- В месеца, в който отбелязваме Световния ден за борба с диабета, а страната ни се намира в разгара на четвъртата ковид вълна, какво послание бихте отправили към хората със захарен диабет в България?
- Във време на пандемия от COVID-19, в която сме вече повече от година и половина, и в разгара на четвъртата й вълна, най-важно за всички нас е да опазим здравето и живота на максимален брой хора. А това може да стане чрез ваксиниране срещу COVID-19, което е особено важно за хората с хронични заболявания. Захарният диабет е свързан с по-висок риск от тежко протичане, хоспитализация, прием в интензивно отделение и неблагоприятна прогноза при заразяване с коронавирус SARS-CoV-2.
Захарен диабет тип 1 и тип 2 попадат в категорията на хроничните заболявания, които са с приоритет при ваксиниране срещу COVID-19, поради което Международната диабетна федерация препоръчва хората със захарен диабет да бъдат насърчавани да се ваксинират, Посланието ми към хората със захарен диабет в България е да се ваксинират срещу COVID-19, ако вече не са го направили! Това е най-доброто, което могат да направят за себе си и своите близки!
- Как според вашите наблюдения се отразява пандемията на пациентите със захарен диабет?
- Много от хората със захарен диабет изпитват страх, безпокойство, паника, изявиха депресивни прояви от получаваната ежедневна информация за връзката между захарния диабет и риска от тежко протичане на COVID-19. Изолацията се отразява неблагоприятно върху начина на живот - ограничена физическа активност, повишен прием на храна, увеличаване на телесното тегло.
Достъпът до медицинска помощ и до специалисти се оказа в известен смисъл ограничен. Настъпи времето на дистанционните консултации и се оказа, че някои от дейностите на ендокринолозите при захарен диабет могат да се провеждат от разстояние особено когато става дума за добре обучени пациенти. Разбира се, че тези консултации не могат да заменят срещата с лекар, но помагат за уточняване на лечението и подобряване на контрола в редица случаи. Технологичните средства за контрол и лечение на диабета се оказват полезни при проследяване на пациентите чрез директно получаване на данни от продължително глюкозно мониториране (сензори), глюкомери, инсулинови помпи.
Националната пациентска организация организира гореща линия за пациенти с хронични заболявания, включително диабет, и заедно с колегите ми от Клиниката по диабетология в Университетската болница по ендокринология в продължение на повече от година осигурявахме консултации на пациентите. При една част от пациентите контролът на захарния диабет се влоши и това наложи среща със специалист, наложи хоспитализация. Проучване на НПО сред пациенти със захарен диабет показа, че при 1/3 от пациентите контролът на диабета се е влошил по време на пандемията. При развитие на COVID-19 се наблюдава сериозно влошаване на гликемичния контрол при пациентите със захарен диабет; установяват се случаи на новооткрит захарен диабет, на неконтролирана хипергликемия при хора, които нямат диабет. Сега, в условията на COVID-19, стриктният контрол на нивото на кръвната захар е от изключително голямо значение, тъй като именно хипергликемията е свързана с риск от по-тежко протичане на заболяването.
- Ако кръвната захар на хората с диабет е в нива, показващи добър контрол, това достатъчно ли е, за да кажем, че сме овладели захарния диабет?
- Добрият гликемичен контрол е само една от целите в цялостния контрол на заболяването. Необходимо е да се контролират и съпътстващите захарния диабет сърдечносъдови рискови фактори, като отклонения в нивото на липидите (особено лошият LDL холестерол), артериалното налягане, телесното тегло, тютюнопушенето, повишената склонност към тромбози.
- Много се говори за връзката между захарния диабет и сърдечносъдовите и бъбречните заболявания. Защо е важна тази тема?
- Захарният диабет е свързан с 2-4 пъти по-висок риск от съдови заболявания – инфаркт на миокарда, инсулт, периферна съдова болест, и с 2-3 пъти по-висок риск от сърдечносъдова и обща смъртност. Около 2/3 от всички пациенти със захарен диабет тип 2 умират от сърдечносъдови заболявания. Захарният диабет е водеща причина за развитие на краен стадий на хронично бъбречно заболяване и половината от хората със захарен диабет имат такова.
Терапията на захарен диабет тип 2 се развива изключително интензивно и вече разполагаме с нови класове медикаменти (GLP-1 рецепторни агонисти, SGLT2 инхибитори), които освен понижаване на кръвната захар водят и до благоприятни ефекти върху сърдечносъдовата система и бъбреците.
Така през последните години се говори за кардио-ренален-метаболитен подход при захарен диабет, т.е. подход, насочен към лечение на захарния диабет с медикаменти, които намаляват сърдечносъдовите събития и смъртност, както и развитието и прогресията на хронично бъбречно заболяване.
Добрата новина е, че тези медикаменти са налични и достъпни в България и са 100% реимбурсирани от НЗОК при спазване на определени критерии.