Те ще "обърнат мача" срещу коронавируса, но още е рано за ентусиазъм

И без петли ще съмне, но без тестове за антитела срещу коронавируса пандемията няма да свърши. Голямо е бързането те да бъдат създадени и живеещият в блокада свят ги чака с нетърпение. Но учените се съмняват в тях, се казва в статия в новия брой на сп. "Нейчър".

Британският премиер Борис Джонсън каза, че тестовете за антитела "ще обърнат мача". Според него те ще разкриват кой вече има имунитет, след като е бил заразен с коронавируса.

Десетки биотехнологични компании и изследователски лаборатории се юрнаха да създават кръвни тестове. Правителствата по цял свят поръчват милиони от тях и плащат веднага с надеждата да им помогнат да вземат решение кога да разхлабят социалната изолация и хората да се върнат на работа. В някои държави като например Германия се говори, че тестовете ще служат за "имунни паспорти", чийто притежатели ще имат право на контакти с други хора.

Много учени споделят този ентусиазъм. Според тях най-близката цел е тестовете да показват на медиците дали рискуват да бъдат заразени. А далечната цел е чрез тях да се преценява дали ваксините са ефикасни и изграждат имунитет.

Но както става с повечето нови технологии, има признаци, че тестовете за антитела срещу КОВИД-19 са вече прехвалени, а недостатъците им се подценяват. Те наводниха пазара, но повечето не са чак толкова точни, че да казват кой е бил изложен на вируса. Но и да бяха надеждни, с тях не може да се определи дали човекът е имунизиран срещу повторна зараза.

Данни все още се събират, така че ще мине доста време, преди тестовете да станат каквито трябва. Британското правителство осъзна това по трудния начин. То поръча 3,5 милиона теста на няколко фирми в края на март, но се оказа, че никой от тях не е достатъчно надежден. Така че по-добре е да не се прави тестване, отколкото то да се прави с лоши тестове.

Тестовете за антитела позволяват да се направи оценка на обхвата на заразата сред населението. Това е изключително важно, тъй като много страни не се справят със стандартните тестове за откриване на вируса. Така хора с леки или никакви симптоми за КОВИД-19 остават извън статистиката за заразените. А с тестване за вируса на дадена група или в даден район се правят екстраполации за заразата в цялото общество.

Потоп от тестове

Когато вирус нахлуе в тялото, имунната система произвежда антитела за борба с него. Тези антитела се насочват към специфични белтъчни молекули или молекулни структури на самия вирус, наричани антигени. Те са сигналът за нашествието, който организмът получава. При свързване с антигените произведените от него антитела обезвреждат вируса. Тестът вкарва антиген в кръвната проба и се вижда дали в нея има антитела. Щом в кръвта на даден човек се открият антитела срещу коронавируса, значи той се бори с него в момента или вече е имал среща с него и го е победил.

Тестовете за антитела са от две категории: лабораторни, които се проверяват от обучен персонал и отнемат около 1 ден, и полеви, които дават резултат за 15-30 минути. Няколко компании като американската "Премиер байотек" и китайската "Аутобайо диагностикс", предлагат полеви тестове, с които медиците да установяват на място дали някой е носител на вируса. Но други фирми предлагат такива тестове и на хората, за да се проверяват сами вкъщи.

Тестовете не откриват самия вирус, затова няма голяма полза от тях за диагностициране на активна инфекция. Но страни като САЩ и Австралия ги изпозват при съмнения за КОВИД-19 на хора, дали негативен резултат на стандартния PCR тест. (Най-първото изследване за това, дело на екип от Трета народна болница в Шънчжън, установи, че PCR тестът понякога пропуска носители на заразата.)

Досегашните изследвания на оздравели откриват три вида специфични антитела за коронавируса. Съответно производителите създават тестове въз основа на тях. Германската компания EUROIMMUN например направи тест, който открива антителата имуноглобулин G и имуноглобулин А.

В САЩ заради голямата спешност Управлението за контрол на храните и лекарствата прескочи процедурата за одобряване на такива тестове. То позволи да се правят в лаборатории и в спешни центрове, но с уговорката, че диагнозата няма да се поставя единствено въз основа на резултата от тях. Австралия въведе същата регулация за спешни случаи.

Тези мерки са добри при пандемия. Тестът за антитела при активна зараза определя кой да отиде в болница, а и служи за отправна точка при проследяване на контактните със заразения.

