Има и риск, но с професията, която съм избрал, винаги ще има рискове, казва Виктор Великов

22–годишният Виктор Великов е студент по медицина в IV курс във Варненския медицински университет. Младият мъж е от село Раданово, община Полски Тръмбеш. Средното си образование завършил в СУ “Емилиян Станев” във Велико Търново и от 13–годишен се занимава с доброволчество. Като ученик участвал в различни кампании на РЗИ и на център “Амалипе”. Така съвсем естествено решил да се посвети на лекарската професия.

От няколко седмици той е доброволец в едно от COVID отделенията на великотърновската болница.

“Още в началото на втората вълна на заразата се замислих, че ако всеки си стои вкъщи, ситуацията няма да се промени и затова изчаках да видя графика си от онлайн обучението и колко време мога да дам от себе си, след което звъннах на главната сестра Минекова и си уредихме среща.

Обясних, че мога да извършвам сестрински задължения и да влизам в отделението в петък, събота и неделя, а в изпитната сесия в зависимост от изпитите - и за повече от 3 дни”, разказва студентът. По думите му това е предизвикателство за бъдещите лекари като него, а от друга страна, е и шанс да натрупа опит и знания, които ще му помогнат занапред.

“Има и риск, но с професията, която съм избрал, винаги ще има рискове”, допълва Виктор Великов.  

В COVID отделението той основно помага на сестрите - поставяне на абокати, вземане на кръв, поставяне на медикаменти в абокат, включване на системи.

“Първата задача сутрин е да приготвим назначенията на хоспитализираните, като всеки от тях има по 5-6 лекарства. Този процес отнема час и половина. Втората стъпка е да облечем скафандрите и започва влизането по стаите за манипулациите, което отнема около 3-4 часа в зависимост от броя на пациентите. Последния път, в който влязох, бяха 18”, описва работата си Виктор.

След кратка обедна почивка цикълът се повтаря. Натовареното дежурство продължава до около 22 ч.

“През нощта, а и не само, е трудно да се спи, защото трябва постоянно да си нащрек. Ако внезапно някой се влоши, трябва да се действа бързо. Освен това се е случвало да се приеме болен и в 3 ч посред нощ. Когато влизам при пациентите, повечето са възрастни, те виждат само очите ми и чуват гласа ми. Опитвам се да им доставя уют и спокойствие, защото и на тях им е трудно, понеже и те не виждат близките си. Радвам се, когато видя усмивките им в тази трудна за тях ситуация”, казва бъдещият лекар.

Най-радостният момент за целия екип е изписването на излекуван пациент, а най-тежкият - да изгубят битката за живота на инфектиран, защото вирусът е толкова непредсказуем и коварен, че от почти перфектно състояние на болния може да се стигне до екзитус, твърди доброволецът.

Тази година Виктор ще посрещне най-светлите християнски празници в болницата, където влиза, за да помогне и отмени част от сестрите, които от месеци работят на първа линия.

“Това не ме притеснява, защото знам, че с тази моя постъпка ще помогна на много хора. От друга страна, родителите ми също ме подкрепят и независимо от това, че за първи път ще липсвам на коледната трапеза, те са съгласни, а и знаят, че професията включва и тези моменти”, гордее се Виктор, който ще работи в ковид зоната от 21 до 27 декември. Бъдещият лекар казва, че се надява Новата година да донесе ново начало за всички.

“Докато тази ситуация премине, искам да пожелая само здраве, защото това е най-важното в момента”, казва още Виктор Великов.