Ако му се попречи да изпадне в хибернация, ще бъде убит

Ако не сте изследовател на рака, вероятно не подозирате, че има нещо общо между съживяващото се от изсъхнало в хербарий родопско цвете хаберлея, мечките и раковите клетки по време на химиотерапия.

Това е хибернацията – състояние на ръба на жизнените процеси при   неблагоприятни метеорологични условия или липса на храна. Нещо като зимен сън или замиране на физиологичните процеси, по време на което животни и растения намаляват консумацията на енергия и преразпределят за поддържане на живота на клетките собствените си вътрешни резерви.

Природата е заложила механизма като еволюционна хитрост за оцеляване в екстремни условия.

За мечките, прилепите, таралежите и др- животни знаят и първолаците. За изумителните качества на хаберлеята, която е предледников реликт и оцелява близо 3 години без капка вода, са осведомени малко хора. А че някои ракови клетки се преструват на умряла лисица е новина. Тя обаче може да доведе до медицински ползи за хората, ако се излезе от разбиране на процеса като енергоспестяващо “устройство” в тялото.

Канадският онкохирург в областта на гастроентерологията д-р Катрин О'Брайън и екипът й от болницата от здравната мрежа към университета на Торонто откриват, че когато са под заплаха, всички ракови клетки имат способността да преминат в защитно състояние на “сън”, докато дебнещата ги опасност - в случая химиотерапията - не бъде избегната.

Лошите клетки влизат в бавно делящо се състояние, за да оцелеят в суровата среда, създадена от химиотерапевтиците или други целеви агенти.

Според изследователите това е първото проучване, което установява, че злокачествените клетки използват еволюционно зададена програма за оцеляване в застрашаващи ги условия.

Смятат, че изводите им надскачат “чистото” научно знание и откриват път за

нови терапевтични

стратегии за

принудително

вкарване на рака

в бавно делящо

се състояние

Целта е да бъде предотвратено разрастване на тумора, което би се получило при безконтролното размножаване, характерно за рака.

Процесът на преминаване към минимално клетъчно делене и ограничен до ръба на живота метаболизъм е познат и от ембрионалното развитие при животните.

Доказано при

затормозяващи

условия или глад

развитието на

ембриона спира

Когато условията на околната среда се подобрят, ембрионът е в състояние да продължи нормалното си развитие без драстично неблагоприятно въздействие върху бременността.

Нещо подобно се случва с туморите.

Атакувани от вражеската химиотерапевтична среда, те преминават към изпитаната ембрионална стратегия за оцеляване. Подобно на ембрионите, раковите клетки в бавно делящо се състояние изискват

активирането

на клетъчно

“самоизяждане”,

наречено от

медицината с

термина автофагия

При нея клетката поглъща или разгражда собствените си протеини или други компоненти, за да оцелее при липса на постъпващи отвън хранителни вещества.

Екипът на д-р О'Брайън тества в лабораторни условия в епруветка малка молекула, която потиска автофагията, и установява, че раковите клетки губят предимство. Химиотерапията убива раковите клетки без защитния механизъм за оцеляване чрез вътрешно преразпределяне на ресурсите при минимално делене на клетките.

Онколозите казват, че това им дава уникална терапевтична възможност да атакуват раковите клетки, докато те са в уязвимо “спящо” състояние. На теория въпросът е да се реагира по подходящ начин,

преди раковите

клетки да придобият

генетичните мутации,

които стимулират

лекарствената

резистентност

- нечувствителност към медикаментите, за които се очаква да унищожават злокачествените образувания.

“Това е нов начин да мислим за резистентността към химиотерапията и как да я преодолеем”, смята д-р О'Брайън.

В случая туморът действа като цял организъм, способен да премине в почти консервирано състояние, спестявайки енергия в името на оцеляването си във вражеската среда на терапията, която се опитва да го ликвидира. Изглежда, че така раковите клетки хитро копират еволюционния модел от живата природа. Механизмът повтаря модела при животни и растения, влизащи в

обратимо замиране

на жизнените

функции чрез

ограничаване

на деленото

на клетките,

за да издържат неблагоприятните условия, след което са готови да се върнат към активност.

Д-р Арън Шимер, директор на изследователския институт, сравнява използаната от тумора хитрост за оцеляване със зимуването на мечките. За бюлетина на университетскта здравна мрежа той коментира, че откритието дава надежда за нови терапии. То подсказва възможните пътища как да се преодолее възможността за резистентност към химиотерапевтиците. Новите терапевтични стратегии ще разчитата на вкарване на раковите клетки в състояние на минимално делене, за да се предотврати възможността туморът повторно да нараства.