решения, които не могат да се случат в рамките на един мандат.

- Може ли министерството в момента да ви помогне по някакъв начин?

- Сдружението на областните болници имаше разговор със сегашния екип на министерството и там общото мнение беше, че тези 25% увеличение на клиничните пътеки не са достатъчни. Увеличението трябва да бъде 40-45%.

Моята надежда е, че с новия рамков договор догодина ще бъдат предоговорени цените на клиничните пътеки.

Възможно е областните болници, които са структуроопределящи, поддържат звена и структури, които другите болници (общински и частни) не поддържат, като ТЕЛК например, да бъдат подпомогнати финасово чрез допълнителен модел на финансиране.

Както е Наредба №3 - тя определя как се финансират лечебни заведения, които поддържат инфекциозно отделение, спешно приемно отделение, ТЕЛК и т.н.

Това са звена, които са финансово губещи, защото са високо разходоемки, а в същото време лошо финансирани. Примерно нашето

спешно отделение е в кадрови дефицит,

който от самото начало се опитвам да реша и все още не мога.

- Но пък има опасност напускането на лекари да наложи закриване на отделения, защото съществуването им зависи от броя лекари със специалност.

- Започнал съм амбициозна програма да привличам специалисти от други места. Идеята е не само да подсилят екипа, а и да въведем нови дейности. Да направим лечебното заведение по-атрактивно.

Сектор “Лапароскопска хирургия” в хирургичното отделение има неразвит потенциал. Повечето планови пациенти желаят да бъдат оперирани по лапароскопския метод. Успях да привлека доц. Радосвет Горнев, който е водещ лапароскопист от болница “Лозенец”.

С него и екипа на нашата хирургия проведохме срещи, имаме планирани пациенти за операция, трябва да се стиковат апаратурата, екипите и оборудването.

Ще се опитаме да привлечем тези пациенти, които влизат в групата на здравния туризъм, имат възможности и могат да си изберат къде да бъдат оперирани.

В ход е програма по преструктуриране. То ще засегне сектори, които нямат необходимия потенциал, т.е. които работят на загуба. Ще се опитаме заедно с колегите да извървим дългия път за оптимизиране и стабилизиране на отделенията.

Имам амбиция да реорганизираме урологичното отделение, но там трябва да ми помогне и министерството, за да направим ремонт на базата и да въведем иновативни техники с трансуретрална резекция на простатата и лечение на бъбречнокаменната болест с новите холмиум лазери, които правят такива интервенции неинвазивни. Това е проект за следващата година.

- Как върви ремонтът на новото спешно отделение и кога лекарите в най-натоварения сектор ще заработят в нормални условия?

- Оглеждайки състоянието на болницата и анализирайки финансовия потенциал, аз

прекратих всяка инвестиционна програма,

започната от предишното ръководство. Т.е. всички проекти, които бяха предвидени за закупуване на апаратура със собствени средства, бяха прекратени поради невъзможност за тяхното финансиране при сегашните условия.

Това са проекти за над 500 хил. лв. Приоритет за мен е първо да съхраним хората, които работят тук, да направим достойно заплащането на труда им. Успяхме да рестартираме ремонта в спешното отделение по ОП “Региони в растеж”, а бенефициент е МЗ.

Работи се по него. Ние не сме страна по договора и само упражняваме контрол строителните фирми да не нанесат непоправима щета върху инфраструктурата, тъй като вертикалната комуникация е много чувствителна инфраструктура - оттам минават кабели, тръбопроводи, кислород.

В момента в МЗ се разглежда проект за кръгово кръстовище пред новото спешно отделение, защото по стария проект не е предвидено откъде ще минават линейките.

Това е сериозен проблем, защото може да стигнем до момент, в който имаме супермодерно, високопропускливо спешно отделение и няма къде да обръщат линейките, оставяйки пациентите. Имам обещанието, че този допълнителен проект ще бъде финансиран.

- Много тревожни са цифрите от последното преброяване - 90 хил. починали м.г. Ковид ли е причината?

- Имахме и преки, и косвени щети от пандемията от коронавирус. Пациентите се уплашиха и се отдръпнаха. Една част от тези хора са стигнали до летален изход, защото са пропуснали адекватно лечение или поддържане на хронично заболяване от страх да не се заразят в болниците.

Доста хронични заболявания са в много тежко състояние, хората по ред причини отказват да си провеждат диспансерните прегледи, да влизат на изследвания и лечение.

Напоследък се сблъскваме с тежки патологии, декомпенсирани хронични заболявания - нещо, което го нямаше преди.