Когато човек е гладен, телесните усещания са все неприятни - боли го стомахът и откъм червата се чуват характерни звуци на протяжно или пулсиращо куркане.

Тези звуци се дължат на газовите мехури, които се движат в тънкото черво. Те се образуват естествено в процеса на храносмилане. Чревните бактерии се хранят с насъбралата се в червото хранителна каша и газовете са продукт на нейното разлагане.

Някои храни - бобовите растения например (фасул, грах, леща), съдържат вещества, които неутрализират чревните ензими. Това забавя смилането им и бактериите имат повече време да образуват газове.

Заради генетични различия нечии черва куркат често и силно, а при други хора куркане сякаш няма. Обяснението е в различното количество ензими и съответно в темпото на храносмилане. При много хора в зряла възраст ензимът лактаза, който разгражда млечната захар, вече е съвсем малко и на тях млякото вече "не им понася". Ако обаче те имат добра чревна флора, недостигът на този ензим не се усеща и неприятните симптоми като подуване, газове и разстройство не се проявяват.

Нормално е газовите мехури в червата да бъдат придвижвани към изхода на храносмилателната система от хапките храна. Ако обаче за по-продължителен период няма храна, мехурите се задържат и се местят нагоре и надолу по червата. Куркането е от тяхното движение.

Тази реакция на организма е съвсем естествена и се проявява при всеки човек.

Но червата куркат не само от глад. Причината може да е болест на храносмилателната система, например Синдромът на раздразненото черво. Ето защо, ако куркането е твърде често или твърде силно, ако има и болка, трябва да се потърси лекарска помощ от гастроентеролог.