Д-р Лъчезар Танчев е акушер-гинеколог, специалист по роботизирана и лапароскопска хирургия в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Преминал е сертификационни обучения за роботизирана хирургия Da Vinci в Страсбург и Истанбул, както за асистент до пациента, така и за конзолен хирург. Оперирал е и е асистирал в над 1000 гинекологични роботизирани интервенции. Д-р Танчев е сред малкото лекари в България, развили научни разработки в сферата на роботизираната хирургия. През 2012 г. той придобива докторска степен с дисертация на тема „Проучване върху избрани анатомични структури в хода на минимално инвазивната радикална хистеректомия съчетана с тазова лимфна дисекция".

- Д-р Танчев, отнасят ли се българките отговорно към своето гинекологично здраве, посещават ли достатъчно често специалист?

- Смятам, че здравната култура и отговорността към собствено здраве се възпитава. Прави ми добро впечатление, че младите, образовани жени, все по-често са загрижени за здравето си и са информирани за профилактичните модели, на които подлежат. За съжаление, жените след менопауза, когато най-често диагностицираме онкологични заболявания, пристъпват към преглед, основно след настъпили симптоми.

- Какво е важно да знаят жените в различните възрасти по отношение на профилактиката, навременното откриване и лечението на гинекологични заболявания?

- Профилактиката е преди всичко отношение към себе си. Всяко заболяване, диагностицирано навреме, може да бъде излекувано. Нашият стремеж е да не се допусне появата на някои заболявания - например злокачествените, а останалите да третираме в правилния момент с минимална травма. Смятам, че при отсъствие на симтоми или налично заболяване, посещението при гинеколог един път годишно е напълно достатъчно.

- Месец март е избран от една световна инициатива – Ендомарт, която си постави за цел да повиши информираността за ендометриозата, която засяга основно жените в репродуктивна възраст и често води до безплодие. Каква е причината на заболяването?

- За съжаление, причината за появата на заболяването все още не изяснена, поради което не е възможно изключването на „виновника“. Симптомите най-често са тазова болка, болезнена менструация, болки при полов контакт, запек, често уриниране. А също и инфертилитет. Само при 20-25% от засегнатите липсват симптоми.

От ендометриоза са засегнати 6-10% от жените, а 30-50% от тях не успяват да забременеят. Единственият вариант за първична профилактика на това доброкачествено заболяване е по-ранното и по-честото забременяване. Смята се, че жени които приемат орални контрацептиви, също могат да отложат появата на ендометриоза.

- Възможно ли е ендометриозните огнища да бъдат излекувани само медикаментозно?

- Лечението на ендометриозата включва различни приоми. Един от тях е медикаментозният. Прилагат се хормонални препарати (гестагени, орални контрацептиви) или агонисти на гонадолиберините, които предизвикват обратима менопауза. Най-често те се назначават след извършване на оперативна интервенция, за да предотвратим или да забавим повторна поява на ендомтриозни огнища.

- Все повече жени предпочитат роботизираната хирургия при тежка ендометриоза. Защо?

- Роботизираната хирургия е особено полезна при т. нар. дълбока ендометриоза, когато са обхванати ректум, чревни бримки, пикочен мехур, уретери. Това са наистина предизвикателни от хирургична гледна точка ситуации, при които прецизността на системата определено има добавена стойност.

Когато се касае за по-лека степен на заболяването - например киста и повърхностни огнища, бих препоръчал стандартен лапароскопски подход. С него се постигат същите резултати с минимална травма.

- А може ли роботът Da Vinci да се използва и при други сериозни гинекологични заболявания?

- Роботизираната хирургия може да се прилага при повечето гинекологични страдания, изискващи хирургично лечение. Пациентките с рак на ендометриума и рак на шийката на матката в начален стадий са кандидати за роботизирана хирургия, а като страдащи от онкологични заболявания могат да се възползват от финансиране по здравната каса. В някои случаи на миомна болест системата Da Vinci също би била особено полезна.

Асистираната с робот хирургия е голямо предимство при пациентките с наднормено тегло и затлъстяване. При тях лапароскопският подход е изключително труден, а отвореният достъп носи голям риск за следоперативни усложнения при зарастване на коремната стена.

Неподоходящи за работа с Da Vinci са напредналите случаи на овариален рак и сарком на матката.

- Вие сте оперирал и асистирал в над 1000 гинекологични роботизирани интервенции. Помните ли чувството от първия досег до системата Da Vinci, до технологията от бъдещето?

- Не е тайна, че съм част от първия екип на проф. Григор Горчев за гинекологична роботизирана хирургия в Плевен, който заработи от 2008 г. Дълго време системата Da Vinci там беше и единствена в България. Спомням си добре приповдигнатото настроение около очакването й. Тогава бях в началото на професионалната си кариера, така че мога да се определя като дете на техническия напредък, нали?

- На какво ниво е обучението в робот-асистираната хирургия у нас? Българските лекари имат ли възможност да се учат от светилата в тази област?

- Днес, в ерата на онлайн обучението и уебинарите, имаме достъп до известните имена и възможност за свободна комуникация в роботизираната общност. Обменът на информация е изключително лесен.

В момента се провежда онлайн майсторски клас за сентинелната лимфна дисекция при онкогинекологичните заболявания на Лапароскопския тренировъчен център - IRCAD в Страсбург, Франция. В реално време водещи хирурзи от САЩ и Европа показват и разказват как процедират. Засегнати са всички онкогинеколгични заболявания. За един ден можеш да "обиколиш" целия свят и да се видят толкова много техники и подходи, за усвояването на които една професионална кариера не е достатъчна.

Разбира се, важно е да е налице и техническата възможност за прилагането им впоследствие. В "Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда" наскоро посрещнахме последното поколение роботизирана система. И аз съм щастлив, че технически не отстъпваме по нищо от световните трендове.