Останалите промени нямали ефект върху разпространението на вируса - неутрални били

Британски генетици излизат с обнадеждаваща новина за новия коронавирус SARS-CoV-2. Няма доказателства, че мутациите му увеличават неговата заразност и смъртоносност, съобщават те в проучване, което очаква независима научна рецензия.

Твърденията на екипа на Генетичния институт в Обединеното кралство се основават на

анализ на 15 691

генома на SARS-CoV-2

в проби от 75 държави

Изследванията показват, че мутациите не повишават инвазивността на вируса, а вместо това са неутрални или дори вредни за разпространението му.

След междувидовото прескачане на вируса от животни сред човешката популация в края на 2019 г. вирусът натрупва незначителни мутации в генетичния си код, който се състои от едноверижна РНК. Има опасения, че някои от тези мутации могат да повишат способността му да се разпространява между хората, други се тревожат дали няма с промените си вирусът да стане по-убийствен.

Мутациите възникват

по 3 начина

Най-често се получават при копирането на вируса чрез човешките клетки, вторият път е чрез взаимодействие с други вируси, с които са се оказали по едно и също време в човека, а могат и да се подчинят на промени, предизвикани от имунната система на “домакина”.

Оказало се, че повечето мутации нямат ефект върху разпространението на вируса - с други думи, те са неутрални, но в същото време мутациите може да бъдат пагубни или полезни за вируса.

За да определят дали мутациите могат да увеличат или не способността на вируса да се разпространява между хората, изследователите моделират еволюционното дърво на SARS-2. След това те анализирали потомците на вирус. И не откриват доказателства, които да подсказват, че някоя от често срещаните мутации повишава способността на вируса да се разпространява. Всъщност повечето мутации били леко пагубни за вируса, а останалите били нито благоприятни, нито увреждащи.

Учените използвали нова техника за съпоставяне на поколенията на SARS-2. При никоя от промените той не се предавал с по-висока скорост. Просто по никакъв начин мутациите не влияели върху инвазивността и агресивността на патогена към човека. Въпреки че анализът открива 12 независими варианта на най-подозрителната честа мутация, изследователите не откриват доказателства да е свързана с повишено предаване.

Повечето от мутациите

са на база взаимо-

отношенията с имунната

система на човека,

а не на адаптирането на вируса към нашия вид, смятат генетиците. Предстои техните твърдения обаче да минат проверка.