С около 30% повече антибиотици пие българинът от началото на COVID пандемията. Това ни е дръпнало напред в европейската класация по държави и вече сме на 4-о място по лечение с антибиотици вкъщи. Това съобщи доц. Иван Иванов - завеждащ Националната референтна лаборатория за контрол и мониториране на антибиотичната резистентност в Националния център по заразни и паразитни болести.

Освен това самолечението с антибиотици у нас е практика на 43% от населението.

Засилената и необоснована употреба на широкоспектърни антибиотици от групата на макролиди и флуорохинолони дори при леки и средно тежки неусложнени случаи на COVID води до резистентност, предупреди доц. Иванов. В резултат на това в следващите години се очаква трудно лечение на бактериалните пневмонии и на сексуално предаваните инфекции в резултат на резистентност (нечувствителнаст) на патогените към цели групи антибиотици.

Трудно ще се овладяват усложнени салмонелози и кампилобактериози при децата. Неподатливи на лечение с обичайните макролиди вероятно ще се окаже и язвата. Близо 30% от щамовете на бактерията хеликобактер пилори вече са резистентни на макролиди.

Антибиотичната резистентност е сред топ 10-те предизвикателства пред човечеството. Обичайно до обезсилване на лекарствата се стига след дългогодишна употреба, тъй като бактерии, гъбички, вируси еволюционно се приспособяват да оцеляват. Това става много по-бързо при неправилно използване - прекалено дълга или недостатъчно продължителна употреба; прилагане без реална необходимост “за всеки случай”; самолечение на принципа “това помогна на съседката” или с “рецепта” от гугъл.

Проучванията показват, че 59% от българите погрешно мислят, че антибиотиците са ефективни срещу вирусни инфекции, а 53% вярват, че те помагат срещу простуди и грип, които също се причиняват от вируси. Това е част от обяснението защо сме сред държавите, застрашени от криза с антибиотичната резистентност.

Друг фактор е, че широкоспектърни антибиотици се изписват масово и в болниците, и за домашно лечение от специалистите в доболничната помощ. Привлекателни ги прави това, че са сравнително евтини, освен това спестяват прецизирането на лечението. Но това залага бомба със закъснител за следващите години. От прекомерна употреба се съкращава времето, в което микроорганизмите стават устойчиви на лекарствата.