По време на пандемията всяка симптоматика с температура и признаци на респираторни инфекции е аларма да се заподозре новата коронавирусна болест. Но сходни оплаквания се появяват и при други инфекции, включително при ку-треската. Такова огнище се е появило у нас, каза на брифинга на националния щаб в неделя проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Случаите са над 20 в села около Габрово.

Заболяването не се причинява от вирус като COVID-19, а от бактерия (коксиела бърнети) и е една от типичните зоонози – предава се на човека от болни животни. Най-често инфекциозните огнища се разпалват сред хора, ангажирани с отглеждане на добитък и свързаните браншове. Пролетта е "класическо" време за поява на случаи.

Протича с 38-39 градуса температура, главоболие, мускулни болки, отпадналост, може да се съпътства от диария. Развива се след сравнително продължителен инкубационен (латентен, скрит) период – до месец, най-често между 10 и 15 дни. Често при хора се открива при огнища на пневмонии.

Диагнозата се доказва е на базата на изследване, а лечението е с антибиотици и обикновено продължава дълго.

Ку-треската е много заразна, човек заболява най-често след вдишване на разпрашени изпражнения от болни животни – най-често овце, кози, говеда, в кланици, при обработка на вълна и кожи. В природата резервоар на заразата са диви бозайници и птици. Микробът може да бъде предаден и чрез ухапване от кърлеж. Както и при консумация на сурово мляко и продукти от него.

Протичането може да бъде и много тежко. Усложненията зависят от органите, в които се разпространява заразата. Ку-треската може да засегне тежко мускулите, включително сърцето и да предизвика възпаление.

Болестта получава името си от мястото, където е открито като човешка болест – в Куинсланд, Австралия, през 1937 г. след взрив на болни в кланица. Като синоним болестта е популярна и с името кланична треска.

Животните по-често прекарват заболяването леко, но отделят причинителя с млякото, фекалиите и околоплодните течности.

В Европа е описана за първи път на Балканите и Апенините през Втората световна война в армиите на воюващите страни и получава името балкански грип. В исторически план в България заболяването подлежи на ветеринарен контрол от средата на миналия век. Освен при кози, овче и говеда и в природата инфекцията е установявана при кучета, котки, зайци, коне, прасета, биволи, гризачи, които безсимптомно могат да предадат инфекцията на човек.