Морбили причинява имунна амнезия

Имунната памет се връща след 3 години

Има световен спад в рутинните ваксинации в детска възраст, обявиха СЗО и УНИЦЕФ. Има риск от епидемия от морбили, защото 22 милиона бебета не са получили ваксините си. През 2020 г. 3,5 млн. деца повече в сравнение с 2019 г. са пропуснали ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш, а над 3 млн. повече - срещу морбили. COVID-19 подрива напредъка, който не можем да си позволим да загубим, защото за последиците ще плащат с живота си най-уязвимите, казва Хенриета Фор, директор на УНИЦЕФ.

Тези предупреждения са особено тревожни на фона на открития за т.нар. феномен на имунната амнезия, която морбили причинява.

Морбили (брустница, дребна шарка) е изключително заразна болест. При контакт на 1 болен със 100 души 95 от тях прихващат вируса. У нас огнище имаше през 2019 г., овладяно бързо. Не се повтори бедата от 2009-2010 г., когато се разболяха над 24 000 българи, предимно деца, и 24 умряха. 

Учените от години знаят, че дребната шарка променя имунната система, но сега доказаха, че това е много повече. Тотално нулиране!

“На 15 ноември 2019 г. на остров Уполу в Тихия океан министри бързат за среща по спешен проблем. Тя завършва с обявено извънредно положение - веднага!”, пише Би Би Си за имунната амнезия, която морбили причинява.

Три месеца по-рано островитянин развил червено-кафяв обрив на петна след връщане от Нова Зеландия, където бушува епидемия от морбили. Пишат го “подозрителен” и толкова. До 2 октомври обаче още 7 души имат морбили. Но училищата с идеалните жертви – децата, остават отворени. За месец са заразени 716 души при население от 197 000.

Извънредното положение затваря училища, предприятия, офиси. Хората са съветвани да стоят вкъщи. Самоа се превръща в призрак. Общо 5667 души са заразени в епидемията и 8% от населението под 15 г. Умират 8 деца, като 3 са от едно семейство. На 28 декември 2019 г. извънредното положение е отменено.

Имунната амнезия вероятно е налична от хилядолетия, но е открита през 2012 г. При морбили имунната система внезапно забравя всички патогени,  срещани преди – всяка настинка, грип, всяко излагане на бактерии или вируси в околната среда, всяка ваксинация. Загубата е почти пълна и трайна. Доказано е, че след морбили тялото трябва да се научи отново кое е добро за него и кое е лошо, като започва почти от нулата.

“По някакъв начин заразяването с морбили настройва имунната система в режим по подразбиране, казва Мансур Хаерифар от Западния университет в Канада. - Все едно никога не е срещала микроби”.

Морбили е древен дихателен вирус, предаван чрез аерозоли и капчици. Смята се, че е прескочил от едър рогат добитък към хора преди около 2500 г. Оттогава дребната шарка е бич за децата. Заразява почти всички преди 15-ия им рожден ден във времето, преди да бъде създадена ваксина.

Европейските колонизатори прекосяват Атлантика и пренасят зарази при девствено за морбили, едра шарка и тиф население. За век тези инфекции са изтребили в Америка 90% от него.

Знае се отдавна, че преболедувалите деца са в по-голям риск да се разболеят и да умрат от други зарази. Според проучване от 1995 г. ваксината срещу вируса намалява този риск с 30-86%, но не дава отговор защо точно морбили е мощен двигател за детските болести.

През 2002 г. японски учени откриват, че рецепторът за вируса на морбили – вид молекулярна ключалка, която му позволява да влезе в тялото - не е в белите дробове, както се очаква за респираторен вирус. Той е върху клетките на имунната система.

Дребната шарка е най-рискова за бебетата, ненаваршили възраст за първата ваксина. СНИМКА: ДАК

Десетилетие по-късно международен екип от изследователи маркират вируса със зелен светещ протеин и заразиха с него маймуни макаци, за да проследят къде в тялото се озовават фосфорисциращите вирусни частици.

Вижда се, че вирусът заразява много клетки в организма, причинява виремия, което означава, че има вирус в кръвта.

Белите кръвни клетки се заразяват и пренасят вируса до всички лимфоидни структури - лимфни възли, далак, тимус.

Това потвърждава хипотезата, че дребната шарка е инфекция на имунната система. 

Избухването на епидемия от морбили в Холандия през 2013 г. прави възможно тестването на тази теория.

Разпространяването започва сред ортодоксална протестантска общност, която отказва да бъде ваксинирана по религиозни причини и в крайна сметка заразява 2600 души. Години по-късно учени изследват кръвни проби, взети от пациенти - и потвърждават, че съдържат Т-клетки на паметта, заразени с морбили. Но това не е краят на историята, връща лентата Би Би Си. Екипът установява, че рецепторът за морбили се свързва със специфичен тип имунна клетки: Т-клетките на паметта. Тяхната работа е да останат в тялото десетилетия след заразяването и незабележимо да търсят конкретния патоген, към който всяка от тях е обучена да се насочва. Така че

морбили активно

заразява

единствените клетки,

които могат

да си спомнят това,

което тялото

е срещало преди

Това, което се случва по-нататък, озадачава учените и до днес – дотолкова, че се нарича парадоксът на морбили.

Морбили потиска имунната система и я активира в същото време, коментира д-р Рик Сварт, вирусолог в Медицинския център към университета “Еразъм” в Нидерландия. Въпреки че морбили изтрива имунните спомени, има едно изключение - единственият вирус, който имунната система може да разпознае, след като човек се разболее от морбили, е вирусът на морбили.

Инфекциите генерират мощен имунен отговор срещу вируса, което води до доживотен имунитет при повечето хора. И въпреки че все още никой не знае защо, това може да е причината за имунната амнезия.

Първо морбили заразява клетките на паметта, след това по някакъв начин имунната система се научава как да идентифицира самия вирус. След като започне да произвежда специфични за морбили имунни клетки, те пътуват из тялото, преследвайки заразени клетки на паметта. В резултат на това се създават клетки, които могат да идентифицират морбили, като систематично убиват клетки, които могат да идентифицират други вируси. Вирусът кара тялото да унищожи собствените си имунни спомени.

В крайна сметка морбили замества всичките нормални клетки на имунната памет с такива, които могат да я идентифицират, и нищо друго. Това означава, че човек е естествено имунизиран само срещу морбили, докато всички останали патогени са забравени. Това е антиинтуитивна стратегия, особено от гледна точка на вируса, тъй като той няма да може да се промъкне обратно в тялото, без да бъде разпознат.

Друг вирус, който

използва такава

стратегия, е ХИВ

“Той заразява клетките на имунната система, в резултат на това я разгражда и я прави по-малко компетентна. Но голямата разлика е, че ХИВ прави това бавно, но сигурно, хронично, така че разпадането продължава дълго.” Въпреки че и ХИВ уврежда имунната система, амнезията, породена от морбили, е уникална сред човешките инфекции. При животни вируси като кучешка чума и морбили по делфините също потискат имунната система и може да имат подобен механизъм, каза Сварт.

След откриването на имунната амнезия парчетата от пъзела започват да се подреждат. Когато имунната система изгуби своите клетки на паметта, тя трябва внимателно да научи отново всичко, което някога е знаела. Проучване от 2015 г. показва, че този процес може да отнеме до три години - приблизително времето, необходимо на бебетата да придобият имунитета към ежедневните патогени на първо място. Това означава, че морбили има голямо въздействие върху здравето на населението дори години след угасването на огнището.