Младите у нас имат много лесен достъп до дрога, смята психотерапевтката

Едва ли има точна статистика какъв е делът на зависимите българи от нещо - от дрога през алкохол до работа, диети и гледане на телевизия. Но според мен трябва да се прави ясно разграничение между злоупотреба и зависимост. Анна Тодорова

Анна Тодорова

Почти няма човек, който някога да не е използвал нещо нездравословно, за да притъпи тревожност. Проблем е, когато злоупотребата се превърне в зависимост. При зависимостта, която започва с проста злоупотреба, мозъкът се променя и тя се превръща във физическа болест. Да уточня - това не е морално падение, а физическа болест на мозъка. И понеже става плавно, повечето хора не могат да усетят, че това се случва. А когато го регистрират и разберат, вече е късно.

Проблем у нас е, че много малко хора търсят помощ или биха споделили, че имат проблем. Затова всяка статистика би се оказала неправилна. Другото съществено е, че повечето зависимости не са свързани с дрога, алкохол, цигари. Споменах пазаруване, преяждане, но има и зависимости като безразборен секс, гледане на порно, видеоигри и т.н.

По-важният елемент, който много малко хора знаят, е , че когато някой каже “зависими”, си представяме клошар на улицата в последна фаза. Но всъщност 80% от зависимите хора имат семейства, ходят на работа или на училище. И в 90 на сто от времето им техните зависимости са прикрити, защото по правило са табу и са аргументирани като “ами, просто съм изнервен/а”.

Най-застрашаващи като цяло са зависимостите от субстанции, алкохол, твърда дрога, лекарства. А най-младите са и най-уязвими. Основен проблем е достъпът им до дрога. Няма ученик, който да не познава дилър или съученик от училището, който да не предлага наркотици или да не ги приема. Има ли желание да приеме амфетамин или да пуши трева, може да го направи в рамките на няколко часа.

Амфетамините у нас са голям проблем, защото са много евтини и се правят много лесно.

Други фактори за застрашеността на най-младите от зависимости са ниското образование, срамът да поискаш подкрепа или липсата на убеденост, че тя ще я получиш. Също, че приемането на кокаин, марихуана и др. са социално приети сред младите.

Проблемът в България е, че няма ясна класификация на наркотиците - марихуаната се води на едно ниво с по-тежки наркотици, въпреки че употребата ѝ носи по-малък риск за смърт.

Липсва инвестиция в образоване на хората в тази посока. Масово хората, които идват при мен, не са наясно за разликата между зависимост и злоупотреба. Самите те не могат да идентифицират кога са минали границата. Не знаят, че може да си зависим от нещо извън хазарт и наркотици. Липсват и програми за превенция на зависимости, включително и такива за хора без финансови възможности. Табу е и е срамно да се ходи на психотерапия.

Хубавото е, че младите хора са много отворени, постоянно са в интернет и имат лесен достъп освен до субстанции и до помощ - могат да прочетат в мрежата съвети как да се справят с проблем, могат и да намерят такива като нас, които да ги консултират.

Статистиките за различните форми на зависимост сред младите хора в модерния свят са изключително негативни. Тъкмо защото са млади, неопитни и импулсивни, хората във възрастовата група 15-34 г. са и сред най-податливите на различни зависимости - диети, алкохол, тютюнопушене, наркотици, секти, психорелигии, електронни и видеоигри, компютри, хазарт, пристрастеност към пазаруване, гледане на телевизия и дори ходене по врачки. Влияние оказват и социалната среда, психологически фактори, генетична предразположеност.

Как могат да се избегнат различните зависимости и каква е превенцията за вече пристрастените? Това са едни от целите на проекта “100% ти”, в който са поканени за коментари и интервюта психолози, психиатри и лекари, които ще представят статистики, практики и личен опит за предотвратяване на зависимости.

Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10 от Закона за хазарта за 2018 г. по договор №25-00-3/19.04.2018.