l Проблемът често не се разпознава правилно, пациентите погрешно търсят УНГ лекар, невролог, ортопед, ревматолог

l Стресът е сред водещите причини за проблеми с дъвкателния апарат, случаите се увеличават в условията на COVID

l Срещу болките и за ремоделиране на стойката прилагаме иновативна нанотехнологична терапия на базата на биофотони

Това казва в интервю за в. "24 часа" проф. д-р Мариана Димова-Габровска, дн, от Катедрата по протетична дентална медицина на Факултета по дентална медицина към Медицинския университет в София. Специалист е по протетична и обща дентална медицина и постурология (анализ на стойката на човека и връзката й с дъвкателния апарат и някои заболявания). Защитава дисертационен труд за “доктор на науките”, в който за първи път у нас е представен разработен от нея протокол за изследване, диагностика и рехабилитация на дъвкателния апарат при пациентите с краниомандибуларни (от латинските думи cranium - череп, и mandibula - долна челюст, бел. ред.) дисфункции. Автор е на 170 научни публикации и две монографии, има над 105 участия с лекции и презентации на научни конгреси у нас и в чужбина.

- Проф. Димова, кои са причините за стискането на зъбите нощем, което според дентални лекари от целия свят е невидима епидемия?

- Психическото напрежение, хроничният стрес, нарастващата динамика на заобикалящия ни свят са характерни за съвременния начин на живот.

Опитваме се да се адаптираме и в повечето случаи смятаме, че го правим добре.

Невинаги си даваме сметка обаче как организмът ни реагира на външните въздействия.

Например промените в невромускулната система в областта на главата, тила и раменния пояс често рефлектират във функционални увреждания на дъвкателния апарат с въздействие върху цялото тяло, наричани още краниомандибуларни дисфункции. С това понятие се означават

промени в

дъвкателните

мускули и

ставите на

долната челюст, които имат отражение върху цялата мускулно-скелетна система на човека.

- Обяснимо е, че днес свързваме всичко с пандемията - стресът, в който тя ни държи почти една година, отразява ли се и на денталното здраве?

- Напрежението и негативните емоции водят до

повишаване

на секрецията

на адреналин и

кортизол, които

увеличават

нервно-

мускулния тонус Докато през 2015 г. лекарите по дентална медицина съобщаваха, че имат от 10 до 30 пациенти с краниомандибуларни дисфункции годишно, днес пациентите с такива оплаквания са много повече.

Човешкото съзъбие

е изградено така, че да

изпълнява ролята

на “система

срещу стреса”

Бруксизмът представлява скърцане, триене и/или стискане на зъбите, което се проявява извън интервалите на нормално дъвчене и говор, обикновено по време на сън.

Причините за възникване на бруксизъм са различни, но най-често споменавани в литературата са психоемоционалните фактори и несъответствията между дъвкателните повърхности на зъбите в резултат от пломби, протезни конструкции, нарушения в разположението на зъбите и други подобни проблеми.

С времето пациентите започват да се оплакват от болки в областта на лицето, главата, тила и раменния пояс, които са естествено следствие на повишената мускулна активност при бруксизъм. Появяват се симптоми на краниомандибуларни дисфункции, които обаче не се тълкуват правилно от пациентите.

Болката в областта на ставите на долната челюст, която често се усеща като болка в ушите, отвежда пациентите при специалистите уши-нос-гърло. Някои от потърпевшите търсят неврологична консултация поради възникващите главоболия или прегледи при ортопед и ревматолог заради болки във врата, гърба и стъпалата.

Причината за проблема обаче е в дъвкателния апарат и диагностиката и лечението са в полето на лекарите по дентална медицина.

Хората търсят най-често консултация и лечение заради болката и като че само когато тя е в дъвкателните мускули, се насочват към лекар по дентална медицина. В повечето случи обаче има болки в тила, в шията, в раменния пояс,

шум в ушите -

тинитус, хронични

главоболия,

болки в гърба

и кръста и

в колената

Свързаните с бруксизъм краниомандибуларни дисфункции се характеризират с изтриване на зъбите, фрактурни линии и пукнатини по повърхността им, дефекти в емайла (клиновидни дефекти) и др.

Възможни са шумове в долночелюстните стави – така нареченото щракане. Може да се наблюдават и затруднено отваряне на устата, болки при прозяване и отклонения на долната челюст встрани.

Нарушена е и правилната стойка на тялото, поради което е необходимо лечението да бъде предшествано от постурологично изследване на пациентите.

- У нас извършва ли се такава диагностика?

- В Българската академия на науките - в Института по невробиология, има прекрасно оборудвана

лаборатория

за двигателна

координация

и регулация

на движенията, където с помощта на съвременни стабилометри се отчитат отклоненията в стойката при пациентите.

Вече сме започнали съвместни изследвания с колеги от БАН върху пациенти с краниомандибиуларни дисфункции.

- Какво установявате?

- Очертават се ясни

взаимовръзки между

нарушенията в

захапката, стойката

на тялото и

разпределението

на налягането

в стъпалата

- Какви са вариантите за корекция на нарушението и за лечение на болката?

- Както диагностичният протокол на тези състояние е многостъпков, така и лечението преминава през последователни етапи.

Изключително важно е обаче да се започне с релаксиране на структурите на дъвкателния апарат, които са в принудителен хипертонус. Работи се в две направления – да се отпусне дъвкателната мускулатура и да се премахне болката. Това се постига чрез последователни и индивидуално планирани физиотерапевтични и кинезитерапевтични процедури.

Успешно

доказани в

практиката са

озонотерапията и

упражненията

за дъвкателната мускулатура.

За изпитващите болка от първостепенно значение е нейното отстраняване. В чужбина има центрове за справяне с болката, където се прилагат и методи на автосугестия и тренинг, психологическа подкрепа за пациентите, йога, хипноза и други.

У нас също освен медикаментозното повлияване пациентите се насочват за консултация и лечение към невролог или дори в някои случаи към психиатър.

Съвременен, нанотехнологичен метод е въздействието с биофотони.

- Звучи интригуващо, но щом е толкова ново, вероятно не е добило популярност, в какво се изразява методът?

- Биофотоните са слаби електромагнитни вълни в оптичния обхват на спектъра. Всички живи клетки на растенията, животните и хората излъчват биофотони, а тази светлинна емисия е израз на функционалното състояние на живия организъм и на неговата жизнена енергия. Вече са разработени и са достъпни и у нас апликатори, които имат свойството да

предават фотони,

съответстващи

на биофотоните в

човешкото тяло

Може да се прилагат при главоболие, мускулни болки и за ремоделиране на стойката на тялото и възстановяване на нарушения баланс. Предстоят научни разработки у нас, които ще изследват възможностите на апликаторите при дисфункции и увреждания на дъвкателния апарат.

- Лекарите обичате да казвате, че профилактиката е идеалното “лечение” – в този смисъл как можем намалим риска от стрес провокирано стискане и скърцане със зъби?

- Това, което всеки би могъл да опита, е да има ясен, повторяем режим на живот и сън с осигуряване на необходимите почивки за възстановяване и баланс. Още при първите признаци и симптоми, наподобяващи бруксизъм, е добре да се обърнем към специалист за точна диагностика и при необходимост за провеждане на лечебно-профилактични дейности.

Краткотрайният стрес е начин да се мобилизираме за справяне с предизвикателствата, пред които животът ни изправя. В този смисъл той не е опасен. Но хроничният стрес е вреден, затова от всеки от нас по отделно и от всички заедно зависи да съхраним радостта в живота ни.