Тестване на тестовете

Тестовете обаче не са минали надлежната проверка дали са ефикасни. Затова все още никоя държава не е обявила валидност на такъв тест. Той трябва да се изпробва с големи групи хора: на стотици, които имат вируса, и на стотици, които го нямат. Досега тестовете са проверявани само на групи от по 30-40 души заради бързането при производството им.

Затова не са категорични. За да бъдат, трябва да няма т.нар. грешки от първи и втори род в бинарната класификация. С други думи, трябва да са с много висока "чувствителност" спрямо заразените и с много висока "специфичност" спрямо здравите. Качественият тест дава поне 99% чувствителност и специфичност. Това ще рече само 1 проверен с него да се окаже фалшиво позитивен от 100 положителни резултата и само 1 да е фалшиво негативен от 100 отрицателни резултата.

Някои тестове с антитела на пазара обаче показват специфичност от едва 40% при ранна фаза на инфектирането. Анализ на 9 такива теста в Дания разкри, че при 3 лабораторни теста чувствителността е между 67 и 93%, а специфичността е 93-100%. Пет от общо 6-те полеви теста пък показали чувствителност между 80 и 93% и специфичност между 80 и 100%. Недостатък на датското изследване е, че тестовете са проверявани върху няма и 30 души всеки, а за 1 тест проверката е прекъсната.

Но чувствитеността на лабораторните тестове се подобрява с времето. Тя е най-висока две седмици след появата на симптомите.

Полевите тестове са още по-недостоверни от лабораторните. За тях се взема по-малка проба от кръвта - най-често с убождане по пръста. Те се правят в нестерилна среда, което също влияе на резултата. С тях трябва да се внимава. СЗО ги препоръчва само за изследвателски цели.

Най-важно е времето

И за двете категории тестове остава неизвестно съотношението между време и точност. Ако тестът се прави в ранен етап на заразата, когато организмът още не имал време да изработи антитела, той ще я пропусне. Учените засега не знаят колко време е нужно за имунен отговор на тялото срещу коронавируса и затова не знаят кога възникват отделните антитела.

И обратно, фалшивите позитивни резултати ще изобилстват, ако тестът работи с антиген, който открива не само антитела срещу коронавируса, но и срещу други патогени. Анализ на теста на EUROIMMUN установи, че той засича антитела срещу коронавируса при трима заразени с него, но и дава положителен резултат при двама души, заразени с друг коронавирус.

Ще мине време, докато се отстранят и тези недостатъци по метода на пробата и грешката. За създаване на тестове с антитела срещу ХИВ с над 99% специфичност бяха нужни няколко години.

Зараза не значи имунитет

Друг голям проблем с теста с антигени е до каква степен заразяването с даден патоген осигурява имунитет срещу повторно заразяване. За да се осигури защитен имунитет, организмът трябва да произведе специфичен вид антитела, наречени неутрализиращи. Тъкмо те пречат на вируса да прониква отново в клетките.

Още не се знае обаче дали всички хора, преболедували КОВИД-19, синтезират такива антитела. В още непубликуван анализ за 175 души в Китай, изкарали КОВИД-19 на крак, се установява, че при 10 от тях няма неутрализиращи антитела, въпреки че броят на свързващите антитела при някои е много висок. Тези хора са били заразени, но остава неясно дали са изградили защитен имунитет, пише микробиологът д-р Ву Фан от университета "Фундан" в Шанхай, който ръководи това изследване.

Още няма доказателства за повторно заразяване с коронавируса. Но проучване в Пекин показа, че заразени маймуни от вида резусен макак не се заразяват повторно само 1 месец след първата инфекция.  От това за хората следва, че рискът да се заразят повторно 2-3 месеца след първото боледуване е малък. Колко трайна ще е тази защита обаче все още не се знае.

Дори и да се окаже, че повечето хора изграждат неутрализиращи антитела, сегашните тестове не могат да ги засичат. За това са нужни доста по-сложни тестове, каквито още почти няма.

Това крие голям риск, ако тест за вече преодоляна зараза послужи като имунен паспорт за притежателя му и карантината бъде вдигната за него. Друга неизвестна величина при имунните паспорти е дали тестът с антитела изключва възможността преболедувалият все още да разнася заразата. В статия в сп. "Нейчър" от април се казва, че нивата на вирусна РНК спадат много бавно, след като в кръвта бъдат засечени антитела. А наличето на вирусна РНК означава, че оздравелият още разнася заразата.