Вторачването в броя антитела е излишно, те са само част от имунитета, който е комплексен. Всеки преболедувал е защитен донякъде. А има и кръстосан имунитет с останалите коронавируси, обясни вирусоложката доц. д-р Любомира Николаева-Гломб.
Преболедувалите са компенсирани за преживените трудности и страх с най-пълноценния възможен имунитет, т.нар. естествено придобит. Той има цялата палитра антитела и специализирани клетки на хуморалния и клетъчния имунен отговор. Сред тях са и клетките на паметта, които запазват спомен за срещата с вируса и при следваща среща с него ще задействат защитата на организма. Ще има бърз отговор, който е толкова добър, че дори няма да разберем за срещата с нашественика. Ваксините създават сходен имунитет чрез имитиране на естествена инфекция, но по начин, който спестява разболяването.
“Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията в Атланта, с който българският център по заразни болести си сътрудничи, до 3 месеца след боледуване човек няма смисъл да се ваксинира, казва д-р Любомира Николаева-Гломб. Първо, защото след всякакво боледуване имунната система е отслабена от борбата с причинителя и са ѝ нужни 3 месеца да се възстанови. Второ, защото няма данни за разболели се в рамките на 3-те месеца пак от COVID-19. Вече излизат и съобщения, че това не става за 6-8 месеца. Дори и да има случаи на реинфектиране, те са единици на фона на милионите разболели се. И трето, при глобалния дефицит на ваксини преболедувалите могат да “отстъпят” дозата си на безащитните спрямо вируса, позволявайки си лукса да изчакат, тъй като имат някакъв имунитет. Дали той “държи” година и повече, ще можем да кажем след време. Засега само Китай има опит, който едва надхвърля 12 месеца. Опитът на останалите държави е още по-кратък.”
Няма проблем преболедувалите, които ще се чувстват по-спокойни, ако се ваксинират, да го направят след 3-ия месец. Здравето е комплексна величина – както физическо, така и психическо, и за да има физическо здраве, трябва здрава психика. Затова, ако човек ще се чувства по-сигурен да добави към естествения си имунитет и ваксинален – нека го направи, но личният ми съвет е да не е по-рано от 3 месеца след боледуването, поясни вирусоложката.
Аргумент са “достатъчно на брой преболедували, при които ваксинирането не е довело до бурни реакции или усложнения извън описаните леки неразположения, които са възможни и при останалите”. Доц. Николаева-Гломб подчерта, че наблюденията са от обсервационни проучвания основно на базата на медицинска документация, а не са резултат от двойно слепи проучвания, които са златният стандарт в медицината на доказателствата и в конкретния случай предполагат сравняване между реакциите в група от ваксинирани и в група на неваксинирани.
Какъв избор прави за себе си доц. Николаева-Гломб, която се разболява от коронавирусната инфекция през декември?
“През април ще изтекат 3-те месеца след карантината ми, но няма да бързам веднага да се ваксинирам, без значение какъв титър на антитела ще имам, така както не ходим да си проверяваме антителата след която и да е друга инфекция или ваксиниране.
През септември, когато ще са се натрупали данни именно за имунизиране при преболедували, когато ваксинационната програма ще е към края си и всички желаещи ще са получили дозата си, ще реша информирано кога да се ваксинирам, за да посрещна с достатъчно напрегнат имунитет новия есенно-зимен сезон.”
Според медицината вторачването в количеството антитела е излишно, те не са от толкова решаващо значение за имунитета. При COVID все още няма универсална мярка за минимум и максимум нива на антителата, които човек да преследва. В зависимост от използвания метод
референтните
стойности на
лабораториите може
да се различават
Освен това антителата не са единствената мярка за изработен имунитет към вируса. Толкова или дори по-голяма тежест има клетъчният имунитет. Той разполага с богат арсенал от различни по функции Т-клетки. Едни картотекират “биологичното досие” на патогена, което дава възможност на други от тях, а именно паметовите клетки, бързо да го идентифицират при следваща среща с него и да активират създаването на клетки, които могат да го неутрализират или убият.
“В началото на пандемията, когато започна изучаването на антителния имунитет, се предполагаше съответствие между тежестта на прекараната инфекция и титъра (количеството) на антителата. С методите, които са златен стандарт във вирусологията и имунологията, се установи относителна корелация, че по-леко боледуващите имат по-нисък титър на антитела. Като всяко нещо в живата природа обаче има достатъчно на брой изключения от правилото: много висок титър на антитела при хора, които са преминали почти безсимптомно или с леко неразположение през COVID. Все още не е установена зависимостта от всички фактори – пол, етнос, възраст и др., които се събират в конкретен човек, кога и как пораждат една или друга имунна реакция и гарантират защита.
Няма мярка,
правило,
което казва:
при този
титър си
защитен!
В кратките характеристики на ваксините също няма подобни твърдения. Но едно е сигурно: ваксината ни пази от тежко протичане на заболяването и смърт. Не са съобщени случаи на починали от COVID сред ваксинираните, а ако някой се разболява, той прекарва леко заболяването. Дори да попадне в болница, не стига до необходимост от асистирано дишане – това показват както клиничните проучвания, въз основа на които ваксините бяха разрешени за употреба, така и опитът на държавите, в които вече са ваксинирани много хора”, поясни вирусоложката.
Специалистката не съветва преболедувалите или ваксинираните, които са с нисък титър на антитела, да се фиксират в търсенето на доказателства за клетъчен имунитет. Изследването е трудоемко, скъпо и се извършва само в специализирани международно акредитирани лаборатории от ранга на структурите на НЦЗПБ; оправдано е основно за научни цели. Такава “проверка” за лично убеждаване в създадения имунитет освен всичко друго е и ненужна.
“Теоретично всеки преболедувал от COVID е защитен в някаква степен. В сферата на спекулации може да се каже, че е налице и
кръстосан имунитет с
популярните сезонни
коронавируси,
предизвикващи
до 30% от острите
респираторни
заболяваня,
които наблюдаваме всеки студен сезон – смята доц. Николаева-Гломб. - Като вирусолог не мога да си обясня по друг начин високия процент на хора, които боледуват леко. Това обикновено са по-младите хора. Вирусологичната ми хипотеза по аналогия с други заболявания е, че младите боледуват относително по-леко, защото, от една страна, при тях рецепторите на ангиотензин конвертиращ ензим-2 (ACE-2), изполвани от вируса, за да навлезе в клетката гостоприемник, са по-малко, а от друга страна, имунната им система има все още ярък спомен от срещата в детството с “баналните” 4 коронавируса, които са преминали към човека отдавна и днес причиняват леки настинки.” При младите хора имунитетът към тях е все още силно натегнат и по аналогия се допуска, че затова карат по-леко новия пандемичен вирус, който е от същото семейство. Така може да се опише принципно кръстосаната имунологична реакция, но дали е налице при COVID, трябва да се докаже.
Дали има
хора, които
никога няма
да се разболеят
от COVID
независимо от всички обс стоятелства? “Да, характерно е за всяка инфекциозна болест, има определен процент хора, които не се заразяват и не се разболяват. Описани са например и случаи на хора, практикуващи необезопасен секс с ХИВ позитивни партньори, които не се заразяват с вируса на СПИН - казва вирусоложката. - Човечеството като цяло засега е безсмъртно. В момента ние сме доминиращият биологичен вид на планетата и това, колкото и да е ласкателно на пръв поглед, е нещо много, много отговорно. Пандемията, с която се сблъскваме, нито е първата, нито ще бъде последната за човешкия род. От отговорното ни поведение зависи как ще се справим с изпитанието.”
Коментари