На читателския въпрос отговарят д-р Ива Георгиева и

д-р Радина Николова, специализантки асистентки в Клиника по нефрология на УМБАЛ "Александровска"

Пациентите с хронично бъбречно заболяване трябва да продължат прилаганата им терапия, да не се преустановява приемът на лекарствата за повишено кръвно налягане или захарен диабет.

Тук бихме искали да обърнем специално внимание на приема на аналгетици, антипиретици и нестероидни противовъзпалителни средства, които могат да бъдат използвани като симптоматично лечение на един от симптомите на COVID-19, a именно - високата телесна температура. Тези медикаменти трябва да се прилагат с повишено внимание при всички бъбречно болни поради повишения риск от остро влошаване на бъбречната функция. Болните не трябва да забравят, че всяка една инфекция, която протича с висока температура, води до изпотяване и последваща дехидратация, ето защо рехидратацията е водеща, приемът на течности е от голямо значение, ако искате да помогнете на вашите бъбреци.

За пациентите, провеждащи диализно лечение, които са проявили симптоми на болестта, задължително трябва да се информира хемодиализният център по телефона, за да може да се проведе правилната подготовка за посрещането на този пациент при следващата хемодиализна процедура, както и да се избегне разпространение на вируса.

Пациентите с хронично бъбречно заболяване имат повишен сърдечносъдов риск. Наличието на COVID-19 инфекция при тези болни определя внимателното терапевтично поведение с оглед на особеностите в лечението на пациенти с нарушена бъбречна функция. SARS-CoV-2 вируса, който причинява COVID-19 инфекция, взаймодейства с ACE 2-рецептора, разположен върху клетъчните мембрани на клетките на белите дробове, артериите, сърцето, бъбреците. Подоцитите и проксималните тубулни клетки експресират тези АСЕ2 рецептори. В резултат на което може да се развият хематурия и протеинурия (загуба на белтък с урината). Препоръките за лечение към пациентите с хронично бъбречно заболяване и COVID-19 се основават на основните усложнения - ренална анемия, матаболитна ацидоза, костно-минерални нарушения, електролитни нарушения. Лечението на COVID инфекцията следва да бъде съобразено с бъбречната функция, с гломерулната филтрация (ГФ). Дозирането на антибиотичното лечение следва да е съобразено с ГФ поради риск от допълнително влошаване на бъбречната функция при неоптимално дозиране. При пациентите с ХБЗ приемът на витамин С, което е една от препоръките за лечение на пациенти с COVID-19, влошава наличната метаболитна ацидоза.

Препоръчва се ограничен прием на сол в храната (5г /24ч натриев хлорид), спазване на ниско белтъчна диета (0,3-0,6 г/кг тегло/24ч). Бедната на белтъци диета намалява протеинурията и прогресията на болестта. Диетата трябва да е балансирана, да съдържа достатъчно енергия и да не се допуска малнутриция. Ограничаването на фосфатите в храната е от решаващо значение за успешното овладяване на хиперфосфатемията и бъбречната костна болест. Фосфорът в храната трябва да бъде ограничен и при пациенти със стадий 3 или 4 на ХБЗ, започване на диетичните ограничения с намаление приема на фосфорсъдържащите храни (риба, ядки, сухо мляко, овесени ядки, оризови трици и др.).

При пациентите с COVID-19 и ХБЗ се наблюдава влошен контрол на артериалното налягане, като е подходящо включване на АСЕ-инхибитор или АРБ, съобразено гломерулната филтрация, при необходимост комбинирана терапия, включваща бримков диуретик и калциев антагонист. При болните с COVID инфекция една от препоръките е за допълнителен прием на витамин D. Пациентите с ХБЗ 3-4 ст. имат нарушения в минералния и костния метаболизъм и подлежат на заместително лечение с медикаментите, свързващи фосфати, съдържащи или не калций, активни аналози на витамин D, синтетични аналози на вит. D. Ето защо е важно внимателното прецизиране на терапията с витамина с оглед избягване на свръхприем. Необходимо е проследяване на нивата на калций, фосфат, ПТХ, витамин D при тези пациенти. От друга страна, самата COVID-инфекция може да доведе до остро бъбречно увреждане, което е първично засягане на бъбреците от вируса.

Последните клинични проучвания показват, че при по-възрастните хора и пациентите с хронично бъбречно заболяване или друга хронична болест като диабет, артериална хипертония, наднормено тегло съществува по-голям риск от по-тежко протичане на инфекцията.

Поради това изключително важна е информираността, за да може, на първо място, да се предотврати заболяването, а и да се редуцира максимално рискът от по-тежко протичане, както и влошаването на бъбречната функция.