Не съдете, помагайте, преди да стане късно

Изразът “безгрижно детство” може да е много подвеждащ. Особено днес. Водещи психиатри и педиатри в цял свят обявяват “извънредно положение” за психичното здраве на децата.

По официални данни 11,2% от българските деца на възраст между 10 и 19 години страдат от психично разстройство. Това съобщи Кристина Доротея де Бройн, представител на УНИЦЕФ у нас, по време на дискусия за психичното здраве и детската агресия във и извън училището, организирана от омбудсмана Диана Ковачева.

Психиатри и психолози смятат, че реално много повече подрастващи се чувстват наранени психически, но голяма част от случаите остават неразпознати или неглижирани.

Специалистите са категорични, че мъчителните за децата състояния трябва навреме да бъдат разпознати и лекувани, за да се предотвратят най-драматичните форми на агресия и автоагресия.

Децата могат да развият същите психични състояния като възрастните, но техните симптоми могат да бъдат различни. Родителите в повечето случаи

не ги разпознават

или ги отдават

на “хормоните”,

“лошо настроение”, “вироглавство”, “разглезеност” и какво ли още още.

Според психиатрите един от най-честите сигнали, които тийнейджърите в психически дисбаланс неволно излъчват, е да се затварят в себе си и да отговарят едносрично. В повечето случаи това е израз на тревожност. Не просто притеснение, каквото всеки изпитва в някакъв момент, а психическо състояние на постоянни страхове и безпокойства, които нарушават способността им да общуват, да учат, да се забавляват или като цяло да се отдават на обичайни за възрастта им занимания.

На другия полюс са разстройствата на вниманието. Детето започва да реагира импулсивно, всичко върши трескаво, “не го свърта на едно място”, прекъсва непрекъснато събеседника си, не сдържа емоциите си, лесно се афектира, понякога е на крачка от агресия.

Интуитивно родителите усещат, когато нещо не е наред с детето им, но не си дават сметка, че знаците за проблем са толкова “обикновени” или ги отдават на мързел и своенравност. Всеки тийнейджър понякога се държи странно или се инати, но всяка по-трайна промяна в поведението може да е червено флагче за психическо страдание.

Големите обрати

в настроението

или личността

са често срещан признак на разклатен психически баланс. Продължаващите дълго страхове или тъга, а понякога и двете, са признаци на възможно разстройство на психичното здраве. Ясен сигнал за сътресение в душата на подрастващите момчета и момичета  са

внезапните

притеснения,

съпроводени

от сърцебиене,

изпотяване, задух - типични физически признаци на паническа атака.

Много характерен сигнал за смутено психично състояние са влошените резултати от основни за възрастта дейности като

“развалянето”

на успеха в

училище или

постиженията

в спорта

Специалистите си дават сметка колко е трудно за родителите да погледнат децата си отстрани и да усетят, че се случва нещо лошо. Разработени са различни методики за оценка, най-често като варианти на наръчника на д-р Питър Дженсън, ръководител на педиатричен център за психично здраве. За да намери най-полезната за форма, американският психиатър интервюира над 6000 семейства. Списъкът е тестван и при деца с доказани психични разстройства, за да се види дали би предсказал тяхното състояние. 

Кога децата преминават през обичайните грешки на растежа и кога са

нещо повече от

тийнейджърска

проклетия?

Притеснението може да бъде компонент на тревожността, но често то е случайно и преходно. Например ученикът се тревожи от предстоящо изпитване, но след като мине, напрежението спада. Тревожността като психически проблем е нещо друго. Може дори да е съпроводена от физически симптоми като главоболие, стомашни болки, гадене, безсъние.

Екипът на детския психиатър посочва честите предупредителни знаци, за които родителите да внимават.

Тъга или избягване на хора за повече от две седмици

Забележими промени в поведението, настроението, характера или навиците за сън

Силен страх, придружен с ускорен пулс, физически дискомфорт или учестено дишане

Постоянно безпокойство или страх , че нещо лошо може да се случи на детето или на близките

Апатия към в дейности, които преди са го радвали, липса на желание да излиза навън

Повтарящи се действия като миене на ръцете, проверки заключена ли е вратата, зареден ли е телефонът и т.н.

Трудно му е да се концентрира или да остане неподвижно

Резки промени в настроението, които влошават отношенията - със семейството, приятелите и учителите

Промяна в теглото или хранителните навици

Внезапно влошаване на академичните постижения или неприемливо държание в училище

Рискови поведения - употреба на алкохол или дрога, сексуални контакти, бягане от дома, включване в лоши компании или онлайн групи

Агресия или суицидни мисли , заплахи за самоубийство или самонараняване.