Имплантът е биоразградимо полимерно скеле, снабдено с растежни фактори и компоненти на туморите на всеки пациент, излъчва биосигнал и привлича имунни клетки

Имунната система е армия от защитни клетки с различни роли. Едни постоянно търсят нетипични мутирали клетки или чужди частици в тялото, други ги подлагат на триаж за преценка имат ли оръжие срещу тях и по какъв механизъм да ги обезвредят, трети изпълняват килърските функции. Това е непрекъснат процес през целия живот. С натрупването на малки пропуски и комбинация от фактори обаче, нещо може да се обърка. В създадената бъркотия специалните имунни клетки - контрольори по качеството, са пропуснали да унищожат в зародиш мутирали клетки с потенциал да създават бързо свои копия. Тези променени клетки от своя страна са майстори на криенето и оцел яването. Веднъж изплъзнали се от вниманието на имунните клетки съгледвачи, успяват с всевъзможни трикове да заобикалят клопките на имунитета. Колкото повече науката разгадава този процес, толкова по-логично изглежда в битката с “перфектния враг” да бъде хвърлен идеалният му противник – имунитетът.

Доскоро проучванията са фокусирани върху самата ракова клетка с акцент върху генетичния аспект на заболяването.  Постепенно вниманието се измества върху имунитета и

имуноонкологията –

науката за лечение на

рака с живо лекарство

в собственото тяло. Днес на този клон на биотехнологиите се възлага голямата надежда да елиминира рака или поне да му облича усмирителна риза и хората с рак да живеят колкото и останалите си връстници.

Една от топлите новини от високотехнологичните лаборатории е дребен имплант за подкожно поставяне, който играе ролята на антиракова ваксина. Устройството работи като малка фабрика, където имунните клетки от един вид се трансформират, за да обучат други имунни клетки за унищожаване на тумори. Представлява биоматериал, който набира и препрограмира собствени имунни клетки на пациента.

Имплантът е биоразградимо полимерно скеле, съдържащо растежни фактори и компоненти на туморите на всеки пациент.

Имплантираната биоразградима ваксина срещу рак използва имунотерапевтични методи и един ден може да помогне за

преодоляване

на най-агресивния

рак - меланома, и

други злокачествени

тумори, автоимунни

заболявания

Технологията първоначално е замислена за управление на смъртоносния в късните си стадии кожен меланом. В публикация на Института за биологично вдъхновени инженерни технологии “Уис” се цитира предклинично проучване, в което туморите търпят пълно обратно развитие при 50% от мишките, лекувани с 2 дози от ваксината. Без лечение гризачите биха загинали за около 3 седмици. След обещаващия резултат имплантируемата ваксина срещу рак се използва в клинично изпитване в начална фаза.

Повечето използвани терапевтични ваксини срещу рак работят по алгоритъм в 3 базисни точки. Първо чрез специален вид селективно филтриране от кръвта на пациента се събират негови собствени имунни клетки. След това в лаборатория те се препрограмират за конкретни цели според вида на рака. Накрая лекарите връщат “абсолвентите” в организма с процедура, подобна на кръвопреливане, за да покажат имунните клетки на практика как са си научили урока.

Разработката на института “Уис” слива две от стъпките с помощта на уникален биоинженеринг. Използва за “лаборатория” дискообразна полимерна гъба с размер на нокът. Имплантирано под кожата, устройството работи като фабрика за ваксина:

имплантът излъчва

биосигнал, с който

привлича специфични

клетки и ги препрограмира

на място чрез запознаване

с укриващите се туморни

клетки и инструкция как

да бъдат унищожавани

Биосигналът е насочен към дендритните клетки - пратеници на имунната система, които пренасят информация за патогените и токсините, които срещат, към други имунни клетки.  В отговор на “повикването” дендритните клетки буквално заселват полимерното скеле, където ги очакват фрагменти от собствения тумор на пациента, запознават се с характеристиките им, и са готови да влязат в битката.

След 2-3 седмици “фабриката” е произвела достатъчно ваксина и имплантът започва да се руши. Процесът е като при самораграждащите се хирургични конци, защото скелето на устройството е направено от същия материал.