На читателския въпрос отговаря доц. Жана Казанджиева, Клиника по кожни и венерически болести, Александровска болница
Лупус еритематозус е автоимунно заболяване, което има три основни форми – остра, подостра и хронична. Засягане на кожата има при всички форми на лупус, но обривът е различен и специфичен във всеки един етап на болестта.
Острата (системна) форма засяга не само кожата, но и много други органи и системи. При острата форма възпалителният процес предизвиква промени в кръвната картина, ставни болки, може да обхване бъбреците, сърцето, белите дробове. Все пак най-характерен е кожният обрив, който се появява по лицето - т.н. лупусна „пеперуда“. Това е зачервяване, което се наблюдава по носа и бузите, най-често след излагане на слънце.
Подострата форма се проявява предимно с кожни и имунологични промени. Кожните изменения обхващат най-вече гърба, деколтето и ръцете, но засегнати могат да са и всички останали области на тялото. Различават се два подвида на подострия лупус – ануларна (пръстеновидна) форма и подобна на псориазис форма. Пациентите са силно фоточувствителни.
Хроничната (кожна) форма е с най-благоприятна прогноза. Тя засяга само кожата, разделя се на няколко различни подтипове, но най-характерни са специфичните промени наречени дискоидни лезии. Обривите са разположени основно по местата изложени на интензивна слънчева светлина – лице, деколте. Понякога се засягат ушните миди и окосмената част на главата. Много рядко при хроничния кожен лупус може да се наблюдава и разпространение на обрива по ръцете и тялото.
Дискоидните лезии са типични – те представляват окръглени или овални надигнати плаки с добре очертан ръб, често със залющване на повърхността и атрофични участъци в центъра. На цвят могат да бъдат червени, бели или кафяви, като често и трите цвята могат да се наблюдават в една плака. При хроничния лупус също може да се появи пеперудообразен обрив. Възможно е развитие и на хипертрофични варианти. В косата също може да има дискоидни изменения или атрофични плаки. Характерно за кожната форма е, че пациентите нямат особени оплаквания. Лупусните промени по кожата не болят и не сърбят. Известен дискомфорт се усеща само ако пациентът реши да отстрани някоя от белите люспички по повърхността на дискоидните лезии.
Няма два еднакви случая на лупус. Обривът при част от пациентите се появява внезапно, но при други се засилва постепенно, в течение на годините. Много от болните с хроничен лупус се чувстват зле само за кратко време, а след това се повлияват от лечението и за дълъг период нямат никакви симптоми. Заболяването започва обикновено във възрастта – 15-45 години, но при случаите в които лекарство „помага“ за появата на лупус, пациентите може да са и много по-възрастни. Честотата на поява е приблизително 4.3 /100,000. Жените се разболяват 10 пъти по-често от мъжете. Лупусът не е заразен, но е възможно генетично предразположение, като рискът за близките роднини е нисък – между 5 и 13%. Причините за отключване на заболяването са неизвестни. Смята се, че основна роля играят 3 фактора – ултравиолетовите лъчи, някои инфекции и медикаменти (предимно антиепилептични и антихипертонични лекарства).
Не съществува един единствен тест за лупус. За да се постави диагнозата „кожен лупус“ е необходимо обстоен клиничен преглед, вземане на биопсия и хистологично доказване на заболяването. От голямо значение е имунологичното изследване. Директната имунофлуоресценция убедително доказва специфични отлагания в кожата. За диференциална диагноза с острата и подостра форма се изследват антинуклуарни антитела и редица други специфични имунологични показатели и тестове (лупус банд тест). При пациентите се прави фототест, който показва чувствителността на кожата към облъчване с ултравиолетови лъчи.
Днес медицината разполага с много средства за лечение на кожната форма на лупус. Целта на лечението е да подобри вида на засегнатата кожа, да предотврати белезите и появата на нови плаки. Задължително е приложението на фотозащитни кремове с висок фактор и защита както от УВА, така и от УВБ лъчи. За повлияване на възпалението се използват локални кортикостероиди, а в някои случаи и калциневринови инхибитори. Често се назначават и препарати с активна съставка хидрохинон (който нашумя много по време на ковид-пандемията). При разпространение на обрива се предписват и системни кортикостероиди, а инжекционно стероиди могат да се направят и в някои плаки резистентни на лечение.

Кожната форма преминава ли в системно заболяване?
Според медицинската статистика това се случва много рядко. В световната литература се съобщава само за 5% - 10% от болните, които от кожна форма преминават в системна.
За съжаление има едно голямо предупреждение – жените, диагностицирани с кожна форма на лупус трябва сериозно да обсъдят с лекуващия си лекар евентуална бременност. Доказано е, че усложненията при лупус и преминаването от лека в тежка форма най-често се наблюдават по време на бременност. Според някои теории причината е във високите нива на естрогените в организма, но липсват убедителни доказателства в полза на тази хипотеза