На читателския въпрос отговаря акад. Петя Василева, ръководител на специализираната болница за лечение на очни болести "Акад. Пашев"

Важна част от подготовката на децата за училище е прегледът на зрението. Той е необходим не само за децата, които носят очила или имат някакви оплаквания. Често учениците не осъзнават, че имат проблеми със зрението, други пренебрегват проявите на очна умора или дразнене при продължително гледане наблизо. От друга страна, онлайн обучението през миналите 2 години доведе до по-голямо натоварване на зрителния анализатор.

Според изискванията на съвременната медицина

прегледи от очен специалист трябва да се извършват:

  • В периода след раждането до 3-ия месец (за откриване на вродени заболявания)
  • На около 3-годишна възраст (за “мързеливо око”, кривогледство, нужда от очила)
  • На 6-7 г. преди започване на училище (по-задълбочен преглед във връзка с предстоящото по-голямо зрително натоварване)
  • Ежегодно проследяване по време на обучението в училище.

Профилактичните прегледи са задължителни за осигуряване на добро очно здраве и пълноценно зрение. Те са регламентирани и провеждани на държавно ниво в повечето страни. След отпадането у нас на тези необходими прегледи в детските градини и училищата основната отговорност за детското зрение се пада на общопрактикуващите лекари и родителите. Намаленото зрение при децата има най-тежки последици, защото води до продължителен непълноценен живот.

Най-често срещаните нарушения на зрението при децата са рефракционните. Това включва далекогледство, късогледство и астигматизъм. За тях е доказано наследствено предразположение.

Далекогледство

(хиперметропията) се среща при около 50% от децата, като до 3-годишна възраст повече от 95% от тях са далекогледи в различна степен. Появява се, когато фокусът на далечните обекти е зад ретината поради по-малко око и/или по-слаба рефрактивна сила на окото. Далекогледите деца могат да напрягат очите си (чрез функцията акомодация) и така да фокусират далечни и близки обекти, с което компенсират диоптричната сила на окото. Това напрежение е много по-голямо при фокусиране на близко разположени обекти. Появяват се основните оплаквания при далекогледство: главоболие, главно вечер и след продължително четене, размазване на образите особено след гледане на близко, блефарит, ечемици, страбизъм.

Когато далекогледството се комбинирана с астигматизъм, е най-честата причина за преходно замъгляване на зрението в детска възраст. Децата често накланят главата си, приближават книгата до очите си или застават близо до телевизора. Постоянното мускулно напрежение при некоригирани рефракционни аномалии, което настъпва още с отварянето на очите сутрин, може да доведе до зрителна умора и замъгляване на образа, както и до хронични възпалителни процеси.

Когато тези рефракционни аномалии са в по-ниска степен, механизмът на акомодацията (промяна на рефракцията на окото при гледане на близко и далечно разстояние), може да компенсира нарушеното зрение. В детска и младежка възраст има по-голяма възможност за такова нагаждане поради по-голямата сила на акомодацията. Ниските степени на далекогледство може да не се коригират, но проследяването от очен специалист е задължително. С възрастта способността на окото да компенсира далекогледството особено, когато е комбинирано с астигматизъм, постепенно отслабва.

При по-високи степени на далекогледството и астигматизъм обаче ясно зрение може да се постигне само с помощта на корекционни очила.

Започването на лечение рано, веднага след поставянето на диагнозата, е изключително важно за преодоляване не само на козметичния дефект, но и за възстановяване на нормалната очна функция и зрение. То може да включва предписване на коригиращи очила и/или оклузия на по-добре виждащото око. В много случаи кривогледството може да бъде излекувано с правилно носене на очила. Това лечение е продължително и изисква упоритост и постоянство от страна на родителите.

За точното измерване на диоптрите се прилага разширение на зеницата с капки - циклоплегия, след което се извършва изследване с авторефрактометър (компютърно) и с помощта на пробни стъкла. Очилата трябва да се носят постоянно както за подобряване на зрението - получаване на ясен образ върху ретината, така и за предотвратяване на болестни прояви, последица от зрителното напрежение. В детска възраст носенето на очила е особено важно, за да се постигне оптимално развитие на зрението и справяне с ежедневните зрителните изисквания при учене, игра и други дейности. Ако съществува разлика в диоптрите на двете очи, непрекъснатото носене на корекционните очила е абсолютно задължително, тъй като може да се получи отслабване на зрението на окото с по-висок диоптер (“мързеливо око” - амблиопия) и дори отклонение на по-слабо виждащото око (кривогледство). Възстановяването на стереоскопичното–пространственото зрение – сливане на образите в двете очи, води до закрепване на правилното положение и движение на очите.

