Температурата ни е по-ниска от приетите за норма 37,0 градуса.

Епигенетиката е направила телата ни по-хладни, отколкото през XIX в., когато е установено правилото за 37,0 градуса. 

Преди век треската е била лечебен метод. Днес приемаме, че сама по себе си е самоограничаваща се и рядко е сериозна, ако се знае и се лекува основната причина, казва доц. д-р Нина Янчева.

Влизате в болница или във важна обществена сграда, чакате полет на летището, просто отивате на работа или на училище и дигитални устройства ви мерят температурата. Скрининг за COVID, който вече дори не ни прави впечатление. В първите месеци на пандемията изглеждаше важно, но днес процедурата е по-скоро по инерция. Разбра се, че тя отсява малка част от хората, които разпространяват вируса – около 40% нямат симптоми и почти толкова вдигат съвсем лека температура. А понеже новата болест не е единственото възможно заболяване, което променя градусите на тялото, аларменото “светване” на апарата може да се дължи на стотици други причини извън коронавируса. Доколкото все пак може да бъде един от предупредителните сигнали, меренето на температурата се превърна в обичаен ритуал за много семейства, а лекарите чуват почти от всеки пациент въпроса коя температура е нормална.

Учени спорят

от близо 30 г.,

а най-новите проучвания претендират, че днешният човек е по-студен, отколкото прадедите му преди около 150 години. Първият, който разклаща приетата норма 37,0 градуса, е световноизвестният с вкуса си към разследващата медицина инфекционист Филип Маковяк, почетен професор на Мерилендския университет. През 1992 г. той прави масирана поредица от измервания, защото се усъмнява в точност на оригиналния термометър (по това време музеен експонат), с който е била доказана “нормалната” температура в средата на по̀ миналия век. На база стотици хиляди стойности Маковяк стига до заключението, че като цяло днес сме по-хладни от предците, а

базовата

температура на

всеки човек е

уникална почти

като пръстов

отпечатък

В следващо мета-проучване на данни мярката 37,0 е оспорена и от екипа на д-р Джули Парсънет от Катедрата по инфекциозни болести и географска медицина на Станфордския университет. Сравнявайки стотици хиляди измервания, документирани между 1862 и 2017 г., учените стигат до извода, че температурата на човешкото тяло се е понижила. Според това “ново нормално” при днешните мъже телесната температура е средно с 0,59° по-ниска от тази на родените в началото на XIX в., а при жените стойностите са се понижили с 0,32° от 1890 г. досега. Доц. Нина Янчева

Доц. Нина Янчева

“Температурата на човешкото тяло е сред ключовите жизнени показатели. В средата на XIX в. германският лекар Карл Вундерлих измерва подмишничните температури на близо 25 хиляди човека и установява, средна стойност на телесната температура 37,0°. Оттогава се смята, че това е нормалната телесна температура – обяснява доц. Нина Янчева, началник на Катедрата по  инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина към Медицинския университет в София. - Проучванията обаче показват, че телесната температура зависи от редица променливи като възраст, пол, здравословно състояние, температура на околната среда, време от денонощието.”

Границите на общоприетите стойности при различни възрастови групи и според мястото на измерване на температурата вижте в инфографиката.

Например измерването на ректална температура (предпочитан метод при малки деца), показва по-високи стойности от измерването на температурата в устата или под мишниците. 

Градусите се променят и през денонощието - в късен следобед и вечер температурата на телата ни е по-висока.

Освен това жените може да имат малко по-висока телесна температура от мъжете, а младите хора - от възрастните.

Намаляването на телесната температура с възрастта се дължи на забавяне на метаболизма на човека, съчетано със спад на способността за регулиране на телесната температура в отговор на промените в околната среда.

Промените, свързани с възрастта, са от особено клинично значение. Пациентите в напреднала възраст не достигнат силен възпалителен отговор на инфекция и при тях няма да се наблюдава треска. Това може да забави установяването на заболяване.

Последното голямо проучване показва, че телесната температура на хората е намаляла за близо два века средно с 0,03 и 0,029 градуса на десетилетие съответно за мъжете и жените. Авторите допускат като причини промените в климата, ръста и теглото на хората, социалните процеси и по-малкото разпространение на инфекциозните заболявания. Хората днес са по-високи на ръст и са станали по-тежки, което променя и телесната температура, коментира доц. Янчева.

