Търновски медсестри: Научихме се да се пазим

В началото било трудно мотивирането на екипите

Вече 33 години Йорданка Минекова е посветена на своите пациенти, живее с тревогите им, не им позволява да мислят за проблемите си, участник е в десетки истории за променени съдби, благодарение на които открива стотици приятели.

“Обожавам професията си. Пациентите са ме измъквали от тежки житейски моменти. Благодарение на тях аз също съм оцелявала”, казва тя.

От шест години е главна медицинска сестра в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” АД - Велико Търново. Последните два месеца за нея, както и за целия екип на областната болница са едни от най-тежките заради световната пандемия от COVID-19.

И тук, както във всяко друго лечебно заведение, работата е преструктурирана, а медицинският екип е изправен пред непознато до този момент предизвикателство.

“В началото организацията беше доста трудна, защото информацията, с която разполагахме, беше оскъдна, на моменти и объркваща. Първоначално имахме една идея, но след това решихме, че не е толкова добра, и в крайна сметка се отделиха последните два етажа на болницата за лечение на пациенти с коронавирус.

Последният етаж е реанимация. Там безусловно лежат пациентите, които се нуждаят от интубация и реанимационни грижи. На етажа под реанимацията се намираха двете хирургични отделения, които бяха изместени в другата база на болницата, а на тяхно място се сформира отделение за пациенти с COVID-19. В едната част на обособеното отделение са суспектните пациенти - до излизане на пробите, а в другата - вече доказаните случаи”, разказва главна сестра Минекова.

В началото най-трудно било осигуряването на лични предпазни средства и мотивирането на екипите да обслужват пациенти с COVID-19.

“В първите дни имахме оскъдни количества и аз бях много притеснена, ако точно в този момент дойде такъв пациент, как бих мотивирала хората да го лекуват. Обявяването на извънредното положение много ни помогна - даде ни се време да се организираме, даде се време и на фирмите, които ни снабдяват с нужните консумативи”, анализира тя.

Първият пациент с коронавирус е приет във великотърновската болница в средата на март. Сестрите Паулита Ангелова и Надежда Григорова са едни от първите, които без грам колебание приемат да влязат в изолираното отделение и остават там 7 дни, без да напускат болницата.

“Когато при нас постъпи първият пациент с COVID-19, аз бях на работа. Веднага започнахме организация, облякохме се и изведнъж се подготвих, че ще приемаме такъв пациент. Важно е в този момент да вдъхнеш спокойствие на пациента. Влизахме при него с добро настроение, дори се шегувахме”, разказва сестра Надежда Григорова.

“Не съм мислила, че трябва да бъде пожелание, приела съм го като дълг. Научихме се да се пазим. Разполагаме с достатъчно предпазни облекла и дезинфектанти, което е изключително важно”, допълва сестра Паулита Ангелова.  

И двете са далеч от близките си повече от месец. Готови са и сега отново да влязат в изолираното отделение без страх и колебание.

“Бях приятно впечатлена от факта, че макар и при все още неизяснени условия за заплащане, част от сестрите проявиха изключителна отговорност и всеотдайност и без да попитат за онези 1000 лева, полагаха всички медицински грижи за доказаните пациенти. За съжаление, към настоящия момент само осем медицински сестри са заявили готовност да работят с пациенти с коронавирусна инфекция”, пояснява главна сестра Йорданка Минекова.

Всички екипи, които влизат в изолираното отделение, спазват стриктно правилата. Правят се демонстрации за използване на защитните облекла, съхранението и изхвърлянето на опасния отпадък, затова и според главната сестра е важно в тези условия да работят хора, които са изключително отговорни и подготвени - от лекарите до санитарите.

“С общите усилия на пациенти и медицински специалисти ще бъде овладяна инфекцията и всички ние ще се върнем към нормалния си ритъм на живот”, убедена е главна сестра Минекова.