COVID-19 ваксините са безопасни и ваксинирането ще ви предпази от тежка болест и смърт от нея. Толкова.

Това е декларацията на производителите на ваксини. С нея се ангажира и СЗО. Никой не е давал гаранция, че всеки ваксиниран няма да боледува. Не защото ваксините са лоши. Заради уникалността на всеки човек пир никоя ваксина няма 100% успех. Малък процент от ваксинираните не развиват имунитет поради особености на организма или нетипично взаимодействие между ваксината и тялото. При ваксините, използвани от десетилетия, има средно 5% такива хора - те не развиват защита срещу причинителя на болестта. С натрупания опит от милиарди случаи това ще бъде процентът и при COVID ваксинациите. Колкото повече дози бъдат поставени, толкова повече получатели ще са с “грешен” отговор. Но засега проучванията върху малко хора и за период от едва няколко месеца показват под 1% при завършен курс ваксиниране.

Създаването на реалистична представа за възможностите на ваксините е начинът да се избегне засилване на антиваксиналните настроения от “излъгали се”, че инжекцията е абсолютната им застраховка за недосегаемост от вируса.

А при двуразови ваксини първата игла още не означава изработен имунитет. Има обнадеждаващи изследователски данни за наличие на антитела и в третата седмица след първата доза на някои ваксини. Трупат се още данни. Но засега хората между първа и втора доза се смятат за незащитени от заразяване и боледуване, включително в тежка форма и със смъртен изход. Денят на втората игла също не означава сок при недосегаемите. Всички производители са написали в листовката си към ваксината след какъв период се очаква да има защита.

В редки случаи процесът се затруднява от други фактори.

1. Ваксината може да се компрометира от неправилно прилагане. Случва се рядко. Медиците ценят всяка капка, но стават и гафове. Имаше случаи на поставяне на частични дози в Калифорния и обратното – на петорна доза за служители в старчески дом в Германия. За сериозни последици обаче не се съобщава.

Пробойни може да има и ако флаконите не се държат на необходимата температура или инжекцията се поставя на неправилно място на ръката.

2. Новите варианти и очакваните следващи също са фактор за провал. Засега няма данни някоя от мутациите на вируса да разоръжава напълно ваксините, но теоретично е очаквано. В отговор те вече биват надграждани за действие и срещу последните версии на патогена. “Модерна” обяви, че ще пусне подобрена ваксина още наесен. Останалите производители също работят по промени. Полагат се титанични усилия за разчитане на максимален брой геноми, за да се установят мутациите и колко са агресивни. Според това ваксините ще бъдат надградени, за да неутрализират нововъзникващите варианти толкова добре, колкото и оригиналния вирус.

3. COVID ваксините имат слаб, а в редки случаи нулев резултат и при хората с потиснат имунен отговор. Такива са старците – имунната система се “изтощава” с годините, хроничните болести я подриват. На този фон е чудесно, че според клиничните изпитвания ваксините имат висока ефикасност и след 65 г. Не и при хората с вроден имунен дефицит. Както и за подложените на химиотерапия за рак или приели медикаменти след присаждане.

Трите фактора и "прозоречният период" между поставянето на ваксина и изработването на имунитет създават неизвестен брой уязвими за вируса хора. Част от тях дори не знаят, че са с повишен риск.

“Както се вижда от данните до момента, никоя ваксина не предпазва 100% от инфектиране - казва доц. Нина Янчева-Петрова, водеща Катедрата по инфекциозни болести в болницата “Проф. Иван Киров”. - Протекцията е 100% от тежко заболяване, но според периода след ваксинирането и дали са направени 2 дози. След първата трябва да са минали 14 до 21 дни, за да започне организмът да изработва защитни антитела. 80% от ваксинираните с първа доза ваксина с иРНК в третата седмица имат антитела. 14 дни след втората доза антитела имат вече 95% от ваксинираните.”

Доц. Янчева сочи американско проучване, че 1% от ваксинираните са се заразили, но при повечето заболяването е протекло безсимптомно и по-голямата част са били в периода преди получаване на втората доза.

“И в нашата практика има заразени, които са ваксинирани с една доза. Част от тях са били в инкубационен период, когато са се ваксинирали. При други заразяването е било дни след това, когато още няма имунитет. Така че, докато минат две седмици след втората доза ваксина, маските и дистанцията са важни.”