Важният въпрос, който няма отговор: срокът на имунитета

15-ина са даващите надежди ваксини срещу COVID в последните етапи на тестване - известни като клинично изпитване в трета фаза, но продуктът на “Пфайзер” и “Байонтек” е първият, който извади на показ резултат. Макар и с уговорката, че е междинен и му предстоят още проверки.

Създаването на ваксини за инфекциозни заболявания обикновено продължава години за разработване, клинични изпитания, за да докажат безопасност и ефективност, процедури да бъдат одобрени и да влязат в живота. Голямата част от първоначалните кандидати не стигнат до края. Досега рекордът за скорост държи ваксина срещу заушка, която стига от лабораторията до използването за 4 г.

Дори и при перфектна успеваемост обаче, не е гарантирано заличаването на дадена болест. Към днешна дата човечеството се е освободило напълно само от една инфекциозна болест - едрата шарка, и това е отнело 200 години.

Ваксината, претендент да счупи рекордите за бързо създаване на защита срещу новата коронавирусна болест, използва нов тип експериментален подход. През 90-те се ражда като надежда за противораково лечение, но с времето идеята се разпростира за широк спектър болести. Технологията

използва част от

генетичния код

на вируса

Целта е при вкарването му в организма имунната система да създаде защита срещу патогена. Този тип ваксини по аналогия бяха наречени генни и са последните, присъединили се в методиките за изработване на имунна защита. При това с пълна мобилизация - чрез активирането и на вродения, и на придобития адаптивен имунитет.

Данните от досегашните изпитания с доброволци показват, че са необходими

2 дози с интервал

от 3 седмици

за постигане на 90% защита след втората инжекция. Това означава 23 дни, или около месец, за създаване на имунитет. При това точната ефективност на ваксината може да се промени в сравнение с междинната, когато се анализират окончателните резултати от клиничните изпитвания. Създателите казват, че ще имат достатъчно данни за безопасност до третата седмица на ноември и веднага ще внесат резултатите си на регулаторните органи, които трябва да ги одобрят при съответните доказателства.

Близо ли сме до решаване на ребуса COVID? Едва ли. Много въпроси са без отговор. Колко време ще работи имунитетът? Дали ваксината е еднакво ефективна в различните възрасти и за отделните уязвими групи? Продължават ли да разпространяват вируса ваксинираните, които не развиват симптоми? Готов ли е светът да отговори на производствените и логистичните предизвикателства при имунизирането на огромен брой хора с ваксина, която

губи потентност

извън ултраниски

температури

на съхранение

Генни подходи за създаване на ваксина използват и други компании, но още не са се похвалили с резултати.

Другата конкурентна технология с голям потенциал за близък финал на изпитания в трета фаза е на ваксините като на “АстраЗенека”, които използват вектор за посредник в процеса на създаване на резистентност към коронавируса. В случая са “впрегнати” аденовируси, една от компаниите експериментира дори с вирус на морбили.

Този тип ваксини обаче имат по-бавен биотехнологичен процес в сравнение с генните, а според някои имунолози - и повече рискове за хора, за които конкретният използван вектор може да се окаже рисков, а не безопасен като за преобладаващото население. Ефектът от ваксината може да бъде смутен и когато човек има антитела към използвания вирус носител - вектора, в който е вкаран ген на прицелния за преодоляване вирус. Оксфордската ваксина премина всички изпитания за безопасност за разлика от “Спутник 5”.

Тези два подхода не са единствените в битката за надмощие над прескочилия от животните към човека коронавирус. Целта на всички е да изложат тялото на

антиген, който

няма да причини

заболяване,

но ще предизвика имунен отговор, който може да блокира или убие вируса, ако човек се зарази. Някои използват самия SARS-2 вирус в отслабена или убита форма, други искат да инжектират протеини на коронавирус директно в тялото, трети - фрагменти от протеини или протеинови обвивки, които имитират външната обвивка на коронавируса.