Пожарникар e доброволец в областната болница във Велико Търново

В България при кризи винаги сме се обединявали, но сега животът стана тягостен, озлобиха се хората и това не ми харесва, казва Мирослав Стоянов

Пожарникар от Велико Търново вече 3 месеца помага доброволно в борбата с COVID-19 в областната болница.

Близо 9 години Мирослав Стоянов работил като шофьор на линейка в Спешна помощ, а от 2017 г. е в редиците на Регионалната дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”.

Казва, че за последните 12 години се е сблъсквал с всякакви ситуации.

“Още като шофьор на линейка тук, в болницата съм, виждал какво ли не - катастрофи, самоубийства, убийства, и в сегашната ми работа е същото. Има хора, които не понасят само да видят кръв. Имало е колеги, които започват работа и на следващия ден се отказват - свят широк, хора различни”, казва младият мъж.

През юли разбрал, че във великотърновската болница се търсят доброволци, и без да се колебае, почти веднага се отзовал.

“Когато прочетох апела на болницата за доброволци споделих на съпругата ми - обясних ѝ за какво става въпрос и тя нямаше нищо против. Дежурствата в пожарната са по 24 часа, след което почиваме по два дни, а на третия се водим на разположение. Сметнах, че през свободното си време мога да идвам в болницата на дежурство и да помагам с каквото мога”, разказва за решението си Мирослав.

В болницата прекарва по няколко часа. В ситуацията на разрастваща се зараза сменя предпазния пожарникарския шлем с COVID костюма и нарамва пръскачката с дезинфектанти.

“Извършвам

дезинфекция

навсякъде в

болницата

- фоайета, коридори, входове, изходи, ако се наложи - и в отделенията.

Лекарите и медицинският персонал постоянно изказват своята благодарност, тъй като това е някаква отмяна за тях. В болницата за дезинфекцията винаги са се грижели санитарите, но в момента и те са изключително натоварени”, казва доброволецът.

И той като всеки човек не отрича, че се страхува, но въпреки това е твърдо убеден, че в такива моменти е изключително важно да бъдем обединени и най-вече съпричастни.  

“Най-много се притеснявам за здравето на децата ми. Всеки нормален човек изпитва страх. Страхувам се, но спазвам дистанция, използвам защитни средства, мия си ръцете редовно. В България хората в моменти на големи кризи винаги са се обединявали в една обща кауза за благото на всички, но сега животът стана такъв тягостен, което явно озлобява хората и всеки дърпа чергата към себе си. Това не ми харесва”, казва Мирослав. По думите му ситуацията с

пандемията се

задълбочава

всеки ден и това

вече се усеща

“В началото, когато започнах да идвам като доброволец, нямаше такъв наплив на заразени или на такива със съмнение за COVID, но в последните няколко дни е малко като на конвейeр.

Има стая, в която за 24 часа се настаняват пациентите със съмнения, докато излязат резултатите от изследванията. През това време от Спешна помощ извозват други хора със съмнения за заразата. Направи ми впечатление, че в понеделник имаше 5 човека, които чакаха на опашка, за да им направят изследвания за COVID”, споделя впечатленията си пожарникарят, решил безвъзмездно да се включи в борбата с пандемията.

Лекарите и медицинският персонал в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” казват, че съпричастността и помощта на Мирослав са безценни, а той от своя страна е категоричен:

“На лекарите пожелавам здраве и да знаят, че има хора, които вярват в тях и се опитват да помагат с каквото могат.