Реакцията на организма е изненадваща, имаме дори пациенти с
едновременно образуване на тромби и кръвоизлив, казва за "24 часа" кардиологът проф. Иво Петров

Днешната представа за същността на новата коронавирусна инфекция има малко общи неща с първото впечатение, че е нещо като обикновена респираторна инфекция или най-много грип.

“Все повече специалисти смятат, че тежко протичащият COVID е вирусна пневмония със сърдечносъдови усложнения. Тези увреждания на съдовете и сърцето са водещата причина за фатален изход. Виждаме го в практиката си”, каза за “24 часа” проф. д-р Иво Петров, началник на Клиниката по кардиология и ангиология на “Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов Център” и медицински директор на лечебното заведение.

Какво представлява мултисистемният възпалителен синдром, който бе обявен за ново проявление на коронавирусната инфекция?

Наблюдения за протичане на COVID като мултисистемен възпалителен синдром идват не само от САЩ, по-скоро американски учени обобщават резултати от опита на лекарите в Европа и Китай. “И ние лекуваме такива пациенти. Доказано е, че на това възпаление се поддава организмът на хора, които имат по-тежка инфекция с дълго протичане – т. нар. дълъг COVID, популярен повече с английския термин лонг COVID. Едната му форма е с повече от 4 седмици остра фаза. При другата последиците държат повече от 12 седмици или по-скоро след затихване се появяват нови симптоми”, обясни кардиологът. Екстремният симптом, който протича с мултисистемно възпаление, е най-честата причина за фаталните усложнения при деца. Тези случаи са изключително малко във възрастта до 21 г., много под 1% от общата смъртност от COVID.

“Мултисистемният възпалителен процес не е нещо ново. Сега доби популярност като акроним, но това е същата възпалителна буря, която е довела до цитотоксично разграждане на клетки, включително ендотелни (във вътрешната стена на кръвоносните съдове, кухините и сърцето) – така се образуват аневризмите.

За цитокиновата буря се говори от 8 месеца. Новото е обобщението на данните и новото й име с последици върху сърдечносъдовата система.
При децата синдромът е много подобен на синдрома на Кавазаки, сходен е и механизмът. Специфичното е, че сегашният е свързан конкретно с COVID, а при Кавазаки “подбудител”  са различни вирусни инфекции. И при двата синдрома има характерни находки като екстремно разширение на кръвоносните съдове. Като цяло е полианевризмална болест със засягане най-често на съдовете на сърцето.

В късната фаза на Ковид се борим със сърдечносъдовите усложнения след бурното копиране и намножаване на вируса, вече провокирал масиран възпалителен отговор. За това говори фактът, че над 90% от
пациентите, включително децата, имат изработени (IgG) антитела, а те се създават през третата-четвъртата седмица от началото на заболяването. Така че при пациентите с мултисистемно възпаление репликацията на вируса почти е приключила. Болните са отрицателни при PСR, антиген негативни са, но са изработили IgG антитела. На този фон се откриват масирани съдови усложнения и тромби. Това е една от най-драматичните форми на протичане на лонг COVID.”

Диагнозата е сравнително лесна. Лабораторни изследвания показват изменения, пораждащи съмнение. За потвърждение се правят образни изследвания за външни сърдечносъдови изменения - компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, доплер, ехокардиография.

“И в момента лекуваме такива пациенти, при които няма незасегнат орган или система. При мултисистемното възпаление се прилагат всички терапии и средства, които може да дадат добър ефект. В случая освен на медикаменти се разчита и на високоскоростно кислородно обогатяване, интубация, на машина за екстракорпорална циркулация, хемофилтър, плазмафереза и всички други помощни средства, с които лекарят разполага. Въпреки всички усилия още от горчивия опит на Китай, Италия, Испания се знае, че при продължително интубираните прогнозата е лоша. При 60-80% от тях то не помага в достатъчна степен, защото нарушенията вече не са само в белия дроб, а са засегнати много органи и задържането на живота е изключително трудно. Много често при един и същи пациент им едновременно както образуване на тромби, така и кръвоизлив -
в една зона съсирвания, в съседна кървене. Това е пример колко е многолик възпалителният, цитотоксичният и протромботичният процес.”

Сложен е не вирусът, а реакцията на “гостоприемника” – конкретния човешки организъм, в който вирусът прониква, смята кардиологът. Заради многото скрити случаи на незабележимо лека или безсимптомна болест процентът на смъртност изглежда по-висок.

“Но за съжаление, ние – кардиолози, кардиохирурзи, ангиолози, ще има да се борим дълго с последиците от дългия COVID. Късни поражения ще откриваме много дълго, може и години даже, и вероятно ще научаваме още детайли за уврежданията. Не толкова заради несправяне с него, а защото вирусът е изключително многолик. Не се държи като нищо познато и дори много здравни системи, сочени за пример в Европа и Америка, губят много хора и се оказват блокирани.

Епидемиолозите и вирусолозите могат да направят по-добри прогнози как ще се развива пандемията. Като всеки лекар чета много по темата и се надявам, че повечето от ваксините ще са ефикасни и към новите мутации. Ваксините са направени да реагират на части от вируса, които са общи в неговите варианти. Друг повод за оптимизъм е, че вероятно ще настъпи адаптиране между човека и вируса. Най-малкото ще намалее тежестта на протичане на инфекцията. Надеждата е войната, в която сме сега, да бъде изместена от приемливо съжителство. Например ХИВ вирусът не е вече така смъртоносен, както в началото. СПИН сега е контролирано с различни средства заболяване.

Допускам, че и за COVID по-реалистично е да очакваме не да го победим с една терапия, а да контролираме тежестта на протичането с множество средства в зависимост от фазата на инфекция. В момента се създава усещането за битка между различни средства за лечение. Но тя е безпредметна, тъй като голяма част от тези добили популярност протоколи имат ефект в конкретна фаза на инфекцията.

Противоборството между ваксини и антивирусни средства е излишно, защото и двете са необходими и имат роля в борбата с вируса.”