Най-често кривогледството в детска възраст се дължи на далекогледство особено когато диоптрите на двете очи са различни (акомодационно кривогледство). Понякога се отклонява посменно ту едното, ту другото око, и тогава двете имат еднакво зрение. По-голяма опасност представлява постоянното отклонение само на едното око, защото зрението му може да отслабне – развитие на амблиопия (т. нар. мързеливо око”.

Мързеливото око

(амблиопия) е един от най-големите проблеми в детска възраст. Наблюдава се при 2-3% от децата до 3-годишна възраст. При това състояние образът на едното око се изключва от мозъка поради разлика в диоптричната сила на двете очи и окото с по-лошо зрение може да остане така и дори да се отклони (кривогледство). Амблиопията се свързва с некоригирана рефракционна грешка (далекогледство или астигматизъм) и често е наследствена. Повечето от децата нямат видим проблем и затова родителите не разпознават „мързеливото око”. Основните, но късни симптоми са: отклоняване на по-слабото око (кривогледство), притваряне и постоянно търкане на едното око, избирателна поза на главата.

Късогледство

(миопия) се наблюдава само при около 20% от децата в училищна възраст и е свързано с по-дълго око и/или по-силна рефракционна сила на роговицата. Късогледите деца виждат ясно само на определени сантиметри пред окото и не могат да компенсират диоптрите си чрез нагаждане на акомодацията. Късогледството се проявява най-често в ученическа възраст с израстването на организма. Оплакванията са неясен образ на далечните предмети и запазен фокус за близо. Често тези деца присвиват очите си в опит да фокусират далечни предмети.

Заслужава внимание и описваният в медиите т.нар. пик на късогледство след онлайн обучението. За съжаление, този продължителен период оказва съществено влияние върху учениците, за които онлайн обучението далеч не е подходящо и се отразява негативно на физическото и психоемоционалното развитие на младия организъм. Стоенето пред компютъра по цял ден подтиква младежите към желание за ходене на училище и срещи със съученици, учители и приятели.

Миопията представлява рефракционна аномалия, в основата на която стои генетично предразположение. Провеждат се многобройни изследвания, чиято цел е да идентифицира взаимодействието между допринасящите генетични фактори и тези на околната среда (с включване на епигенетични механизми), с което да се постигнат ефективни стратегии за превенция и контрол на миопията. Към факторите на околната среда учените отнасят градските жилища, по-високото образование, социално-икономическия статус и часовете, прекарани пред екран (особено взиране в смартфони).

Напредването на миопията и нарастването на диоптрите крият обаче сериозни опасности за зрението и се превръщат в световен проблем.

Диоптричните очила помагат на детето да вижда ясно, както на далеч така и наблизо, като очилата в детска възраст са за постоянно носене. С израстването на организма диоптрите за далекогледство намаляват, за късогледство се увеличават, а астигзматизмът остава постоянен. Миопията нараства и поради недостатъчното време, което децата прекарват навън в игри и спорт.

Ако детето вече има изписани очила, трябва да ги носи непрекъснато, като е необходимо един път годишно да се извършва изследване за евентуална промяна в рефракцията от офталмолог с допълнителна квалификация в областта на детското зрение.

За съжаление, у нас НЗОК не покрива профилактичен преглед в тези възрастови периоди от специалист офталмолог. Затова по-голяма част от зрителните смущения се откриват много късно, когато възможностите за лечение са по-малки. Извършването на зрителен скрининг при децата е трудно поради скъпо струваща апаратура и липса на обучен персонал. Засега се провежда само по различни инициативи и програми.

По наши данни от Скрининговата програма за зрение при деца на 3 – 14 години установихме, че от изследваните 1033 деца 13% имат проблеми със зрението в различна степен. При 9,5% от децата над 7 г. зрението на едното око бе намалено под 0,4, което означава трайна амблиопия на едното око. Установихме още, че 12% имат нарушения в стереозрението и 4% – нарушено цветоусещане.

Особено тревожно е, че при 90% от прегледаните 14-годишни деца първият очен преглед в живота им е бил извършен по време на скрининга. Категоричното становище на офталмолозите е, че прегледи от очни специалисти при децата трябва да се извършват повсеместно в определените възрастови периоди и да се финансират от НЗОК.

Травмите

Децата, особено момчетата, са с повишен риск от очни наранявания. Критична роля за обезопасяването на средата за игра и учене имат бдителността и контролът от страна на родители и учители.