Храним се по-пълноценно, медицината е по-развита, постоянното отопление вече не е лукс, така че живеем по-комфортно и не е трудно да поддържаме тялото си топло. Логично е да допуснем, че стандартната температура на тялото ще се промени. Може би най-важният фактор обаче е успешното лечение на инфекциозни заболявания през последния век, смята Парсънет. Отделянето на пот от повърхността на кожата играе критична роля за терморегулацията на човека. Телесната температура се регулира от област на мозъка, наречена хипоталамус. Ако тялото е твърде охладено, хипоталамусът изпраща сигнали, за да накара тялото да трепери, което го затопля. Ако тялото е твърде горещо, хипоталамусът изпраща сигнали за

изпотяване,

което води

до охлаждане

на тялото. Когато способността за изпотяване е нарушена пре тежко физическо натоварване и/или излагане на висока температура (например при хора с нарушено потоотделяне или носене на капсулиращо защитно облекло), това може да доведе до топлинен удар. Потните жлези играят отделителна функция, подобна на бъбречната система, по отношение на изчистването на излишните микроелементи, метаболитни отпадъци и токсични вещества от тялото. Потта се произвежда от жлезите в по-дълбокия слой на кожата – дермата. Потните жлези се срещат по цялото тяло, но са най-многобройни по челото, подмишниците, дланите и стъпалата. Когато потта се изпарява, повърхността на кожата се охлажда. “Множество химични реакции в тялото, които протичат едновременно и непрекъснато, изискват доста тесен температурен диапазон. В резултат на това тялото не понася добре широките колебания на температурата. Тежката хипотермия (ниска телесна температура) или хипертермия (висока телесна температура) може да причини трайно увреждане на органите или смърт. Треска е всяка температура над 38°. Най-честата причина е инфекциозна болест, но има и други причини – топлинен удар, медикаментозна реакция. Важно е да се прецени общото състояние и съпътстващите симптоми, за да се определи терапевтичното поведение. Ако телесната температура спадне

под 35° се счита

за преохлаждане

Често е резултат от излагане на тялото на ниски температури на околната среда, но може да се дължи на хипотиреоидизъм, сърдечносъдови, неврологични заболявания и някои медикаменти.“ Има ли нелекарствени методи за “сваляне” на градусите, които медицината не оспорва? “Стаята, в която е човекът с висока телесна температура, да се поддържа хладна – 21-23°, обличане на по-леки дрехи, повишен прием на течности (вода, разредени плодови сокове, електролитни разтвори). Болният трябва да е в покой, да не извършва активна физическа дейност. Може да се използва вана с хладка, но не студена вода, и обтриване с гъба, или студени компреси. Ако болният човек започне да трепери, значи водата е твърде студена, а треперенето може да влоши треската. Много студените вани с ледени кубчета или разтривки с алкохол, могат да бъдат опасни и трябва да се избягват. “Треската сама по себе си е самоограничаваща се и рядко е сериозна, ако се знае и се лекува основната причина, както и се коригира загубата на течности. При треска температурата се регулира добре от хипоталамуса, при условие че не надвишава 42°. Високата температура влияние неблагоприятно на размножаването на бактериите и вирусите. Тя подобрява имунологичните процеси в организма – т.е. защитните механизми, с които тялото се бори с микроорганизмите. Преди около век треската е била основна форма на лечение на сифилис и гонорея, разказва инфекционистката.

Невинаги треската се оставя без реакция, лекарят преценява кога и какви лекарства са необходими. Известно е, че някои температуропонижаващи медикаменти (антипиретици) предизвикват нежелани реакции, дори и смърт при предозиране. Антипиретици се препоръчват при деца, които са имали фебрилни гърчове и повишен риск това да се случи, също при придружаващи симптоми като болка, делириум, летаргия. Антипиретици се прилагат при състояния, свързани с ограничено енергийно снабдяване или повишена скорост на метаболизма (при изгаряне, сърдечносъдови и белодробни болести, продължителна висока температура, при малки деца, недохранване, след операция).

Високата

температура

може да ускори

метаболизма

и да окаже вредно въздействие върху болестта. Температуропонижаващи медикаменти се прилагат и при малки деца ,които са изложени на риск от хипоксия (ниско кислородно съдържание в кръвта), поради остри респираторни заболявания като бронхиолит, тъй като високата температура повишава нуждата от кислород и може да влоши състоянието.”

По време на пандемията вниманието към температурата става фикция, но повишаването й не е единствена проява на заболяването, нито водещ проблем. Важно е да се следят и всички симптоми и тяхната тежест и прогресия. При хора с придружаващи диагнози може да се стигне до влошаване и на подлежащото заболяване, те трябва да бъдат по-внимателни.

“Конкретно за COVID стана ясно, че при повечето пациенти може да има влошаване в състоянието след 8-10 дни от началото, когато се развива т.нар. цитокинова буря - обяснява доц. Янчева. - Всяка рязка промяна в състоянието трябва да е сигнал, че инфекцията се задълбочава и трябва да се търси лекарска помощ. Лечението при всеки се персонализира според тежестта на симптомите му и съответните обективни показатели от преглед и назначените изследвания от лекуващия.”